Световната футболна легенда Джанфранко Дзола даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Италианецът бе избран за най-добър играч в историята на Челси. Преди да стигне до „Стамфорд Бридж“, той ликува с шампионската титла на Италия заедно с Диего Марадона в Наполи. По-късно игра редом с носителя на „Златна топка“  Христо Стоичков в Парма. Беше част и от „скуадра адзура“ при спечелването на сребърните медали от мондиала в САЩ през 1994 г. Дзола вкара гол още в 30-ата секунда на финала за КНК през 1998 г. Благодарение на него Челси победи Щутгарт на Красимир Балъков с 1:0 в Стокхолм.

- Здравейте, сеньор Дзола! Изглеждате в отлична форма. За последно ви видяхме на снежното световно първенство в Ароза. Не ви ли беше студено?
 
- Беше ми за първи път, но да ви призная - надявам се, че няма да е за последно.
 
- Как се чувствахте като една от най-големите звезди сред толкова знаменитости?
 
- Атмосферата беше прекрасна. Не очаквах да има толкова много фенове. Явно хората в планината обичат футбола.
 
- За какво си говорите с другите звезди, след като не сте се виждали дълго време?
 
- Темите са най-различни. Най-често любопитстваме по въпроса кой с какво се занимава в момента, къде живее.
 
- Да се върнем 25 години назад, когато играехте в Парма заедно с Христо Стоичков. Какво помните от тези времена?
 
- Христо беше световна звезда. Дойде при нас от Барселона. Безспорно неговото присъствие повиши значително качеството на Парма, а и интереса към нас. За съжаление, Христо остана само една година в Парма и това е реално единственият сезон, в който сме били заедно. Но беше достатъчен, за да се уверя в директен контакт, че Стоичков е прекрасен човек и футболист.
 
- Парма взе Христо като актуален носител на "Златната топка". Вие пък бяхте най-голямата звезда в клуба. Помните ли какво му казахте при първата ви среща?
 
- Да – обявих му, че съм много щастлив от факта, че ще играем заедно. Всички в Парма се радвахме, когато научихме новината за трансфера. Искахме да се развием, да станем по-голям клуб и ни трябваше човек като Христо.
 
- Защо Стоичков остана само една година?
 
- Той беше привикнал на коренно различен стил в Барселона. Точно това му попречи. Трябваше да го пускат на непривични за него постове в атаката с нови задачи. Така се стигна до бързата раздяла, но неговите заслуги за Парма през тази година са неоспорими.

- Как си партнирахте на терена?
 
- Нямахме никакви проблеми. Неприятно за Христо беше, че Парма залагаше на система с двама нападатели и тя не му допадаше. Не беше най-добрата му позиция да бъде на върха на атаката.
 
- Преди неговото идване в Парма вие спечелихте с отбора Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Какво означават тези трофеи за вас?
 
- Много бяха важни не само за мен, но и за Парма. Те ни показаха, че сме отбор, който може да печели купи. Удоволствието от тях беше голямо.
 
- В двата финала за Суперкупата на Европа през 1993 година първо паднахте с 0:1 у дома от "Милан", но победихте с 2:0 на "Сан Сиро". Как направихте такъв обрат?
 
- Част от играта е. Резултатът от първия мач е важен, но не дава трофеи. Има и реванш. Важно е да вярваш, а ние тръгнахме с много вяра за Милано.
 
- Вие сте шампион на Италия с един много обичан клуб - Наполи. Там бяхме заедно с Диего Марадона. Какъв човек беше дон Диего в най-силните му години?
 
- За мен беше невероятно преживяване. Още в началото на кариерата си имах шанса да играя с един от най-великите. Марадона не беше само голям футболист. Беше човек с огромно сърце. Съдбата ми даде възможност тогава да съм редом до Марадона, до Карека.
 
- Знаем, че тифозите на Наполи са много шумни.
 
- Не, не са шумни. Те са фантастични! През тези години аз можах да се докосна и насладя до най-доброто от двамата.

- Какво е за неаполитанските фенове Марадона?
 
- Господ. Месия. Което си изберете. Отношенията между Диего и тифозите на Наполи са вечни.
 
- Какво е да вземеш фланелката с №10 от него?
 
- Огромна отговорност. Знаех, че трябва да дам повече от това, което мога. Мисля, че като цяло се справих.
 
- Днес голямото сравнение е между Марадона и Лео Меси. Какво е вашето мнение?
 
