Престижно признание, поредното в една изключителна кариера. Тази седмица Златан Ибрахимович за 10-и път спечели "Гулдболен", холандската Златна топка за най-добър играч на годината на страната. За него това се превърна във формалност. Наградата се дава от 1946 г., връчва се съвместно от федерацията и в. "Афтонбладет". За Златан тя е 9-а поредна: първата я спечели през 2005 г., когато играеше в "Ювентус". През 2006 г. имаше пауза (наградата бе за Люнгберг) и от тогава победите са взе за него. "Няма какво да правим, той е най-добрият", обясняват гласувалите. "Помня, когато спечелих за пръв път - разказва Златан. - Беше голям момент, но не бях доволен, исках да печеля още." Типично за Златан. Пред предстоящия плейоф с Дания за Евро 2016 награждаването е повод за поглед към кариерата му. С пожеланието да спечели титла или купа с екипа на Швеция, нещо, което му липсва досега. Както и Шампионската лига, която преследва с ПСЖ.

- Златан, в събота е първият от двата плейофа с Дания. Как се побеждава в такъв двубой?
- Очертават се много трудни два мача. Мисля за последния мач от Шампионската лига с ПСЖ срещу Реал (Мадрид). Играхме много добре, но допуснахме една грешка и ни вкараха гол. И загубихме. С Дания идват два такива мача: ще победи този, който греши по-малко.

- Колко важно е за вас да играете на европейското?
- Аз искам да бъда там, трябва да съм там. Ще дам и ще направя всичко, за да го постигна. Трябва да вярваме до последно.

- Преди години казахте: "Не искам да играя, когато съм прекалено стар." Сега сте на 34 г, договорът ви с ПСЖ изтича. Какво ще правите после?
- Всичко може да се случи. Чувствам се добре и играя добре. А след 6 или 7 месеца нищо не се знае. Сега съм във форма и докато чувствам, че мога да дам нещо на терена, ще продължа да играя.

- А националният отбор? С Дания може да бъде последният ви мач.
- Не вярвам. Моето тяло е като машина: колкото повече върви, толкова по-добре действа. Възрастта не ми подсказва да се откажа.

- Наистина изглеждате в голяма форма.
- Да, добре съм. Загубихме срещу Реал, така че не можем да сме напълно доволни. Но играхме добре. Все още успявам да мачкам, чувствам се силен, трябва само да продължа така.

- Каква е вашата роля в съблекалнята на ПСЖ?
- Чувствам се част от този проект от самото му начало. За тези, които идват сега, всичко е далеч по-лесно. При цялото ми уважение към клуба, когато аз дойдох, имаше толкова много неща, които не бяха както трябва. Ние заедно изградихме един голям отбор.

- Значи се чувствате като лидер?
- Няма значение какво казват или пишат. В ПСЖ най-главният е един.

- Златан Ибрахимович?
- Точно така, естествено.

- Никога ли не сте мислили да напуснете Франция и да се върнете в Италия?
- Миналото лято имаше конкретна оферта от Милан. Ако бях казал "да", щяхме да сключим сделката. Но не стигнахме дотам, не беше това, което исках. Но съм благодарен на Милан (усмихва се, когато говори за росонерите). За мен това е най-големият клуб от всички, в които съм играл. А аз съм играл в толкова големи клубове... Но Милан няма равен - как се работи, организацията... А и имахме фантастичен отбор.

- Липсва ли ви Милано?
- "Сан Сиро", градът, езикът - имам красиви спомени. Винаги съм казвал: Италия е моят втори дом. Много хубаво ми беше там. И ако зависеше от мен, нямаше да напусна Милан.


- Кой тогава е виновен за това?
- Това е затворена страница, стана каквото стана. Сега имам други цели - във футбола и в живота.

