За "Ювентус" тази история отдавна е дежа вю. На 26 февруари след загубата от "Лион" в Шампионската лига всички говореха за един отбор с проблеми пред гола и се питаха доколко тези футболисти са в състояние да реализират идеите на Сари. Ако наложим картината от онази вечер към днешната реалност, разбира се, ще открием разлики, но това не променя факта, че през второто полувреме срещу Наполи видяхме призраците от гостуването на „Групама“ във Франция.

Апатичен, бездушен и анемичен тим. Затова феновете са притеснени и се отдръпват от Маурицио. Юве, който игра на финала за Купата не изглежда като фаворит за „скудетото“, а календарът е така нагласен, че няма почти никакво време за корекции в движение. В понеделник е гостуването на "Болоня", в петък идва домакинството на "Лече". В следващите 11 дни следват още три мача с "Дженоа", "Торино" и "Милан" и рискът от изпадане в негативна спирала е съвсем реален.

В момента всички камъни се хвърлят по Сари. В интерес на истината това не е съвсем справедливо, макар че, когато нещата не вървят отговорността се поема от треньора. От своя страна той също може да изтъкне приличен списък с легитимни оправдания, като започнем от безпрецедентната ситуация със спирането и последвалото рестартиране на сезона и стигнем до кондиционното състояния на футболистите.

Междувременно в социалните мрежи се появиха информации, че ако треньорът не постигне бърза стабилизация на дневен ред може да дойде завръщане на Масимилиано Алегри. В "Торино" със сигурност няма да предприемат прибързани ходове, но при всички положения Сари трябва да промени нещо до мача с "Болоня". Всъщност това, което притеснява повече шефовете не е толкова загубата от Наполи, а сигналите, идващи от терена. На практика от рестарта насам, единствено първото полувреме срещу "Милан" може да мине за задоволително, останалото бе пълен стерилитет.

Подобно зацикляне обаче можеше да се предвиди още миналото лято, когато на Сари бе възложено почти неизпълнимо задание. От него се искаше да ребрандира клубна философия градена повече от век с готов отбор, чиято средна възраст е най-високата в Серия А. И на всичко отгоре той нямаше право да пипа определени части от пъзела като Кристиано Роналдо, който се възприема от ръководството не толкова като футболист, а като маркетингов агент, способен да изстреля клуба в най-високата орбита на глобалния пазар.

Тъй, че Сари от самото начало бе принуден да балансира, а това никога не е била силата му. Той е визионер и концептуалист, но не и мотиватор, способен да хвърли хората си в атака с нож между зъбите. И все пак Маурицио още не е казал последната си дума. Ако успее да преведе кораба си през плитчините до края на сезона, ще получи шанс за допълнителна настройки по двигателя поне за година напред.

 

Материал на "Меридиан мач"