Реал Сосиедад – сензационният лидер в Ла Лига

Шампионската история на Лестър е толкова уникална, че се превърна в легенда. Най-вероятно същата съдба очаква и Лил от миналия сезон, който наруши хегемонията на всемогъщия ПСЖ. Но все пак доминацията на топклубовете е почти аксиома и когато те изведнъж се окажат на заден план, искате да се насладите на момента и да се възхищавате на онези, които предизвикват жителите на футболния Олимп.

С Реал Сосиедад това е втори пореден сезон, но преди година лидерството се вписва в общата европейска тенденция. След изтощителна кампания с коронавирусна пауза много топклубове се сринаха почти едновременно. Сега в най-добрите първенства на Стария континент всичко е малко или много познато и само Испания се откроява от общия ред. И въпреки че Реал и Севиля имат мач по-малко, лидерството на отбора от Сан Себастиан, макар и с точка повече, не може да не предизвиква уважение.

На първо място заради неговата последователност, защото случайността е последното нещо, което може да обясни постиженията на отбора на Иманол Алгуасил. 50-годишният треньор всъщност сам е продукт на системата. Бившият защитник е възпитаник на Реал Сосиедад, а като наставник е работил с юношите, младежите и дубъла на баските. И след като успешно изпълни задълженията си, получи договор с първия отбор.

Оттогава Алгуасил пише историята на възхода. Девети през сезон 2018/19, когато бе възнаграден с тригодишен договор. Шести след първото пълноценно първенство. И накрая пети в Ла Лига през последната кампания, съчетан с триумф за Купата на краля, който донесе в Сан Себастиан първи трофей от 34 години. Алгуасил през онази паметна 1987-а дори не беше част от младежкия отбор на Реал Сосиедад, така че на пресконференцията след победата в дербито срещу Атлетик (1:0) направи истинско шоу.

Сменил костюма си пред камерите с клубна тениска, той опъна синьо-бял шал и започна да скандира като фен на местния еускади, а след това и на испански. За мнозина това беше шок, но всъщност Алгуасил показа за какво говори в навечерието на финала. „Освен че съм треньор, аз съм и фен и понякога ми е трудно да знам къде да седна“, призна той.

• Човек на системата

Но преди всичко Алгуасил е страхотен треньор, който използва система, която позволява при ограничени възможности да се постигат впечатляващи резултати. Основата на пирамидата е академията на Реал Сосиедад, където, за разлика от преобладаващото мнозинство от школите, играчите се набират от 13-годишна възраст. Във всички категории те се придържат към единна схема, а най-добрите таланти се пращат във втория отбор, с който работи известният бивш полузащитник на Испания, Реал М и Байерн Шаби Алонсо, вече търсен и на европейския треньорски пазар.

„Отборът иска да бъде главен герой във всеки мач, без значение кой е противникът“, разкрива тайната в скорошно интервю един от най-ярките представители на клубната академия и настоящата звезда №1 на тима Микел Оярсабал. За това говори и Алгуасил след февруарското унижение в първия 1/16-финал в Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед (0:4): „Несъмнено това е болезнен резултат, но искахме да бъдем верни на нашия стил“.

Но не се опитвайте да си съставите впечатление как играят синьо-белите въз основа на тези цитати. Всъщност футболът на Реал Сосиедад се основава на съвременни и разбираеми принципи. На първо място с агресивна преса, след като топката бъде отнета, тя стига до наказателното поле на съперника с минимум подавания. Също и способността за ситуационно трансформиране на основната схема 4-3-3, коригирайки функциите на редица изпълнители. Изборът им сред баските е много интересен. Шестият голмайстор от последното първенство, шведът Александър Исак е на върха на атаката, споменатият вече Оярсабал, Микел Порту и Аднан Янузай са по фланговете, а неостаряващият Давид Силва (35 г.) е дизайнер на офанзивата. Да не пропуснем и обещаващия дефанзивен полузащитник Мартин Субименди, вицешампион от Игрите в Токио.

