Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Янко Палаузов, който разглежда ситуацията с Давид Алаба в Байерн Мюнхен.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Голямото прецакване. Точно това се получи с Давид Алаба, който вече е "бита карта" в Байерн Мюнхен. Австриецът имаше срок до края на октомври да приеме условията на клуба (11 млн. евро на година, плюс 6 млн. евро под формата на бонуси) за удължаване на договора, но продължаваше да иска много повече пари и в крайна сметка офертата на баварците беше оттеглена.

Твърди се, че защитникът иска поне 20 милиона евро на година, защото гледа на себе си като на най-добрия футболист на терена. Или поне на такъв, който трябва да бъде в Топ 3 на най-добре платените асове в съблекалнята.

Очевидно обаче Алаба забравя, че прекалено често именно той е пробойната в защитата, допускайки елементарни грешки за високите си финансови претенции. Навярно мислите му са били насочени предимно към финикийските знаци, а не към играта на отбора.

28-годишният бранител получи предложение за нов договор с по-добри условия, но отказа. В събота неговият агент е заявил на босовете, че офертата е незадоволителна. И тя беше махната от масата със замах. Както би направил всеки уважаващ себе си клуб. Всеки действащ хегемон. Дори считам, че в Мюнхен отделиха прекалено дълго време на казуса "Алаба". За мен той е като некадърен братов син, когото се налага да търпиш на работа. Защото все пак е твоя "кръв".

Алаба е юноша на Байерн, даде много на клуба и затова Байерн беше готов да му предостави нещо повече от това, което заслужава. Заради футболната "кръв", спомените, семейното ДНК в Мюнхен. Защото Байерн е фамилия, по-силна от мафиотски кланове по отношение на задружността, сплотеността и историческата памет. В Мюнхен не оставят свой да падне. 

Алаба не само падна, той буквално пропадна, защото опасната му игра с огъня го опари и тепърва ще го изгори. В кой друг клуб той ще има статут на "шеф на защитата", за когото да милеят фенове и шефове? Къде оценката му ще бъде изкуствено завишавана и грешките му ще бъдат деликатно забравяни? Никъде другаде. 

Свързват го с Барселона и Реал Мадрид, но и двата испански колоса изпитват сериозни финансови трудности и вече намалиха заплатите. 20 милиона евро? Може да ги вземе на "Ноу Камп" или "Сантяго Бернабеу", но ако успоредно с футболните си задължения коси тревата, кара автобуса, движи маркетинга, сключва важни сделки и пере чорапите на съотборниците си. При това в рамките на поне два сезона.

Случаят с Алаба е като история за едно разглезено дете, на което родителите постоянно угаждат, но то е все така недоволно поради опасния синдром на презадоволеността. Такова дете не е готово за грубите реалности на живота и извън защитаващия го семеен кръг е скимтящ аутсайдер, който е загубил уважение към мама, татко и света, просто защото не уважава себе си. 

Алаба е футболист с "мек" глезен, има бързина и стреля отлично от фаулове. Той е задоволителен дългосрочен вариант за лявата и централната зона на защитата, но не е футболист, за когото трябва да се направи саможертва. Той е като прилично гадже, с което може да излезеш, но изобщо няма да тъжиш, ако не ти върне обаждане.


Янко Палаузов, специално за Gol.bg