„За малко да вкарам във финала и с Байер да победим Реал Мадрид, но тогава дойде онзи ювелирен гол на Зинедин Зидан. Бях в центъра на терена и видях как топката пада на левия му крак, а той я прати в мрежата.”

Това каза Димитър Бербатов по повод шедьовъра на Зизу, с който „Белия балет” спечели Шампионската лига през 2012 година. 

Митко даде интервю за ESPN и си спомни за детските години в Благоевград, както и за престоя си във Висшата лига. 

„Моят агент ми каза за интерес от Тотнъм, а аз почти не ги бях чувал, защото гледах предимно германски футбол. Говореше се и за интерес от Манчестър Юнайтед, но те ми казаха, че съм втори избор и ще се обърнат към нас, ако друг играч не подпише. Затова приех офертата на Тотнъм и заиграх в Лондон, след което заобичах града и отбора. Бяха ми необходими няколко месеца, за да свикна с Висшата лига”, разказа Митко, вкарал 94 гола за 8 сезона в Англия, а после коментира и партньорството си с Роби Кийн в атаката на Тотнъм.

„Повече от добро, най-доброто, което съм имал. Винаги знаех къде се намира, а той не спираше да се движи. Аз също го правих, но най-вече в главата си. Феновете на „шпорите” ме харесваха и пееха песен за мен, а аз не можех да повярвам. Не обичах цялото това внимание, понякога просто исках да замълчат. Не знам защо, но не исках и семейството ми да идва на стадиона, дори баща ми, който също е футболист.”

„Някои от най-добрите играчи в България са Христо Стоичков, Любослав Пенев и Георги Аспарухов. Последният почина млад, заедно със своя приятел Никола Котков – също чудесен състезател. Двамата са искали да излязат извън границата, но по онова време не им е било позволено”, разказа Митко и бе запитан защо напусна Тотнъм през 2008 година.

„Когато следваш пътя си, трябва да взимаш подобни решения. Исках да печеля титли и да играя в най-големия клуб, а в Англия това безспорно е Манчестър Юнайтед. Казах си, че няма да пропусна шанса, ако отново го имам, защото те вече бяха показали интерес към мен. Когато подписах с тях, усетих това като признание за труда ми през всичките тези години. Като Неманя Видич, аз също идвах от малък град в малка държава от Източна Европа, но с него бяхме достигнали до върха.”

По това време интерес към Митко има и от Манчестър Сити, защо не е приел офертата на „гражданите”?

„Щом разбрах за интереса от Юнайтед, бях като кон с капаци. Сити ми предложиха повече пари, но отборът им бе по-слаб, а историята им не може да се мери с тази на „червените дяволи”. С екипа на Юнайтед играх редом до Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил, Неманя Видич, Рио Фърдинанд, Патрис Евра и Едвин ван дер Сар. Знаех, че трябва да ценя тези моменти, а опонентите ни са победени предварително. Щастлив съм, че много от тях уважиха благотворителния ми мач в София миналото лято.”

За напрежението на „Олд Трафорд” и очакванията от тогава рекордната покупка на сър Алекс Фъргюсън:

„Нормално е, че усещах такова, защото струвах много пари на клуба. Опитвах се да не го призная, но все пак всички сме хора. Трябва да имаш силен характер, но понякога се съмняваш в себе си. Сега виждам същото и с Пол Погба. Понякога хора, които никога не са ритали топка, обругават професионалните футболисти и говорят глупости. Аз съм нападател и всички очакват от мен голове, но аз не се мисля за типичен голаджия. Предпочитам да играя повече с топката, да давам пасове и да имам повече свобода. Ако съм вдясно, а всички са вляво, трябва да ми се доверите, защото съм видял нещо различно от останалите. Радвам се, когато треньорите разбират това и ми позволяват да се изявявам. Усещах, че Алекс Фъргюсън ми вярваше."

За титлите си във Висшата лига:

„Гордея се с тях, защото съм първият българин, успял да стане шампион на Англия. Бях толкова щастлив, че се прибрах вкъщи и правих любов с моето момиче."

За разочароващите срещи с Барселона:

„Лео Меси е най-великият. Роналдо също е брилянтен, но аз предпочитам Меси. Той чете играта, може да вкара, но и да подаде. Лео е завършен футболист, може би най-добрият за всички времена. Когато го гледам понякога ми идва да крещя името му.”

За хеттрика си срещу Ливърпул:

„Сезон 2010/11 бе най-силният в кариерата ми. Вкарвах по няколко гола на мач, а хеттрикът ми срещу Ливърпул бе запомнящ се. Особено второто ми попадение (б.а. – със задна ножица). Спомням си, че Нани центрира, а Рууни тръгна да играе за топката, но аз му извиках да ми я остави. После дори се хвалеше с това.”

Кои са били приятелите му в Юнайтед?

„Всички, бяхме като едно семейство на тренировките. Иначе всеки си имаше личен живот.”

За сър Алекс:

„Когато влезеше в стаята, всички преставаха да говорят. Неговите успехи са достойни за уважение, а и той бе много добър с думите. Може би, защото четеше много. Понякога съм влизал в офиса му, докато той чете биографията на Наполеон.”

Дали шотландецът го е питал за историята на България?

„Не много. Той можеше да говори с всеки и знаеше как да го стори. Дори, когато трябваше да ти каже, че няма да играеш в предстоящия мач.”