76 минути са изминали от финала на Евро 2000 и Франция започва да се отчайва. "Петлите" изостават с 0:1 от Италия и се нуждаят от гол. Тиери Анри продължава да се опитва да създаде проблеми на италианската защита, Силвен Вилтор пък е влязъл в игра малко след откриващото попадение на Марко Делвекио.

Но Франческо Тоти дърпа конците в халфовата линия и френският селекционер Роже Лемер знае, че трябва да промени още нещо. Никола Анелка, повел атаката в първите два мача и в полуфиналната победа срещу Португалия, чака на пейката, но Лемер се обръща към Давид Трезеге - нападател, който е играл периферна роля в турнира и е бил титуляр само при загубата от Нидерландия в мач без значение от груповата фаза. 

Стигаме до последната минута на добавеното време, когато Франция все още изостава в резултата, а от скамейката на Италия вече се готвят да нахлуят на терена и да празнуват европейската титла.

Тогава Фабиен Бартез изпраща топката напред от аут, Трезеге печели въздушния дуел и отклонява към Вилтор. Фабио Канаваро не успява да спре паса към крилото и Вилтор бързо отправя удар по земя, минаващ под ръката на Франческо Толдо - 1:1!

Изведнъж всичко в този финал изглежда различно. Следват продължения, в които важи правилото за златен гол. Двата тима се затварят, умората и страхът от загуба си казват думата. В края на първото продължение Робер Пирес (също появил се като резерва) се освобождава отляво и центрира прострелно в пеналта.

Топката тупва точно преди да достигне до левия крак на Трезеге, а публиката вижда един от най-категоричните завършващи удари, които един нападател някога ще отправи.

Това е едва петото докосване на Трезеге в мача и то носи титлата на Франция - най-важният гол в кариерата на нападателя е резултат от инстинктивно действие и 20 години по-късно на него ще му е трудно да си спомни какво точно се е случило в онзи миг.

 

За Давид Трезеге моментът е не само триумфален, но и малко странен. Той вече се е съгласил да напусне Монако и да премине в Ювентус, така че е разбил сърцето на нацията, която тепърва ще го приюти. Съсипал е и седем от бъдещите си съотборници - толкова са играчите на Юве в онзи национален отбор на Италия.

Не е голяма изненада, че Трезеге започва сезона в Торино като резерва, докато титуляри в нападение са легендарните Алесандро Дел Пиеро и Филипо Индзаги. Французинът е свикнал да се чувства като външен човек в своите тимове, все пак той е френски национал, израснал в Аржентина.

Когато заиграва в Монако още като тийнейджър, въобще не говори френски, а постиженията му са предхождани от тези на Тиери Анри, който година преди него печели приза за най-добър млад играч и си изработва престижен трансфер в Ювентус.

Още преди да е навършил 23, Трезеге става световен и европейски шампион с Франция, но общо в двата турнира е титуляр само в три мача и наблюдава как Анри играе почти през цялото време.

Идва обаче времето и Давид да стане главен герой. Сезон 2000/01 определено е успешен за нападателя и той завършва начело при голмайсторите на Юве със своите 14 гола. Но продължава да бъде ползван на ротационен принцип от Карло Анчелоти заради наличието на Дел Пиеро и Дарко Ковачевич в атаката.

Французинът даже публично обсъжда възможността да премине в Ливърпул на Жерар Улие, след като Ювентус завършва втори след Рома в края а сезона.

Но Индзаги е продаден на Милан, след като отношенията му с Дел Пиеро стават обтегнати, и Трезеге се превръща в основния централен нападател при новия треньор Марчело Липи.

Голаджията заиграва зашеметяващо и отбелязва 32 гола във всички турнири, за да изведе "бианконерите" до Скудетото и да бъде избран за футболист на годината в Серия "А". Трезеге става "Трезегол" и е във вихъра си, възползващ се от привилегията да играе до съотборник с такова въображение и финес като Дел Пиеро.

В последния мач от сезона и двамата се разписват, за да осигурят титлата и да сложат точка на кампанията по подобаващ начин. Нерядко големите реализатори са описвани като "голови хищници" и за Давид Трезеге няма как описанието да е по-точно.