В този смисъл можете да изброите почти целия титулярен състав, включително качествени футболисти за ротация, с което треньорът е напълно съгласен. „В момента няма играчи в Реал Сосиедад, които да не заслужават да започнат мачовете. Всички работят така, сякаш няма да има утре. Имам проблем в това отношение, защото мога да играя само с 11 души“, каза Алгуасил след неделното 2:0 навън срещу Осасуна.

Централният халф Микел Мерино е друг случай. Може би европейският шампион с червените фурии до 17 г. и до 19 г. не успя да се реализира напълно и да блесне в Борусия Дортмунд и Нюкасъл, но в Сан Себастиан демонстрира класата си. Повиквателните от националния селекционер Луис Енрике го доказват.

За Мерино Алгуасил казва следното: „Ако на някого не е ясно, ще повторя, че за мен Микел е най-добрият футболист в Ла Лига. Той е комбинация от всичко – отдаденост, класа, игра,  характер. Той има всичко”.

• Разумност във всичко

Друга ключова фигура в клубната система е президентът Хоакин Аперибай. Преди време и също много успешно баща му работеше като вицепрезидент, а сегашният 30-и шеф получи Реал Сосиедад в плачевно състояние. Синьо-белите не само изпаднаха в Ла Лига 2, но бяха изправени пред заплахата от фалит. Въпреки това ръководният екип под лидерството на Аперибай, започнал работа през 2009 г., не само успя да разреши всички проблеми с кредиторите и проблемните длъжници, но реализира първоначално приетия план за преодоляване на кризата.

След като сложи край на вътрешноклубните войни, президентът изгради разумна финансова схема. Клубът направи добри пари от трансфери, продавайки изгодно играчи като Антоан Гризман, Клаудио Браво и Асиер Ияраменди. Плюс това той беше подпомогнат от нарастващата популярност на Ла Лига през последните години и споразумението за централизирано разпределение на телевизионните права. В продължение на осем години Реал Сосиедад показа положителен финансов баланс, а до края на първия петгодишен мандат на Aперибай клубът одобри рекорден бюджет в своята история и изплати големите си заеми 20 години предсрочно. Неслучайно предложеният от президента план за реконструкция на стадион „Аноета” беше одобрен от 97 процента от акционерите, а клубът разполагаше със собствени средства за финансиране на значителна част от проекта.

В същото време баските не харчат с широки пръсти. Покупката на Исак за 15 милиона евро е просто повторение на рекордния входящ трансфер. За същата сума Ияраменди беше върнат от Реал Мадрид, като преди това бе продаден за 32 милиона. Тези пари бяха взети и за централния защитник Иниго Мартинес, с когото не бе постигнато разбирателство за нов договор и той отиде в съперника Атлетик Билбао. Показателно е, че в основния състав има само шестима легионери, но в същото време над дузина собствени кадри, повечето от които са под 25 години.

Финансовото здраве на клуба потвърждава решението на Ла Лига преди този сезон да даде на Реал Сосиедад правото да повиши тавана на заплатите с почти 28 милиона евро (до 127,7 милиона). Това е пети показател в елита, а заедно със завръщането на зрителите по трибуните, както и подписването на договор със солиден спонсор, позволяват на баските да гледат уверено в бъдещето. Въпросът е колко високо е способен да се изкачи един отбор, който има амбиции, но реалистично оценява възможностите си.

„Докато не останат три кръга, няма да знаем за какво се борим, отговори по този повод Алгуасил. – Ще продължим да играем мач за мач. Можем да се гордеем как го правим, след като имаме 28 точки. Справяме се много добре, но в следващите пет кръга може да загубим два-три пъти и да паднем до седмото място. Сега имаме две седмици за почивка и работа, защото трябва да продължим напред със смирение, мислейки, че има много неща, които трябва да се подобрят.”

Руби АРЕС, АС, превод на в-к "Тема спорт"