2017 е година, която германският клубен футбол ще иска да забрави колкото се може по-бързо. Това важи най-вече за Байерн Мюнхен, който отпразнува петата си поредна сребърна салатиера през пролетта, с което затвърди позицията си на абсолютен хегемон в Бундеслигата. За баварците обаче спечелването "само" на титлата в Германия вече не може да засити големия глад за трофеи, дошъл след требъла през 2013 година и мъчителните за противниците статистики за последната петилетка. В този период от време Байерн се превърна във футболно чудовище, което има по-висок разход на гориво и което изисква повече от доскоро необходимото, за да постигне чувство за удовлетвореност. 

Малтретирайки конкуренцията в Бундеслигата, Байерн загуби реална представа в какво състояние се намира в най-важния период от годината - през пролетта. Последните пет титли бяха спечелени с космическа преднина от общо 79 точки пред завършилите на второ място отбори, което прави средно почти по 16 точки разлика. Докато мюнхенци практически доиграваха сезона, техните най-големи конкуренти в Шампионската лига бяха "топли" в бойна готовност, тъй като се намират в среда с реална конкуренция и постоянно напрежение.

Горчивите отпадания на полуфинала за Купата на Германия от Борусия Дортмунд насред Мюнхен и на четвъртфиналите в Шампионската лига от Реал Мадрид миналия сезон оставиха горчив привкус, който не може да се забрави. "Жълто-черните" станаха първият отбор с четири поредни финала в турнира и отново демонстрираха, че не се страхуват от именития си съперник.

И докато мачът с Борусия беше загубен злощастно след пълна доминация, то този с Реал на стадион "Алианц Арена" беше плашещ за всеки, който милее за баварския колос. Никога преди това не бях виждал толкова уплашен, хаотичен и немощен Байерн насред Мюнхен. Невероятните спасявания на Мануел Нойер доведоха "само" до загуба с 1:2, която беше приета като поражение от гостите и като победа от домакините. Реваншът беше загубен с продължения след щастлива победа със същия резултат в редовното време, но за всички беше ясно, че около Байерн има нещо сбъркано, изключвайки рефера Виктор Касай.

Байерн постигна непознато на домашната сцена постоянство дори за златния състав (Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Георг Шварценбек, Франц Рот, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Карл-Хайнц Румениге) от 70-те години на миналия век и тук не може да не се отчете ролята на перфекциониста Пеп Гуардиола, който водеше отбора от 2013 до 2016 година. С пристигането на турнирния маестро Карло Анчелоти се появи надеждата, че Шампионската лига отново ще бъде спечелена, но с течение на времето на повърхността изплуваха проблемите в работата с италианеца и неговия екип.

Оказа се (поне според водещи германски медии), че Карлето провежда лежерни тренировки и това не се харесва на тарторите в съблекалнята. След смяната му президентът Ули Хьонес разкри за караници между физиотерапевтите, лекарите и помощник-треньорите на Анчелоти: "В една такава среда не можеш да работиш нормално. Като например да се спори кой къде точно да седне на скамейката преди мач. Това бяха по-важни неща от самия мач. Всичко това са фактори, които не се отразяват добре на един отбор".

Татко Карло беше обвиняван, че работи с роднини и приятели... Сред помощниците му беше неговият син Давиде, както и Франческо - син на фитнес-треньора Джовани Маури. Диетолог пък се водеше Мино Фулко, който е... зет на Анчелоти. Казано по нашенски - шуробаджанащина на най-високо ниво. Никой не оспорва треньорските качества на италианеца, но участието на "роднини и милиционери" в щаба му започна да поставя огромни въпросителни. И при поредица от провали прожекторите започнаха да сочат именно към треньорския екип.

Завръщането на новия-стар треньор Юп Хайнкес в началото на октомври компрометира ръководството на Байерн, защото това си беше отчаян паник-ход, който не кореспондира с поетия курс на развитие преди четири години. Защо изобщо Дон Юп беше пенсиониран след требъла и защо неговата философия беше заменена с вижданията на двама други треньори? 72-годишният специалист смени селската си къща с лукса и напрежението на стадион "Алианц Арена" и една от първите промени беше да върне в средата на терена налагания като защитник Хави Мартинес. Открито той заговори, че отборът спешно се нуждае от още един изявен нападател и миналата седмица беше привлечен Сандро Вагнер. Идеологическата нишка беше скъсана преди повече от 50 седмици и бляскаво съшита пред обективите с бели конци.

