В един момент Хименес направи знак на Гризман. Сякаш искаше да каже „вдигни я и я сложи тук“. На главата. Може би вече беше разбрал как да победи Интер. Кристиан Киву има малък проблем с корнерите, когато Интер трябва да се защитава. И това се видя отново при загубата с 1:2 от Атлетико в Мадрид. Този сезон нерадзурите вече са допуснали четири попадения в 21 мача във всички турнири от корнери. Миналия сезон Инзаги се спря на седем в 59 мача. Причината? Промени се начинът на защита при статични положения. С новия треньор се пази зоново, а не персонално, и голът на Хименес произтича оттук. Въпрос на навик.

Малко връщане назад към корнера, който доведе до 2:1 за Атлетико Мадрид. Гризман на изпълнението, десет играчи на Интер в наказателното поле – целият отбор – докато домакините имаха шест. Нерадзурите са в числено превъзходство. Хименес, стартирал почти от линията на наказателното поле, прескача между Аканджи и Бастони и вкарва топката. Класическият въпрос: „Кой трябваше да го пази?”.

Отговорността, като се има предвид зоновото пазене, е относителна, зависи от това кой скача в тази ситуация. Срещу Кайрат обаче – при другия гол, допуснат в Шампионската лига от корнер – Арат беше на Дъмфрис, но пазенето винаги е било такова и се вижда във всички мачове. 

Зоналната защита оставя някои пропуски. Интер вече е допуснал повече от половината от головете, които е допуснал миналата година по същия начин: един на Световното клубно първенство, два в Шампионската лига, един в първенството. Миналата година беше допуснал един в Купата на Италия, три в Шампионската лига и три в Серия А.

Инзаги беше изградил голяма част от своята стратегия върху корнерите в полза на отбора и върху индивидуалното пазене. Нека вземем за пример мачовете срещу Барселона и Байерн. В първия мач, на Монжуик, Димарко държи Педри, позициониран извън наказателното поле, трима играчи в наказателното поле задържат Феран и накрая, на заден план, всеки има свой човек, когото да пази. Същото важи и за мача срещу баварците. Двама играчи излизат, за да ограничат късите пасове, един до Зомер и след това класическия „сблъсък“ в наказателното поле, като всеки следи своя човек. 

Няма правилно и грешно решение. Има само данни. И те ни показват, че Интер, ако говорим за голове, допуснати от корнер, допуска повече от миналата година. Това, което се случи в Мадрид е доказателство.