Световният и олимпийски шампион Карлос Насар със сигурност пропуска Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г., ако реши да смени националността си в този момент.

Въпреки че правилата на Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) са сравнително леки, препъникамъкът се оказва Олимпийската харта и нейните строги изисквания, пише paragraf.bg.

Относително лесните правила на IWF

Според IWF, атлет може да представлява нова държава, след като придобие нейното гражданство и получи разрешение от международната федерация. В случай че настоящата федерация (в случая Българската) не даде съгласие, периодът на изчакване при първа промяна е само една година от датата на искането. При повторна промяна без разрешение, периодът се удължава на четири години.

свързани статии

Както показва историята, придобиването на паспорт в някои държави става за броени дни – например през 1997 г. осем български щангисти станаха катарци само за няколко месеца. Следователно, дори без разрешение, на ниво IWF Насар би пропуснал максимум едно световно първенство.

Двойното предизвикателство: МОК и новата категория

Основният проблем идва от изискванията на Международния олимпийски комитет (МОК) и Правило 41 от Олимпийската харта. Освен това, квалификацията за Лос Анджелис 2028 ще бъде изключително тежка. МОК и IWF обсъждат премахването на задължителните квоти за домакините и т.нар. „уайлд кард“, което ще ограничи участниците до само 8 щангисти във всяка категория.

Самият Насар е изправен пред допълнително предизвикателство, тъй като IWF официално потвърди новите олимпийски категории. За трети път в рамките на една година той ще трябва да сменя тегловната си дивизия, като от 2026 г. ще се състезава в новата категория до 95 кг. Този факт допълнително усложнява адаптацията му.

Непреодолимата бариера на Правило 41

Ключовото изискване на МОК е параграф 2 от Правило 41. Той гласи, че състезател, който е представлявал една държава на олимпийски, континентални или световни първенства, може да представлява друга, само ако е изминал тригодишен период от последното състезание за първата му държава.

Този период може да бъде намален или премахнат, само ако е налице съгласие между Националните олимпийски комитети (НОК) на двете държави, международната федерация и изпълнителното бюро на МОК, което разглежда всеки отделен случай. Към момента, предвид вътрешните борби в БОК, е изключително малко вероятно българската страна да издаде подобно разрешение, тъй като това би оставило Насар в историята като „продаден“ атлет.

Ако се вземе предвид датата на последното му състезание за България – Световното първенство във Фьорде на 9 октомври 2028 г. – олимпийското разрешение за друга държава може да бъде получено чак след тази дата. Това означава, че дори при идеални условия, срокът на забрана приключва, след като Олимпиадата в Лос Анджелис е приключила.

Експерти от Българската федерация по вдигане на тежести вече изразиха загриженост, че промените в категориите и квалификационната система силно ограничават шансовете на топ атлети като Насар. Така, без изрично съгласие от БОК, смяната на националност гарантира пропускането на един пълен олимпийски цикъл.