Настана пак времето на „локумите“ за поредния ... рестарт в българския футбол. Щем, не щем, аварийното червено копче отново ще бъде натиснато. Така се прави всеки път, когато се стигне до провал. А такива от 2004-та насам колкото щеш. 

Най-лесно е да се разтяга този ластик, а и дава вид, че хората по високите етажи вършат някаква работа. Но разковничето в случая е не кой ще води клетия ни вече национален отбор, а чий ще бъде показалецът, понечил да натисне въпросния бутон. След 1:3 в дългоочаквания бараж срещу Унгария треньори и ръководители отново загледаха в различни посоки. Нищо ново в пустинята на българския футбол. Постоянен е само фактът, че пореден голям форум ще мине без родния трибагреник. А „пустинните лисици“ пак ще се отдадат на старите банални лакардии пред камери и микрофони.

Селекционерът Георги Дерменджиев загатна за сериозно подмладяване в състава. Мечти, мечти... Докато неговите шефове Емил Костадинов и Атанас Фурнаджиев с половин уста намекнаха, че и този наставник няма да го бъде. За година и половина трима се изредиха – Петър Хубчев, Красимир Балъков и сега бившият на „Лудогорец“ и „Левски“. Явно ще се търси друг, някой трябва да бъде употребен като носна кърпичка. Помните ли как един от изпълкома с изцъклен поглед обяви пред медиите през 2015-а как Любо Пенев трябва да бъде уволнен. От тогава с всички селекционери се действа така  безскрупулно и безцеремонно. 

Да, властимащите  в „Дома на футбола“ явно гонят други (клубни) интереси и бъркат умишлено националния отбор с тяхната национална кауза.  

На въпрос към първия вицепрезидент Костадинов дали доверието към Дерменджиев остава, героят от „Парк де Пренс“ не изневери на стила си да говори и нищо да не казва: „Сега не е моментът да говорим, трябва да преспим и утре ще видим, ще помислим".“

Е, от Коща толкова. Твърди се, че от пролетта той се готви за президент на БФС на конгреса през декември. Нищо, че  всеки път, когато му се налага да отговаря на подобни въпроси, срамежливо измънква: „Има време, още не съм решил“. На 8 октомври беше моментът да го обяви гласно, само трябваше Дерменджиев да си свърши работата срещу маджарите. Но не би – за добро или за лошо. 

Другото вице Атанас Фурнаджиев сподели мнението си с малко известна конкретика.

„За мен тези млади играчи, които видяхте - Доминик Янков, Георги Йомов, Кирил Десподов трябваше да са титуляри, но не знам защо спортно-техническият щаб не заложи на тях. Имаме потенциал, който за в бъдеще се надявам да бъде развит.“

В момента изобщо не е ясно кой ще определя новия селекционер. Логично е това да стане след конгреса в края на годината. Но каква логика може да има в БФС? Вярвате ли го?А ако все пак трябва да обърнем внимание и на чисто футболните неща, то изводът е, че класата в националния тим е на санитарния минимум. Нямаме изявен голмайстор, нямаме лидери от външно първенство. Наложи се срещу Унгария да играем с осем от Първа лига. Същата тази, която ни вкарва в летаргия далеч преди да е дошла зимата. Можем ли да се сърдим на футболистите, когато голяма част от тях цял живот мечтаят за чужбина, а когато реализират подобен трансфер се завръщат с увиснали носове до два трансферни прозореца. Не, че не могат да останат зад граница, но там не им остават сили за наргилета, кафета и някоя друга дискотека, защото се налага да тренират... Неприятна работа. За всички ни.

Материал на "Труд"