Скоро ще излезе продължение на култовия филм "Шантав петък", но ако сте фенове на Интер или Пиза, може би вече сте го гледали. На мястото на Линдзи Лоън и Джейми Лий Къртис са мокрите лица на капитан Лаутаро Мартинес и Федерико Димарко, героите от този филм под дъжда на "Сан Сиро". Двама от героите на мач, който оживи вечерта, в която се редуваха мъгла и дъжд. Интер - „луд“, както историята налага - обърна от 0:2 до 6:2 Пиза и си осигури спокойствието да гледа с 6 точки аванс битките под себе си в класирането - Ювентус - Наполи и Рома - Милан. С една дума: емоции. Защото осем гола са много и не се виждат често. Най-добрият на терена носи номер 32 и се изяви като рядко се случва. Федерико Димарко, който влезе на терена в 30-ата минута на мястото на Луис Енрике, промени мача: гол от воле и две асистенции. Другите голове бяха дело на Лаутаро, Желински от дузпа Пио Еспозито, Бони и Мхитарян. За Пиза два гола вкара Стефано Морео.

Да го кажем така: все пак двата гола на „Сан Сиро” остават. Стефано Морео докосна историята с върха на пръстите си, отбелязвайки два гола за отбора, за който е бил фен като дете, страст, предадена му преди години от дядо му Антонио. Фокус върху головете: първият след 11 минути и със закъснял коледен подарък. Вината е споделена: Мхитарян, виновен за това, че подаде трудна топка на вратаря Зомер, който я спря и даде грешен пас напред - в краката на Морео. Стефано, роден в Милано и отхвърлен от академията на Милан, му се отблагодари с прехвърлящ удар от 40 метра в празната врата. В 23-ата минута, обаче, той вкара с глава след корнер на Трамони, възползвайки се от поредната несигурност в защитата на Интер.

Невъзможно е да се нарече по друг начин. „Лудият Интер” се роди един следобед през януари преди повече от двадесет години, след обрат до 3:2 срещу Сампдория в последните 5 минути. На Киву му отне осем: в 39-ата минута Желински намали разликата на 1 гол от дузпа след  игра с ръка на Трамони, в 41-ата минута Лаутаро Мартинес изравни с глава след асистенция на Димарко, влязъл в 34-ата минута на мястото на Луис Енрике - смяната, която реши мача - и накрая Пио Еспозиото направи като Рекоба, вкарвайки топката след центриране на Бастони. 3:2 на полувремето.

Специално споменаване за момчето от академията: когато излезе, трибуните му посветиха песента: „Пио гол, Пио гол, Пио гол”. Както пееха за Виери. В края на мача паднаха още три гола: Димарко направи 4:2 след прекрасна контра и удар, който се отклони и в лявата и в дясната греда, преди да влезе във вратата. Бони отбеляза петия гол като преодоля половината отбрана в 86-ата минута, а Мхитарян затвори мача с глава в 93-ата.

Сухата хроника: всички голове на Интер дойдоха след смяната на Луис Енрике, който излезе след половин час под леки освирквания и прегръдка от Коларов. Киву, който добре прочете мача, премахна слабото звено в атаката, като постави Карлос вдясно и вкара Димарко, който се включи в три от шестте гола. 

Мачът беше лесен за разчитане: Интер се възстанови след грешките на отделни играчи и отбеляза поредните си голове. Наречете го машина за голове. Пак положителни бяха Пио, с втори пореден гол у дома след Лече, и капитанът Лаутаро, голмайстор с 12 гола. Той започна и акцията за 3:2, като защити хубава топка и подаде на Бастони по крилото. Накрая Киву върна в игра и Де Фрай, който след 3 минути показа, че все още е надежден централен защитник. Не беше играл от началото в Серия А от 4 октомври.

А Пиза? Стиснаха палци, затвориха крепостта с ниска блокада и няколко топки, изчистени далеч от зоната, но в крайна сметка капитулираха, и то зле. Джилардино, подкрепян днес от четири хиляди фенове, не е печелил от почти четири месеца. Той почти постигна подвига на „Сан Сиро” повече от четиридесет години след последната победа на Пиза тук (март 1983 г.). Интер, от друга страна, постигна десетия си полезен резултат поред, като за момента е с 6 точки пред Милан и 9 пред Наполи.

Българинът Росен Божинов, който днес навърши 21 години, не влезе в игра в мача. Той остана на пейката до края на срещата.