Съперничеството между Манчестър Сити и Ливърпул спокойно може да претендира за най-голямото от чисто футболна гледна точка в историята на Висшата лига, твърди анализаторът на Скай Спортс - Гари Невил, цитиран от БТА. Той бе защитник на Манчестър Юнайтед в периода на друга голяма вражда - тази срещу Арсенал в началото на новия век.

Манчестър Сити и Ливърпул направиха равенство 2:2 в неделя на Етихад и отложиха битката за титлата за последните седем кръга. Мачът бе изключително интензивен и "червените" изравняваха на два пъти, преди шампионите да направят последните две положения в двубоя. Интересен факт е, че след това равенство Сити има 338 точки за последните четири сезона, а Ливърпул е само с една по-малко.

"Ливърпул показа кураж и се върна в мача, въпреки че той можеше да приключи още през първото полувреме. Този отбор не бива да бъде отписван в нито един момент, а това е черта на най-големите. Ливърпул го може и има класата и характера за това. Браво и на двата отбора. На моменти този мач бе пълна лудница и съм много впечатлен от защитите им. Не мога да разбера как 10 минути преди края могат да посрещат толкова високо, след като са играли изключително интензивен мач", заяви бившият капитан на Юнайтед за Скай Спортс.

"Впечатлен съм от смелостта да го правят срещу най-добрите халфове и нападатели в света. Виждали сме подобни неща и в миналото, но не на чак толкова високо ниво.

"Преди мача считах точката за идеална за Сити, но на полувремето те можеха вече да са взели решаваща преднина. Отговорът на Ливърпул бе също толкова впечатляващ, след като започнаха двубоя с игра под стандартното им ниво. Навремето, при някой по-слаб мач, сър Алекс Фъргюсън ни питаше в съблекалнята дали се борим със зъби и нокти цял сезон, за да се провалим в един-единствен мач. 

"Изглеждаше, че на полувремето Клоп им е казал, че този отбор не е граден три или четири години, за да не показва самочувствието си. Отговорът на футболистите на Ливърпул беше отличен. Сити обаче пак можеше да спечели и още в неделя да стане шампион. Не го направиха, но Ливърпул има по-трудната програма до края на сезона. Няма обаче да се изненадам, ако и двата отбора спечелят всичко до края. Чудя се дали тогава Клоп ще се ядосва, че не са играли по-добре през първото полувреме. Никой не знае, има много вода да изтече до края.

свързани статии

"Трудно е да повярваш колко жестоко е съперничеството между отборите на Клоп и Гуардиола. 338 точки срещу 337! По отношение на постоянството, качеството и постиженията, това съперничество определено е добър кандидат за най-сериозното в историята на Висшата лига. Има обаче какво още да видим. От съперничеството на Сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер останаха и паметни моменти като инцидента на Хайбъри, радостта на Райън Гигс на полуфинала за ФА Къп, шампионския гол на Марк Овермарс на Олд Трафорд и така нататък.

"Между тези два отбора имаше специални мигове редом до битките. Това беше повече от просто футболно противопоставяне, така че не мисля, че съперничеството на Сити и Ливърпул е на това ниво в момента. В кръга на шегата, може би ще бъде след 25 години в някой документален филм. По отношение на чисто футболните качества и постоянството обаче, Сити срещу Ливърпул е отличен сблъсък.

"На всеки му се иска сезонът да бъде решен в последния момент, особено когато тези два отбора играят по този начин, така че трябва да бъдем доволни. Искам да ги видя и на финала в Шампионската лига, тъй като в момента те са двата най-добри отбора в Европа. Ще бъде заслужено, ако това се случи.

"Мениджърите на Сити и Ливърпул са специални, но по различен начин. Гуардиола с методичната трансформация, успехите, стила на футбола и влиянието му върху играта. Юрген Клоп пък с духа и страстта, с които превърна Ливърпул в уличен боец. Аз лично виждам повече от себе си в него, отколкото в Гуардиола. Не мисля, че и в най-добрите си дни можех да намеря място в този отбор на Сити, тъй като не бях толкова надарен технически. В Ливърпул обаче се отличават характери като Джордан Хендерсън и Джеймс Милнър, които дават всичко за Ливърпул и скачат със зъби и нокти. При Сити футболът е по-скоро като симфония. 

Въпреки факта, че никога не съм харесвал единия или другия отбор, няма как да не се възхищавам на това, което правят. Нямаш и голям избор, освен да харесваш играта им, когато ги гледаш".