- Винаги е трудно да се отговори на този въпрос. Двамата са различни футболисти от различни епохи. Аз съм играл с Марадона и съм силно повлиян от неговото присъствие. Затова ми е лесно да посоча Диего. Но няма да е справедливо за Меси, който също е фамозен футболист.
 
- Марадона и нашият Христо минават за "луди глави" във футбола. Кой е отгоре в това съревнование?
 
- Мисля, че Христо е наистина много луд. Но Диего... О, той е на върха в това.
 
- Бихте ли ни разказали някоя луда история със Стоичков?
 
- Забавно момче беше в заниманията и определено ми харесваше да тренираме заедно. Любимият му номер беше да стреля във вратата от всевъзможни ситуации. Понякога опитваше дори от 40 метра и да – улучваше. Не традиционната, а малка врата до нея. И когато улучваше, даваше по 10 паунда на хората от щаба. С нас хващаше басове дали ще вкара. И ще  ви призная - повечето пъти печелеше.

- След Италия отидохте във Висшата лига. С какво ви спечели Челси?
 
- Случи се през 1996 година. Събитията в Парма не вървяха добре, отборът също отслабна. Беше в края на годината. И аз, и Парма решихме, че това е правилният ход за всички.

- Още в първия ви сезон спечелихте Купата на Англия, а вие вкарахте прекрасен гол срещу Ливърпул.
 
- Разбира се, че го помня. Невероятно бе, че стартирах престоя си с трофей. Челси не беше печелил нищо в продължение на 20 години. Атмосферата в клуба се оказа страхотна и успехът даде самочувствие за развитие, което в последствие се случи.
 
- Каква е разликата между италианския и английския футбол?
 
- В момента английският футбол е на върха като класа. Нивото във Висшата лига е недостижимо за другите. Повечето от най-големите футболисти в света са в английските отбори. Същото се отнася и за треньорите. За мен няма никакво съмнение, че това е най-силното първенство.
 
- Парма спечели КНК, но без вас. Вие пък успяхте с Челси. Помните ли, че разочаровахте много българи с гола си във финала през 1998 година срещу Щутгарт?
 
- Защо да съм ви разочаровал?
 
- Защото в Щутгарт играеше нашият Красимир Балъков.
 
- О, сетих се. Красимир беше голям играч. Дори преди няколко години се видяхме и си спомнихме за този финал.
 
- Как се случи това - влязохте като резерва и след 30-ина секунди вкарахте гол? Просто ситуация или … треньорско разпореждане?
 
- Беше добра комбинация на нашия отбор. Денис Уайс ми подаде страхотно топката и хладнокръвно вкарах.
 
- Какво е мнението ви за Балъков, когото победихте в този ден?
 
- Много техничен футболист, който можеше да спечели финала за Щутгарт. За щастие ние триумфирахме.

- По вашето време в Челси хегемон във Висшата лига беше Манчестър Юнайтед. Защо бе толкова трудно да се развали доминацията на сър Алекс Фъргюсън?
 
-  Трябва да отбележим, че Арсенал също беше много силен по това време. Но сър Алекс наистина имаше способността да печели титли.
 
- Как приехте, че феновете на Челси ви избраха за най-добър футболист в историята на клуба през 2003 година?
 
- Бях много горд и много трогнат. Във футбола печелиш много мачове, но също така и често губиш. В такъв момент разбираш, че си постигнал нещо наистина специално. Тогава разбрах категорично - наистина съм карал феновете на Челси да бъдат щастливи.
 
- Имате и орден от Британската империя. За какво ви го дадоха?
 
- И до ден днешен се питам защо…
 
- Вестник "Сън" ви определи като втория най-добър артист сред чужденците в английския футбол след Джордж Бест.
 
- Още едно огромно признание. Англичаните винаги са се отнасяли превъзходно с мен. Комуникацията ми и въобще престоят ми на Острова като цяло ме карат да се чувствам във Великобритания като у дома си.
 
- Съжалявате ли, че не бяхте футболист на Челси в ерата на Роман Абрамович?
 
- Малко - да. Защото по времето на Абрамович Челси стана шампион неведнъж, започна редовно да печели трофеи. Но няма от какво да се оплаквам. Аз също имах моето прекрасно време на "Стамфорд Бридж". Не мога да променя историята.
 
- Как хора като Абрамович промениха футбола? Влязоха също много арабски шейхове и американски богаташи.
 
- Челси имаше огромен късмет, че Абрамович влезе в клуба. Благодарение на такива хора във футбола се наляха огромни пари. Роман показа, че има качествата и средствата да изведе Челси до друго ниво. Лично аз съм му много благодарен за това.

