Йоаким Льов - шампион и грешник

15 години в днешния футбол е една истинска ера. Един ден си горе, друг - в краката на критиците. Йоаким Льов води националния отбор на Германия от осанна до разпни го. Тръгна си с наведена глава. Един от последните му кадри е как си бърка в носа. Други припомнят, подобни жестове, където е вкарал ръка в гащите пред скамейката. Германия и Льов се разделят. Не като шампиони. Но ерата на Льов помни винаги.

Германците определиха като лятна приказка домашното световно първенство през 2006 година. С Юрген Клинсман начело извоюваха третото място. Успех ли е? За Германия - не чак толкова. Но тогава Бундестимът се клатушкаш и имаше нужда от нещо ново. Клинсман си тръгна и предаде щафетата на своя помощник Йоаким Льов. Мнозина твърдят, че той е бил архитектът на успехите до този момент, но в сянка.

През август 2006 година Льов вече беше пълководецът. Германия бе трета в света, но толкова далече от титлата, колкото е още начинаещият Бастиян Швайнщайгер от експерт в тв анализарането. Льов събра млади "лъвчета" (името му в превод от немски означава лъв). Те не искаха просто да горят в мача. Искаха да държат топката, да носят отговорност, да са лидери. Така на сцената излязоха Месут Йозил, Матс Хумелс, Тони Кроос, Джером Боатенг - хора, които за Германия означаваха "нищо". Прибавете към тях вече "ветераните" Лукас Подолски и Мирослав Клозе. Изведнъж Германия придоби отбор, който започна да става страшилище, да вкарва голове. На Евро 2008 игра финал срещу Испания. На Мондиал 2010 в ЮАР се появи Томас Мюлер и веднага спечели "Златната обувка" за голмайстор. Германия отново стана трети в света. Игра още един полуфинал на Евро 2012. Все по-често и по-често Бундестимът беше фаворитът. Не му стигаше малко, но Льов не се притесняваше. Имаше една голяма цел и я постигна.

Цялата философия на Льов стигна своя пик на Мондиал 2014. Лудите млади вече бяха банда шампиони. Едва ли ще има друг отбор в историята, победил Бразилия със 7:1 на нейна земя на световно първенство. На "Маракана" германците първо превзеха Франция с 1:0, а след това и Аржентина с Лионел Меси на финала. Светът беше в краката на Льов. И точно в този момент той може би направи най-голямата си грешка - остана! Като по навик Германия стигна до полуфинал на Евро 2016, но не впечатли. Льов даде още един сигнал, че е способен да изгради нови световни шампиони с единствената в историята на страната Купа на конфедерациите през 2017-а в Русия. И вместо да заложи на лудите млади, треньорът взе на световното старите пушки от Бразилия. Някои твърде амортизирани и успели, други - апатични. Отпадането в групата беше фиаско. В своя традиционно консервативен стил Германия даде още шансове на Льов. От своя страна той започна промяната като "слон в стъкларски магазин" - извади от състава Томас Мюлер, Матс Хумелс и Джером Боатенг. И тримата бяха в златна възраст и играеха като "отвързани кучета" в отборите си.. Върна Мюлер и Хумелс за Евро 2020 - липсва на всякаква последователност.

Да се върнем към последствията от Мондиал 2018. Нов провал продължи в Лигата на нациите. Стигна се до 0:6 от Испания. А за капак Северна Македония победи Бундестима насред Германия с 2:1.

Червената лампа започна да свети толкова силно, а Льов като че ли напук пренебрегваше всички критици. И така - една победа на Евро 2020. Вярно - 4:2 над Португалия беше впечатляващо. Но...

Льов изпусна шанса да остане завинаги шампион в сърцата на германските фенове. Но каквото и да се случи на Мондиал 2018 и Евро 2020, "лъвът" завинаги ще е паметна ера в историята на втория най-успешен тим на футбола.

Боян Бойчев в-к "Труд"