Не остана време до конгреса на БФС. Всеки ден излиза нещо ново, пускат се слухове, плетат се интриги, правят се догадки, спрягат се какви ли не схеми, припомнят се обвързаности, сипят се закани. Малцина обаче са склонни да разкрият пристрастията си.

Синьото БФС е понятие, въведено от противниците на Левски във времето, но това важеше преди на сцената да се появи Лудогорец. И въпреки разградската вълна, от време на време и клуба от „Герена“ дава поводи за припомняне на онова 40-годишно приятелство. От БФС като че ли умишленно поддържаха синия огън – с някое отлагане на мач, отменяне или намаление на наказание, някоя и друга бърза процедура за картотека. И така синята футболна централа си остана във фолклора, въпреки паралелните отрицателни действия спрямо клуба от „Герена“. Програмата един път е добра, друг път мачовете на Левски са в неудобен ден и час. Един път съдията подпира сините, но за сметка на приблизително двукратно предишно или последващо ощетяване. Заглавията от типа – БФС пожали Левски бяха повече от другия тип – за порязване.

И за да си дойдем на думата, трябва да обърнем внимание на много внимателните послания на хората от Левски към безспорно разградското БФС, което вече като термин си е запазена марка, доказана в последните 12 години. През които 12 години от „Герена“ много внимателно мерят отношението си към Лудогорец в публичното пространство. Един път Наско Сираков от позицията си на неангажиран пряко към синия клуб човек избухна в телевизионно студио по повод съдийските безчинства  с орлов печат, а доста след това вече като собственик, от кумова срама защити Станимир Стоилов след показна съдийска тесла срещу Левски в Разград. Камък върху камък няма да остане, помним това, нали?!

Ди видим обаче позицията на Левски около задаващият се конгрес на БФС. След около две седмици представител на клуба, вероятно Наско Сираков, ще се яви в залата и вероятно отвън ще бъде попитан за кой от кандидатите ще гласува. За всеки е ясно, че един клуб е равно на един глас, но всеки от замесените отчита, че все пак вотовете на водещите клубове имат по-голяма тежест. Не, че около тях биха се консолидирали по-малки отбори, но си е друго. Можем обаче да прогнозираме, че до конгреса никой от Левски няма да каже какво ще пише на синята бюлетина на 15-и март. Сираков призова братлето Боби Михайлов да си подаде оставката, но от тогава мина време, а от „Герена“ доста йезуитски обясняват, че като видят програмите на кандидатите, тогава ще решат кого да подкрепят.

Вече писахме, но ще припомним – сериозен клуб, какъвто е Левски, трябваше публично да представи папка с изисквания за генерални промени в българския футбол. И да се каже: Който ни убеди, че ще направи това и това, както и да ни убеди по кой начин точно ще го направи, за него ще гласуваме. Сините трябваше да провокират серия от дискусии с теми за инфраструктура, бази, школи, телевизионни права, отцепване в ПФЛ и други, а не в деня на конгреса Сираков да отиде в залата и тогава да реши. Боримиров и той, да не остане по-назад, се изпъна – ще разберете дали ние ще издигаме кандидат и кого бихме подкрепили. Да, добре, сетихме се. Боримиров да подкрепи Георги Иванов, ще е доста симпатично, на фона на онова незабравимо „Гонзо има два грама мозък, за да пази равновесие“.

Можем да подозираме, че ако от Левски са решили да подкрепят Бербатов или Градев, няма да го обявят публично. Откъм публиката на сините ще се появят обвинения с червени нотки.

На Сираков точно сега не му трябва феновете на Левски да го нарочват за поддръжник на червения Бербатов. Но пък ако Наско каже публично, че ще гласува за синия цвят с представители Михаил Касабов или Гонзо, ще си противоречи на онова с братлето и „време е за промяна“. Но нещата отиват натам не за друго, а защото и разградската бюлетина по всяка вероятност ще съдържа едно от двете имена на статуквото. Сираков няма интерес да къса тази връзка, заздравена с отказа са търси повече телевизионни пари, минала през мача с децата на Топчо миналата пролет в Разград и утвърдена с трансфера на Сундберг.

Още повече, че ЦСКА е от другата страна с предпочитанията си за Бербатов и няма да е окей Наско да затвърждава впечатлението, че се влияе от другия негов важен приятел от най-високия етаж на Борисовата градина.

Така, че Левски си постила килимчето и занапред да търпи обвинения за Синьо БФС, освен в случаите когато не са засегнати разградски интереси.

Материал на Желю Станков, в. „Тема Спорт“