- В кариерата си сте спечелил много трофеи. Къде сред тях ще наредите влизането ви в Серия  А с Каляри?
 
- Като най-емоционалния момент в кариерата ми. През целия си живот бях играл десетки мачове срещу Каляри. А съдбата ми даде шанса дори на 37 години да се завърна на остров Сардиния - мястото, където съм роден. Получих шанса да дам своя дял за мястото, което винаги ще ми е на сърцето. Не съм спечелил нищо с Каляри, но моментът със завръщането ни в елита ще остане специален за мен.
 
- Знаете ли, че сте на пето място по голове от пряк свободен удар в италианския футбол? И кои са пред вас?
 
- Не, не знам.
 
- Ще ви ги кажа - Франческо Тоти, Роберто Баджо, Андреа Пирло и Синиша Михайлович.
 
- Аз пък ще ви кажа, че напуснах много рано Серия А и не съм играл толкова дълго в италианския футбол. Като гледам тези имена, мисля, че само Михайлович биеше по-добре фаулове от мен.
 
- Стоичков също беше майстор на прекия свободен удар. Как си поделяхте отговорността в Парма?
 
- Винаги имаше бой. Но накрая сключихме примирие. Аз биех отдясно, а той – отляво.
 
- Бяхте част от националния отбор на Италия на световното през 1994 година. Няма как да не помните, че победихте България на полуфинала. Какво мислите за нашия тим, а и за мача?
 
- Много силни бяхте. Около Христо бяхте изградили отбор, който можеше да победи всеки. Конкретно за мача Роби Баджо направи голямата разлика. Вкара и двата гола.
 
- След мача в България многократно сме обвинявали съдията Жоел Киню, че не отсъди втора дузпа за България. Вие какво ще кажете по въпроса?
 
- Ще ви отговоря, че никога не коментирам реферите. Разбирам разочарованието на българите, на Стоичков конкретно. Но в края на краищата мисля, че Италия заслужено спечели полуфинала. България игра много силно, но ние бяхме все пак по-добрите.
 
- Защо загубихте с дузпи финала от Бразилия?
 
- Не бяхме в най-доброто си състояние във финала. Още в 15-ата минута един от нашите се контузи, а поне още 4-5 души имаха крампи. Атмосферните условия бяха ужасни. Не си мислете, че сега търся оправдание. Дадохме всичко от себе си, но в такъв финал, за да спечелиш трябва да си в най-добрата възможна кондиция. Накрая нямахме късмет - Бразилия ни победи с дузпи.

- Помните ли други мачове срещу български съперници?
 
- Не, мисля, че не съм играл.
 
- Не е вярно - с Челси срещнахте Левски за Купата на УЕФА.
 
- А, вярно, че е така. Беше толкова отдавна, че нямам вече спомен.
 
- Започнахте треньорската си кариера в Бирмингам. Как се справяте в този бранш?
 
- Аз твърдя, че започнах треньорската си кариера, когато бях на 10 години. Винаги съм се стремял да се уча, да запомням какво прави наставникът на тима. Много ми харесва да бъда треньор.
 
- Италианските треньори винаги са диктували модата. Като започнем от Еленио Ерера, минем през Ариго Саки, Карло Анчелоти и Фабио Капело. Какво е специалното в италианския стил на игра?
 
- По света много харесват италианските треньори, защото са перфектно подготвени тактически. Те винаги могат да спечелят мач с ума си. С тактиката и стратегията си. А това е безкрайно важно.
 
- Кои са най-добрите италиански треньори?
 
- Играл съм под ръководството на мнозина. Ариго Саки е един от тази екстракласа със сигурност. Той промени разбиранията за футбола през 90-те години.
 
- И накрая вашият бивш съотборник Роберто Манчини промени италианския национален отбор като селекционер. Направи рекорд по победи в европейските квалификации. До къде ще стигне "скуадра адзура" под негово ръководство?
 
- Италия наистина се представи много силно и се класира убедително за европейското първенство. Все пак мисля, че още ни липсват някои детайли, за да бъдем номер едно. Ще видим новата формула на турнира в различни държави. Интересно ми е как ще действа.
 
- Тази схема има много критици?
 
- Нека да говорим и да я коментираме конкретно, когато завърши. Със сигурност ще има и позитиви, и негативи.
 
- Кой е вашият фаворит?
 
- Италия може да е една от изненадите. Испания за мен е фаворит номер едно. Белгия е много силен отбор. Англичаните също оформиха силен състав. Не можем да отписваме Германия и Нидерландия. Ще е много интересно.