Българският национален отбор по футбол записа нови две загуби и добави поредни попълнения към досегашните си антирекорди. И това въобще не е повод да се правят трагедии. Отборът е слаб, футболистите са недоправени, треньорът е несъстоятелен, ръководството е нагло. Това е положението от години и то няма как да се промени без истинска промяна. Дори вече няма поле за мимикрия.

Нека чартърниците, които отидоха на седмична почивка в Доха, да обясняват ползите от турнето и как в първия мач не сме играли хич добре, но във втория сме показали зъби срещу световните вицешампиони. Нека момчетата да си оправдаят хубавата почивка в слънчев Катар с някакви позитивни неща за така нареченото развитие на отбора.

Моят ракурс ще е по-различен. През тази година задачите на България са да спечели първото място в групата от Лигата на нациите. Нашите лъвове ще изиграят шест мача срещу Северна Македония, Грузия и Гибралтар. Срещу последния тим вероятно ще дойде и дългоочакваната победа на чужд терен и на 9 юни ще имаме повод за национални празненства като онези от лятото на 1994 година. Извън шегата обаче – въобще не ни до е шеги.

Ползите от загубите срещу Катар и Хърватска ще се изразят в евентуални победи срещу Северна Македония и Грузия. Гибралтар не ги броим за живи! Но ние, както каза Ясен, ще се сбием за първото място. И докато България беше на екскурзия в Катар и опознаваше местата на бъдещите велики футболни баталии, Северна Македония храбро се би реално да отиде там, и то не на приятелско посещение. Северна Македония се сби с двата последни европейски шампиони Италия и Португалия. Победиха адзурите и загубиха от мореплавателите. Докараха се на една ръка разстояние от класирането на световно първенство, което щеше да бъде сензацията на века. Та тази Северна Македония, която разплака Апенините и отиде за подвиг в Португалия, трябва ние да я изпреварим в групата от Лигата на нациите. Поне такава е задачата, защото ние вече играем за резултати и победи. Видя ли се в мачовете с Катар и Хърватска поне лъч надежда, че това е възможно? Всеки здравомислещ човек с елементарни футболни познания ще отговори отрицателно на този въпрос. А по-заядливите ще кажат, че България ще остане на трето място в групата след Северна Македония и Грузия. И в края на септември ние ще констатираме за пореден път колко сме далеч от истината. Но ще извлечем поуки и ще продължим по правилния път напред. Може би вече без Ясен Петров, защото не вярвам да е толкова недосегаем при видимите му човешки слабости.

В сегашната си битност отборът на Северна Македония е на светлинни години пред нашия. И няма никакво време разстоянието да бъде съкратено толкова бързо. Само за някакви два месеца! На екскурзията в Катар се видя за пореден път, че националният отбор си е чиста загуба на време. И тук ще направя кощунствено сравнение. Българският Бирхоф – Георги Иванов, в своите интервюта говори, че всичките национални отбори трябва да играят като мъжкия. Твърдя, че всичките национални тимове трябва да играят като младежкия национален отбор. Това, което показаха на терена подопечните на Александър Димитров срещу Нидерландия, е най-доброто, което български състав е демонстрирал поне за последните 10 години. Несъмнено Сашко Димитров е много по на „ти“ с футбола, отколкото симпатяга в А отбора, който ни залива с досада след всяка загуба. Лошото при такива като Ясен Петров е, че не са интересни дори на себе си.

Как пък един път не каза нещо за футбол. Нещо за самата играта, а не за мотивация, характер, настроение, изпълнени задачи. И най-вече за развитието. Кажи нещо за футбол, да разберем, че си треньор!

И няма как да не завърша тъжните констатации с най-лошата новина от турнето. Надеждата на целия български народ, че Йордан Лечков няма повече да ни облъчва с тъпотиите си, се оказа напразна. Георги Иванов щял да отговаря за всичко, но той си запазвал правото да коментира националния отбор като последна инстанция. И отново трябваше да понесем паралелите между тези, които само се стараят, и онези, които още ги знаят дори в Катар. И си представих картината след 20 години, когато 75-годишният Лечков ще обяснява по българска телевизия как още ги знаят и помнят. И ми стана много тъжно, та чак се просълзих.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"