В края на 2021 и началото на 2022 година в Лудогорец цареше оживление. Клубът направи първите си два трансфера, като привлече фланговите нападатели. Наред с това обяви, че през пролетта отборът ще бъде воден от 50-годишния словенец Анте Шимунджа.

Всъщност подобна бе ситуацията и през лятото, когато в клуба бяха доста заети по правенето на селекция. Спортно-техническият щаб бе решен да направи отбор, с който литовският треньор Валдас Дамбраускас да атакува групите на Шампионската лига. За целта правата на куп футболисти, които играеха при разградчани със статут на преотстъпени, бяха откупени. Така орлите запазиха вратаря Кристиян Кахлина, защитниците Оливие Вердон и Жосуе Са, както и фланговия нападател Бърнард Текпетей. Това им струваше сериозна сума, но кесията бе разтворена още по-широко. В Разград преди старта на кампанията пристигна нидерландският страж Серджио Падт (Грьонинген), който подписа предварителен договор още през зимата. За заздравяване на защитата бе привикан познатият герой Игор Пластун, дойде и Шакил Пинас. В халфовата линия бяха привлечени Клод Гонсалвеш и Мануел Кафумана-Шоу, а за усилване на атакуващата мощ бе взет румънският национал Дорин Ротариу.

В крайна сметка Лудогорец го докара до бараж за групите на Шампионската лига, но отпадна от Малмьо. След това записа антирекорд в Лига Европа и остана на последно място в групата си. На континенталната сцена нещата не бяха никак добре, но за изненада тимът имаше проблеми и в първенството. Това е така, защото лятната селекция се оказа пълен провал. Потвърди се впечатлението, че след напускането на Методи Томанов през есента на 2018 година, тимът трудно уцелва в десетката на пазара.

„Тема Спорт“ разгледа в детайли представянето на новите. И се вижда, че единствено Серджио Падт оправда трансфера.

Нидерландецът за първи път от доста дълго време се озова в ролята на резерва. Той пристигна в Разград с реномето на един от най-добрите играчи под рамката в родина си. Дълго време обаче Падт оставаше загадка както за феновете на разградчани, така и за широката публика. Причината бе, че Валдас Дамбраускас залагаше на показалия качествата си през пролетта Кристиян Кахлина. Все пак знаеше какво може още от съвместния им престой в хърватския Горица.

В последните месец и половина-два Падт успя да сграбчи шанса си. Кахлина седна на пейката, защото му бе подготвян трансфер, а нидерландецът се възползва по най-добрия начин. Направи много силен мач при домакинското 2:0 над ЦСКА в първенството. С изявите си не позволи на червените на няколко пъти да открият. Показа, че е силен при високите топки, има добър рефлекс, разтяга се максимално при изпълнение на фаулове, умее да се позиционира и да играе с крака. Като добавим и отличния му ръст, ще разберем, че орлите няма да имат проблеми с него на вратата.

свързани статии

Трансферът на украинеца бе изненадващ. След като преди 3 години Лудогорец го продаде на Гент, сега си го взе от белгийците. Игор обаче вече не е на 28, а на 31. И това се е отразило на бързината и повратливостта му. Това пролича най-вече в двубоите на континенталната сцена. Пластун игра във всичките мачове в Шампионската лига и Лига Европа и именно там стана ясно, че има отстъпление. Около него се въртяха Оливие Вердон и Жосуе Са. Стабилна централна двойка защитници обаче така и не бе сглобена и това е видно от допуснатите голове както на континенталната сцена, така и на домашната. Явно Игор не е търсеният пенкилер от спортно-техническия щаб.

Около родения в Нидерландия суринамец се вдигна голяма шумотевица през лятото. Тогава изтече договорът му с АДО Деен Хааг, с който изпадна от елита на ниската земя. В този тим треньор му е бил техническият директор на ЦСКА Алън Пардю. Затова и той бе поканен на „Армията“. В крайна сметка Лудогорец спечели битката за подписа му, а играчът призна, че е имал и оферта от червените. Първата му половин година в Разград обаче не мина добре. Показателно е, че е трети избор за ляв бек. Дори след контузията на капитана Антон Недялков, треньорските щабове на орлите предпочитаха вляво на отбраната да ползват бразилеца Сисиньо, защото вдясно имат и Жордан Икоко. Това обяснява и защо Пинас игра предимно в родното първенство, но и в тези мачове не успя да блесне.

Португалецът бе сред най-използваните играчи в тима. В началото даде заявка, че ще е сериозно откритие. Той пристигна от елитния Жил Висенте, в който си бе извоювал статут на титуляр. Най-силният му двубой бе от пресявките в Шампионската лига – срещу Олимпиакос (1:1) в Гърция. Тогава умело задържаше топката, подхващаше нападения, не даде предпоставки за осъществяването на контраатаки от съперника.

Това обаче бе по-скоро проблясък. От него се очакваше много повече, особено в офанзивен план. Показателно е, че не е отбелязал гол. Не е и от типа лидери, които да поведат отбора в труден момент. Можем да кажем, че не е по-силна опция от освободения през лятото мадагаскарец Абел Анисе.

Привличането на младия анголец бе доста изненадващо. Пристигна в тима след два сезона в португалския елит с екипите на Беленензеш и Боавища. Явно трансферът е в графата „инвестиция в бъдещето“. Появяваше се епизодично на терена, повече в края на есенния дял на кампанията. Игра през ноември и декември в шампионата, преди това бе загадка. Участва и в 2 двубоя за Купата на България, като вкара при 3:1 над аматьорския Локомотив Горна Оряховица. Той е добре сложен физически, опитва да е активен и в по-предни позиции, често пробва да шутира от дистанция. Още обаче не е на нивото, за да е титуляр в Лудогорец. Той е по-скоро играч от ротацията, но за халфовата линия в избора на треньорите преди него са Стефан Баджи, Клод Гонсалвеш и Алекс Сантана.

Пристигна в Лудогорец по време на летния трансферен прозорец като свободен агент, като преди това разтрогна договора си с казахстанския Астана. Дойде с визитката на румънски национал. Определено имаше проблеми с адаптацията. Успя обаче да направи добро впечатление в дебюта си в Първа лига. Влезе като резерва срещу ФК ЦСКА 1948 Сф (3:0) в Разград, вкара втория гол и асистира за третия. Това обаче си остана проблясък. По-късно разочарова, когато се появяваше на терена. Само два пъти бе титуляр в елита и веднъж за купата. Това показва колко доверие му имаха спортно-техническите щабове. Пред него в йерархията са доста атакуващи флангови играчи – Кирил Десподов, Бърнард Текпетей, Мавис Чибота. Наред с това Ротариу прекара и коронавирус, което явно му се е отразило доста на формата. До момента е пълно разочарование. А с привличането на Рик и Спас Делев ситуацията му в отбора става още по-сложна.

Снимка: БГНЕС