В атаката на Милан всички се въртят, с изключение на тези, които на теория - поради техническите си качества, съвместимост и уважението на треньора - би трябвало да останат колкото се може по-дълго. Рафаел Леао и Кристиан Пулишич се търсят, преследват се, но рядко се срещат. До този момент те са били по-скоро алтернативни, отколкото допълващи се. Когато единият е там, другият липсва и обратното. Това е проклятие, особено в контекста на вече много ограничен състав (по избор) и където лошият късмет удря доста силно в атаката.

В тези първите седемнадесет мача от сезона Алегри се отдаде на ревизионизъм, за да успее да придаде офанзивна идентичност на отбора. Той трябваше да се справя с контузии, играчи с недостатъчна физическа подготовка, психологическа несигурност. Имаше мачове, в които нападатели бяха Лофтъс-Чийк и Салемакерс. Никъде не е написано, че крайният резултат трябва да е непременно негативен, но е ясно, че става дума за справяне с извънредната ситуация, а не за истински избор.

Леао и Пулишич са играли заедно пет пъти в тези седемнадесет мача. Два пъти в Купата на Италия и три пъти в първенството. Но това са били пет много частични участия, до такава степен, че общото време, прекарано заедно на терена, е 135 минути. Преведено в цифри: 8,8% от общото потенциално налично време. Нищожно малко. И само два пъти заедно като титуляри. Срещу Бари, когато Леао се контузи след четвърт час. И срещу Интер, в мача, в който прекараха най-много време заедно: 78 минути.

135 минути, през които не бяха отбелязани голове от съотборника, въпреки че двамата остават най-важните офанзивни фигури в играта на Алегри. Треньор, който тази година изглеждаше много убеден в идеята да създаде Милан без типичен централен нападател. Хименес играеше, докато беше здрав, но когато той беше на терена, Рафа и Кристиан не бяха на разположение. Ето защо номер 10 и номер 11 прекарват сезона в преследване един на друг. Леао, както вече споменахме, се контузи в първия мач за сезона, в Купата на Италия срещу Бари: разтежение в прасеца, проблем, който го принуди да пропусне пет мача (Кремонезе, Лече, Болоня, Удинезе, Лече за купата). След това дойде ред на Пулишич, който се контузи с националния отбор: травма на двуглавия мускул на бедрото, отсъствие от четири мача (Фиорентина, Пиза, Аталанта, Рома). Плюс още един пропуснат мач наскоро поради умора (Лацио). Ето препятствията, пред които са изправени Рафа, Кристиан и, съответно, Алегри. И все пак.

И все пак Милан успява да се задържи на върха. Широко разпространеното мнение е, че Милан е третият неудобен гост на трапезата на Наполи и Интер, т.е. отборите, посочени от самия Алегри като фаворити за титлата. Но самият факт, че отборът остава в челото въпреки очевидните нужди в състава, поражда утешителна прогноза: когато всичко се оправи, сигурни ли сме, че росонерите ще останат само трети неудобен гост?