Един ден Гуардиола ще работи в Серия А

Ако смятате, че икономическото благополучие или успехите отнемат мотивацията, тогава не познавате Клаудио Раниери. Въпреки че той положи основите на най-успешния Челси в историята и беше крал на Висшата лига с Лестър, би било достатъчно да се вслушаме в страстта, която вибрира в гласа на родения в Рим треньор, за да разберем как футболът е нещо повече от просто икономика или счетоводство. 69-годишният специалист имаше по-специално отношение към битката за трофея в Шампионската лига, в който Челси победи с 1:0 сочения предварително за фаворит Манчестър Сити.

Раниери, как ви се стори финалът в Порто?
- Много ми хареса, особено през първото полувреме. Мислех, че ще се получи по-затворен, тактически мач, но отборите бяха доста жизнени и бях приятно изненадан от тяхното физическо състояние, въпреки че бяха в края на сезона.

Подобно на миналата година в четвъртфинала срещу Лион (1:3) има и такива коментатори, които обвиниха Гуардиола в търсене на прекомерна „феноменалност” за необичайната формация, с която избра да започне...
- Не мисля, че това е правилно. Добре известно е, че Пеп често променя системата на играта и има своя собствена философия, която понякога не включва типични нападатели. Ще кажа само, че Сити имаше своите добри шансове. Възможно е причината халфовата линия често да страда от контраатаките на Челси да се дължи на избора му, като този се фокусира върху ИлкайГюндоган, а не върху Фернандиньо. Гуардиола обаче винаги остава референтна точка за много треньори и футболът му еволюира с течение на времето, ставайки много по-вертикален. Тогава победата или загубата на моменти е само въпрос на отделни детайли. Изобщо не е вярно, че в миналото Гуардиола е триумфирал само защото е разполагал с феномени като Меси, Шави и Иниеста.

След три поредни успеха в Шампионската лига на Юрген Клоп, Ханзи Флик и Томас Тухел, това ли е моментът да се признае върховенството на германската треньорска школа?
- Лично за мен това е демонстрация на прогреса на Бундеслигата, която създава нови треньори, които са много добри в тактическо отношение. Способен треньор и класни футболисти не винаги са гаранция за успех. В отбора освен професионални отношения има и лични. Когато идеите на треньора се възприемат и следват от футболистите в името на общата цел, нещата неизбежно стават. Така се получи с Клоп в Ливърпул, без да подценявам ни най-малко работата му в Борусия Дортмунд. Същото стана и при Флик в Байерн, и сега с Тухел в Челси. А който иска, винаги може да открие някаква символика, скрит смисъл или съдбовноствъв фактите. Например през 2012 година Челси спечели Шампионската лига, след като по време на сезона извърши треньорска смяна и на мястото на Андре Вияш-Боаш дойде Роберто ди Матео. Сега вторият трофей влезе във витрината на сините, когато Тухел наследи Франк Лампард.

А някога ние бяхме царете в тази област…
- Няма място за притеснение, убеден съм, че ще се върнем на позициите си, защото виждам признаци на растеж, които не могат да бъдат засенчени от преждевременното елиминиране на италианските отбори в Европа. Серия А, която ще види завръщането на Жозе Мауриньо, Масимилиано Алегри и може би дори Маурицио Сари, със сигурност ще направи цялото ни движение по-стойностно. Много съжалявам за Антонио Конте, който напусна Интер, защото с неговото присъствие щеше да е още по-интересно. Между другото аз съм убеден, че рано или късно Гуардиола също ще дойде да работи в Италия. Ще очаквам с нетърпение този момент. Има обаче едно нещо, по което трябва да действаме възможно най-скоро: да повишим темпото на играта. Ако не го направим, ще е много трудно да бъдем конкурентоспособни на останалите.

Нека насочим фокуса върху Тухел. Не е ли странна неговата парабола, след като в рамките на един сезон бе уволнен от ПСЖ, за да триумфира с Челси?
- Съжалявах за Лампард, когото много исках и успях да го доведа в Челси, а той в крайна сметка се превърна в клубна легенда. Но аз добре познавам Франк и знам, че е много интелигентен, дотолкова, че разбра, че във футбола се нуждаете и от фазата на защитата. Въпреки това работата на германеца беше отлична, особено при интегрирането на сънародниците му Кай Хаверц и Тимо Вернер, в които клубът инвестира много средстваи се пребори да ги привлече. В момента те са различни футболисти в сравнение с тези, които дойдоха в Лондон. И това е безспорна заслуга на Тухел. Харесва ми неговият отбор с тези компактни и агресивни линии. Но не бива да забравяме нещо много важно - треньорът е като готвач: без добри съставки е трудно да се приготви вкусно ястие. Само парите обаче не са достатъчни. За да спечелите, имате нужда от мотивация. Важното е, че треньорите създават алхимията, която диригентите притежават, и дори ако футболът сега се е променил и е трудно да накарате спортисти, които са малки общества, винаги свързани с мобилни телефони, да сформират колектив.

Освен красотата на мача какво ви развълнува във финала?
- Виждайки три от моите момчета на терена, на които помогнах да разгърнат таланта си. Става въпрос за НголоКанте и Бен Чилуел от Челси, както и за Рияд Марез от Манчестър Сити, когото превърнах в крило, докато преди това той действаше като халф. В Лестър ги наложих още твърде млади и ми става смешноза тези, които говорят, че ценя опита за сметка на младостта. Достатъчно е да дам примерите с ДжанфранкоДзола в Наполи, Клаудио Лопес във Валенсия или с 20-годишния Джон Тери в Челси, за да оборя тези несъстоятелни обвинения.

След добрия ви сезон със Сампдория, при положение че договорът ви не беше продължен, а клубът все още се оглежда за треньор, очаквате ли в крайна сметка да ви поканят отново,или искате ново предизвикателство?
- Засега нямам отговор на този въпрос. Вижте, подобно на всички треньори и аз искам едно-единствено нещо: ясен проект. За информация попитайте Каляри, Фиорентина, Валенсия, Челси, Монако и Лестър, където съм работил. Футболът от третото хилядолетие все пак има древни корени. Просто трябва да знаете как да ги видите.

Масимо ЧЕКИНИ, „Гадзета дело спорт”, превод на в-к "Тема спорт"