Лоран Блан казва, че това не е "лесният жребий", за който всички говореха. "Уверяват ме, че ние вече сме на полуфиналите - заяви френският световен шампион на всеки, който бе готов да го чуе. - Аз обаче не съм толкова сигурен".

Той познаваше прекалено добре своя отбор. Отбор с екстравагантен талант, но и с един фатален недостатък. Старата френска слабост да погледнеш в огледалото и да съзреш нещо с неизказана и невъзможна красота. Нарцис. Да пренебрегнеш всички грешки и слабости, които разяждат нацията - не само футболната нация, от памтивека. Прибавете няколко небрежни бразилци и имате готова рецепта за самовлюбеност и катастрофа.

Накрая сложете отгоре малко вероятната гледка как Златан Ибрахимович изпуска ранна дузпа, и в такъв случай всеки отбор има реален шанс срещу тях. Както и стана в Париж в сряда вечерта. Особено с отпадането на Давид Луис и Блез Матюиди от реванша заради жълти картони. Когато ПСЖ поведе 2:1 чрез Адриен Рабио след час игра, всичко изглеждаше решено. Но ако има едно нещо, което характеризира ПСЖ, това е тяхната неизчерпаема способност сами да си затрудняват живота.

Тук обаче нека да отправим едно предупреждение. ПСЖ, както показаха във всеки от последните си 2 сезона срещу Челси, е много по-опасен далеч от дома. И точно затова аз все така считам, че те ще елиминират Сити. Защото, въпреки показаното в Париж, смятам, че те пак ще съумеят да се вдигнат. Това се очертаваше като мач, в който да се разбере от какво е направен тимът на Мануел Пелегрини. От бял крем или от кремък. Дали като Арсенал Гражданите могат да плашат слабите и да бягат от силните. Този Сити, който спечели 12 и завърши наравно 2 от своите 14 мача срещу последните 8 отбора от Висшата лига, и който загуби 9 и направи равен в 3 от 13-те си мача срещу челните 8. 

Или това е Сити, който победи Байерн и вкъщи, и навън в Шампионската лига, и се прочу със зашеметяващата победа 2:0 като гост на Рома през 2014-а, за да се класира на осминафиналите, след като загуби първите си 4 мача в групата. Като стана дума за тези два клуба, онези от нас, които обичат футболът да остане чист, честен и равностоен - какъвто е чудесният успех на Лестър, ние винаги гледахме с подозрение към Сити и ПСЖ.

Два клуба, похарчили 1,5 милиарда паунда за играчи и база, от тях един милиард от Сити. Сложиха му етикет "Войната на богаташите". Битката на петролните кладенци. Само че някой ден петролът ще свърши. Някой ден влиянието на Абу Даби (Сити) и на Катар (ПСЖ, Барселона, ФИФА и света), ще приключи. Да, някога собствениците на мелници от Ланкашър си купуваха футболни клубове. При това бяха не само от същата държава, но дори от същото графство. Това обаче е нещо друго.

Ето че опряхме до футболната страна в този бизнес - Сити на първия си 1/4-финал, ПСЖ с поглед към първия си полуфинал. Излишно е да се напомня, че Луис бе в центъра на събитията - получи жълт картон в първата минута за фаул срещу Серхио Агуеро, а после изработи дузпа в 13-ата мин, която Ибрахимович профука, и така повлече крак. После стана още по-зле за големия швед, който, останал сам, би над напречния дирек. Последва нова немарливост от Матюиди, загубил топката на центъра, и традиционното хлабаво покриване на Луис, което даде възможност на Кевин де Брюн да бие край Кевин Трап и да даде на Сити аванс в 38-ата мин.

Малко по-късно се стигна до колосалното неразбирателство между Харт и Фернандо, позволило на Ибрахимович странен изравнителен гол 3 мин по-късно. После Рабио отново изведе ПСЖ напред. Сити щяха да бъдат довършени, преди шутът на Фернандиньо да се отклони от Тиаго Силва за 2:2. Двубоят остава открит. Обаче имам едно тревожно усещане, че отборът на ПСЖ, който ще излезе на "Етихад" идната седмица, няма да бъде онази прекалено самоуверена и самонадеяна команда от сряда вечерта.

Стивън Хауърд, "Сън"

Превод: "7 дни спорт"