- Ще се върнете ли някога в Италия?
- Както казах, Италия е моят втори дом. И мястото, където се прочух - с Ювентус. В Аякс още не бях международна звезда. С бианконерите всичко се промени: светът си отвори очите и ме видя. С изключение на сезона в Барселона аз съм играл и съм живял в Италия от 2004 до 2012 г. Спечелих титлата с 3-те най-големи клуба - Ювентус, Интер, Милан. Станах голмайстор, избран бях за най-добър играч. За мен това си остава най-доброто първенство в целия свят. Освен това и най-трудното за един нападател, защото се мисли първо как да не се допусне гол, отколкото как да вкараш. Във всеки случай във вашата страна е сърцето ми.

- В Италия израснахте много, но никога не ви е липсвал характер. Каква е тайната ви?
- Отчасти заради характера, отчасти в резултат от трудното ми детство. Когато бях малък, трябваше да бъда 10 пъти по-добър от останалите. Никой никога не ми е правил подаръци. Дори годините ми в Юве се оказаха важни - имаше големи звезди като Дел Пиеро и Трезеге. И аз си повтарях: "Аз съм като тях." Винаги съм искал да бъда на първа линия, никога не ми е харесвало да бъда в сянката на други. И мога да кажа, че успях.

- Казват че бъдещето ви може да бъде в САЩ. Но не е ли рано да напускате Европа?
- Всичко това, което е извън футбола, сега ме интересува още повече в сравнение с преди. Преди получавах оферти и ги отказвах, без да му мисля, защото скоро щеше да има нови и нови проекти. Но засега топката остава най-важното нещо, изборът ми е чисто футболен.

- Но САЩ не ви ли привличат?
- Всичко ме привлича. Но насреща трябва да има сериозен проект. Имам някои идеи, зная какво искам, но за тези неща един не е достатъчен.

- Значи няма никаква конкретна оферта?
- В момента не, ще видим.

- Говори се дори за филм за живота ви. Вие ли ще сте героят му?
- Обсъждаме нещата, но е твърде рано да се мисли кой ще играе моята роля.

- В миналото казахте: "Страх ме е да се събудя някой ден и да не зная какво да правя." На 34 г. обаче идеите за бъдещето ви изобщо не липсват...
- Това е необходимо за един футболист. За 15 г. всеки ден се събуждаш, отиваш да тренираш, почиваш, после играеш мачовете. Винаги едно и също. Да се събудиш, без да знаеш какво да правиш, къде да отидеш, би било много тежко. Ето затова обичам да имам разни проекти.

- Обмисляте ли хипотезата да се върнете да живеете в Швеция?
- Не зная, напуснах преди толкова много години. Трябва да намеря място, където да живея така, както на мен ми харесва. Може би в Стокхолм, кой знае. Така че не го изключвам, зависи също и от моето семейство.

- Колко важни са любимите ви хора за вашия живот?
- Те са всичко. Аз вървя след тях, добре съм само когато те са добре. Но съм доволен и когато мога да помагам на другите - занимавал съм се и се занимавам с благотворителност не за да пишат за това във вестниците, а защото зная, че с моята роля мога да отправя послание. Но също така знам, че сам не мога да спася света. Моята най-голяма отговорност е към моето семейство.

- Вашите деца играят при младите в ПСЖ. Може би някой ден ще бъдат бъдещето на шведския футбол...
- Сега не мислим за това. Занимават се и с други спортове, записани са в ПСЖ единствено за да се научат на отборна игра, да живеят с група. Никой там не ги задължава да достигнат върхове, не трябва да има напрежение, важното е да са щастливи.

- 10-а шведска Златна топка е важно постижение. Като погледнете назад, изпитвате ли съжаления?
- За нищо не се разкайвам, вярвам в съдбата - има причина за всички неща, които се случват.

- Значи сте щастлив от живота си?
- Да, но никога не съм доволен от постигнатото. Денят, в който си кажа, че съм доволен, ще е денят, в който ще престана да играя футбол, защото това ще значи, че вече нямам цели, които да гоня. И тогава ще ви поканя в моя музей.

Дженифер Вегеруб,
"Гадзета дело спорт", превод на вестник "7 дни спорт"