Байерн отново се върна на победния път, като в края на календарната година записа три поредни шампионатни победи по италиански с 1:0 и си върна на Борусия Дортмунд за Купата на Германия, детронирайки врага с победа 2:1 миналата седмица. Преди това беше победен ПСЖ с 3:1 и германците си отмъстиха частично за резила с 0:3 в Париж при последния мач на Карлето начело на тима. Но какво ще прави Байерн през лятото? Хайнкес вече обяви, че остава само до края на сезона. Хьонес на няколко пъти тръби, че го иска за постоянно. Румениге мълчи, защото не иска нова студена война с президента, която се разрази именно покрай Анчелоти, за когото се твърди, че бил почти едноличен избор на Кале и неособено желан от Ули.

Голямата болка на Байерн си остава невъзможността да се класира на финала в Шампионската лига в предходните четири години, защото отборът изглеждаше готов да го стори. За капак единственият клуб в Европа, работещ на печалба без изключение в последния близо четвърт век, вече не може да се конкурира на трансферния пазар с "бездънни ями" като ПСЖ и Манчестър Сити, в които се изливат неограничено количество държавни арабски пари, подгизнали в петрол. Богатите също плачат, дори когато видимо нямат проблеми и изглеждат като идеалното семейство. Недосегаеми в квартала, те нямат същото влияние в големия град, пълен с други големи играчи. И за свикналия да бъде водещ фактор в Европа Байерн, това е неприемлива роля, която носи със себе си много терзания.

Проблемите на максималистите трудно могат да бъдат разбрани от техните конкуренти с лимитирани възможности и блудкави амбиции. И точно такъв е случаят с останалите отбори в Бундеслигата. Борусия Дортмунд спечели Купата на Германия през пролетта и направи най-силния старт в историята си този сезон, но след това се срина и петте точки аванс пред Байерн се трансформираха в 13 точки пасив. "Жълто-черните" бяха боксова круша в своята група в Шампионската лига, където спечелиха само две точки срещу непретенциозния кипърски АПОЕЛ. Пълен резил за бивш европейски клубен шампион, разполагащ с качествен състав и приличен финансов ресурс.

В края на септември се стигна и до исторически момент, защото и шестте германски клуба в групите на Шампионската лига и Лига Европа загубиха мачовете си с обща голова разлика 2:12, което изпрати Германия на четвърто място в ранглистата на УЕФА. И докато за събралия 15 точки в групата си Байерн резилът в Париж беше инцидент, то за останалите клубове от Бундеслигата пораженията бяха по-скоро в графа "закономерност". Хофенхайм, Херта и Кьолн отпаднаха още в групите на втория по сила турнир. Същото важи за Дортмунд и РБ Лайпциг, които завършиха трети в своите групи в Шампионската лига. 

Честта на Германия в Шампионската лига ще брани само баварският колос, който няма вина, че ще получи по-високи приходи заради отпаданията на Борусия и Лайпциг (и Хофенхайм в квалификациите през лятото) от турнира на богатите. Получава се така, че обвиняваният за отслабване на конкуренцията в Германия Байерн се "храни" не по своя вина и от провалите на своите сънародници в Европа, а в същото време (много често) единствен брани смело националния коефициент и позволява на свои сънародници да участват в евротурнирите. Където те могат да трупат пари и да вдигат стойността на играчите си. Чия е вината за настъпилата и утвърдена монотонност в скучното царство? На гладния смел лъв или на бавните и страхливи газели?  Парадоксът е, че колкото по-ниска е средната скорост на газелите и колкото по-голям е техният страх, толкова повече болезнени рани ще има умореният и загубил част от хищническия си инстинкт лъв тогава, когато излезе извън своята територия на саваната...

 

Друми Георгиев, Gol.bg