Дванадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Инсбрук, Австрия, от 4 до 15 февруари 1976 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Сион, Тампере, Ванкувър, Гранада, Лейк Плесид и Шамони.

Първоначално игрите е трябвало да се проведат в Денвър, но жителите на американския град отказват да бъдат домакини след референдум, породен от утрояването на разходите спрямо планираните. 62% от жителите на града гласуват против провеждането на Игрите. Ванкувър също е сред кандидатите, но смяна на правителството на Канада прави провеждането на Олимпиадата там невъзможно. 

Това е втората зимна олимпиада, която се провежда в Инсбрук след тази от 1964 година. Поради този случай на церемонията по откриването са запалени два олимпийски огъня — един за 1964 и един за 1976.

Голямо внимание е обърнато върху охраната и сигурността на олимпийските игри. Причината е мюнхенското клане от 1972. 

Игрите повтарят дотогава рекордния брой страни-участници от Олимпиадата в Гренобъл през 1968 година. Международният олимпийски комитет намалява усилията си в борбата с комерсиализацията на спорта. Въпреки това националните отбори по хокей на Канада и Швеция не вземат участие, защото първенствата им имат професионален статут. 

На тези олимпийски игри за първи път състезателите карат пластмасови ски и аеродинамично облекло, а кънкьорите носят цели костюми. 

Ски бегачката Галина Кулакова е първата спортистка, заловена за употреба на допинг на зимни олимпийски игри. Въпреки че бронзовият медал от състезанието на 5 км. ѝ е отнет, на нея ѝ е позволено да участва в останалите дисциплини. 

На Игрите с допинг е хванат и капитанът на чехословашкия отбор по хокей на лед Франтишек Поспишил. Това е вторият случай на хванат спортист с допинг след първия на бегачката Кулакова.

Германката Рози Митермайер печели две от трите алпийски дисциплини — спускане и слалом. При мъжете спускането печели Франц Кламер от Австрия, в гигантския слалом първи е Хейни Хеми от Швейцария, в слалома — Пиеро Грос от Италия.

В гигантския слалом Ингемар Стенмарк от Швеция взема бронзов медал, това е първият олимпийски медал на превърналия се в легенда швед. В слалома сребърен медал взема Густаво Тьони от Италия — последният олимпийски медал на легендарния италианец. Хокейният отбор на СССР печели за четвърти пореден път олимпийското злато. 

България участва с голяма делегация, но постига посредствени резултати. За първи път България участва в повече от един спорт, като дебютира в хокея на лед и биатлона и участва в алпийските ски.

Петър Попангелов печели 26-тото място в дисциплината гигантски слалом, а Сашо Диков отпада във втория манш на слалома. Освен тях участват и Иван Пенев и Георги Кочов.

Иван Лебанов участва на първите си олимпийски игри и завършва на 24-то място на 15 километровата дистанция. Освен него участват Любомир Тосков, Петър Панков и Христо Бързанов.

В биатлона участват Христо Маджаров и Илия Тодоров, които завършват на 32-ро и 43-то място от 52-ма стартирали. Българският национален отбор по хокей на лед дебютира на зимни олимпийски игри и губи всичките си пет мача. На тази олимпиада дебютират танцовите двойки във фигурното пързаляне.