 

 

Припомняйки си головете му си проличава колко често защитниците се почесват по главите или се обвиняват един друг, шокирани как французинът е отбелязал от никаква ситуация или при светкавично развила се атака.

Безпощаден и с двата крака, Давид е експерт в това да стреля към вратата рано, още преди вратарят да е готов за удара. Висок и жилав, той е майстор и на играта с глава и с такива качества може да изглежда като идеалния нападател.

Критикуват го обаче, че често е напълно изолиран от играта, докато не дойде време да нанесе завършващия удар. След края на кариерата си, самият той се описва като "играч за наказателното поле", а Арсен Венгер го дефинира още по-точно: "Трезеге е като змия - малко е тих и после изведнъж те убива".

В деветте сезона между 1997/98 и 2005/06 французинът отбелязва 218 гола за Монако, Ювентус и Франция - близо 25 средно на сезон. Успеваемостта му е безспорна и в този период му носи четири титли в клубните първенства (шест, ако броим отнетите на Юве заради скандала Калчополи), две местни купи, европейска и световна титла.

Трезеге обаче изживява и съсипващи провали. Такива, които биха съсипали нечия психика. Нападателят е част от състава на Франция, отпаднал срамно още в групите на Мондиал 2002. 

свързани статии

За него следва труден сезон в Ювентус, в който той е спрян от контузии и накрая пропуска решаващата дузпа срещу Милан във финала на Шампионската лига. Този момент го наранява даже повече от следващия му фатален пропуск от бялата точка - при дузпите във финала на Мондиал 2006 срещу Италия.

"Съжалявам повече за дузпата в Шампионската лига, защото чувствам този отбор на Юве за свой - тук изживях най-прекрасните и най-ужасните моменти на този клуб", признава Трезеге.

Сезон 2004/05 е белязан от още травми за него, а пристигането на Златан Ибрахимович му осигурява огромна конкуренция. Но през следващата кампания французинът се завръща триумфално с 19 гола още преди Нова година и даже е претендент за футболист №1 на Европа.

Има защо Трезеге да се чувства малко пренебрегнат в най-успешните си години, когато не получава цялото внимание, което заслужава. Но за това допринася и собствената му скромност.

"Златната топка"? Заслужават я играчи, които забавляват хората, играчи като Роналдиньо или Ибрахимович. Със сигурност тези, които вкарват, също осигуряват удоволствие, но ако аз бях фен, щях да искам да гледам тези като Роналдиньо и Ибра. Тези, които карат публиката да крещи".

Френският голмайстор може да е считал Златан за по-талантлив, но след Калчополи окончателно се решава кой от двамата ще остави по-значима следа в сърцата на привържениците. 

Когато Ювентус е изваден от италианския елит, шведът бързо напуска и отива в Интер, докато Трезеге отново е спряган за Ливърпул, но остава в Торино.

Заедно с Дел Пиеро, Буфон, Павел Недвед и Мауро Каморанези, французинът става един от петимата самураи, демонстрирали лоялност към Юве и изкачили отбора обратно в Серия "А".

Към края на сезона Трезеге вкарва гол №15 за кампанията и недвусмислено посочва към шефовете в ложата - заслужил си е нов договор с гранда.

Нападателят успява да направи още един силен сезон и се разписва 20 пъти при завръщането в елита, но формата му започва да страда заради нови контузии.

Когато напуска, за да премине в Еркулес през 2010-а, Давид вече е четвърти във вечната голмайсторска листа на "Старата госпожа" и най-резултатният чужденец в историята на клуба.

"Това беше взаимна любов. Той винаги ще бъде в сърцата на всички тифози на Ювентус", казва му президентът на Юве Андреа Аниели на изпращане.

Наистина съдбата на Трезеге е често да играе в сянката на други големи нападатели, получаващи повече признание.

Но това не го спира да извоюва собственото си величие и да превърне Торино в свой втори дом - където вечно ще бъде обичан и уважаван.


Материал на webcafe.bg