Йордан Юруков е бивш футболист на ЦСКА, 2 пъти шампион с червените (2005, 2008), носител на купата на България с ЦСКА (2006).

С армейците побеждава актуалния тогава европейски клубен шампион Ливърпул с 1:0 насред Анфилд на 23 август, но през 2005 година. Той асистира на голмайстора Валентин Илиев за попадението.

В момента Йордан Юруков е треньор на Чавдар Етрополе. Ето какво каза Йордан Юруков пред Букмейкър Рейтинги:

-Данчо, защо ЦСКА загуби дербито с Левски?
-Според мен, защото ЦСКА не игра като отбор. Не искам да влизам в подробни детайли и да давам оценки или съвети. Левски показа отборна игра, дух и страхотен колектив. Нещо, което не видях в ЦСКА. А в такива дербито тези неща, които изброих, са много важни.

-Липсват ли феновете на ЦСКА, говоря за ядрото от най-верните привърженици, които за първи път от много години оставиха Секгор „Г“ празен?
-Как да не липсват?! Присъствието или отсъствието на фенове оказват огромно влияние на футболистите в такива мачове. Десетки други бивши футболисти на двата отбора са го казвали, че когато имаш пълна трибуна зад себе си, наистина не можеш да не се чувстваш длъжен да дадеш максимума от себе си. Празният сектор с феновете на ЦСКА е болка и тъга… Дано час по-скоро всичко това приключи и да видим Сектор „Г“ отново такъв, какъвто всички знаем и искаме.

свързани статии

-Ако в последните няколко години ЦСКА бе основен конкурент на Лудогорец, този сезон ЦСКА 1948 и Левски също имат амбиции за нещо по-значимо в първенството. Как ти се струва конкуренцията?
-Колкото повече конкурентни отбори имаме на Лудогорец, толкова по-добре. Защото истината е, че Лудогорец е клубът, който е едно ниво над останалите и всички трябва да се стремят да го достигнат. Радващото е, че се появяват конкуренти, защото така и самият Лудогорец ще се развива и ще стане по-силен. Тогава ще се представя добре и в евротурнирите. Защото никой няма нужда от лесни мачове и слаби противници, говоря и за Лудогорец. Когато имаш вътрешна конкуренция и играеш сериозни двубои, това те държи в кондиция. Що се отнася до апетитите на останалите отбори – ще им бъде много трудно. Може да стане нещо случайно, но Лудогорец работи и се развива много правилно и за мен много трудно на този етап някой би го свалил от трона.

-Вече втори сезон си начело на третодивизионния Чавдар (Етрополе). Какви са амбициите ви за този сезон?
-Амбицията ми още с идването в Етрополе е да изградим боеспособен отбор, който да гони възможно най-предно класиране. Когато дойдох, моите цели съвпаднаха с тези на ръководството, условията за работа са на изключително ниво и сега ни остава само да работим. Напълно съм наясно, че за да направим конкурентен отбор на останалите, ни трябва време, но това време никой не ти го гарантира. Така че работим и ние можем да спечелим това време.

-Не споменаваш класиране за Втора лига, затова директен въпрос – ще преследвате ли промоция, след като според мен сте един от фаворитите за  челно място във вашата подгрупа заедно с Марек?
-Няма какво да го крием – това са личните ми цели и работим да ги постигнем.

-Вероятно си наясно, че в тази Трета лига, която е малко по-особена с тежките си битки, винаги е добре да разполагаш с няколко по-опитни футболисти, които да помогнат на отбора. Имаш ли такива?
-Разполагаме с група от играчи, които са психически устойчиви, опитни са и имат зад гърба си доста мачове (б.а. – сред по-опитните са Мартин Василев, Тони Стоичков, Николай Ботев, Николай Иванов, Костадин Котев, Андон Гурещов, Павел Головодов и други). Тези футболисти са много опитни и помагат на целия отбор.

-Феновете във всеки по-малък град обичат местните футболисти, те се отъждествяват с тях. Има ли в твоя отбор момчета от Етрополе?
-Със сигурност за всеки един град е важно да има местни футболисти. Държа на това изключително, защото и аз тръгнах от по-малък град – Разлог, и знам какво е да играеш в родния си град за родния си отбор. В Етрополе имам местни момчета, а и опитваме да дадем път на някои юноши от школата. Някои от тях миналата година направиха дебют за първия отбор, в момента имам няколко играчи, които тренират постоянно с нас.

-За теб като треньор обаче е по-лесно да разчиташ на опитни, защото младите може да сбъркат, трябва да ги учиш, трябва търпение… Не е в полза на треньора подобен подход?
-Търпението към младите е ключовият фактор. Трябва да сме наясно, че при тях ще има спадове, ще има и по-добри мачове. Спадовете може да продължат не един и два мача, а по-дълго време. Тогава ние трябва да работим с тях, за да намалим тези амплитуди в представянето им. Ние не даваме ли път на младите, за какъв футбол и бъдеще говорим?! Не е лесен процес, но това е пътят. Но пък от друга страна младите трябва сами да си заслужат мястото в отбора, а не разчитат, че само защото са млади, ще играят…

-Трудните мачове в Трета лига по-скоро им служат за трупане на опит или може да ги стресне?
-Според мен тези двубои ги каляват. От миналия сезон доста момчета влязоха и минаха през тежки битки и виждам сериозно израстване. Да, има тежки места за гостуване, това е колоритът на тази група, но такива са правилата на играта и ние трябва да я играем.

-Какви са по-скорошните ти амбиции и по-далечните цели, които си поставяш?
-Ндявам се един ден да стигна върховете в треньорската професия, но искам да бъда последователен.

-Вашата професия обаче не е лесна, много твои колеги са без работа, а и България честно казано не е мястото за налагане на млади специалисти?
-Със сигурност професията ни е тежка, но не само на нас е трудно. Има по-сериозни професии, в които на хората не им е лесно. Така че от мен няма да чуете оправдания или оплаквания. Щом топ треньорите могат да стигнат на това място, на което са, значи няма невъзможни неща. От все сърце желая успех на всеки един мой колега треньор. Само силна конкурентна среда може да повиши качеството ни.