Тактическите фокуси на Димитър Пенев

През есента едно от най-коментираните чисто спортно-технически теми в родния футбол бе свързана с Хулио Веласкес. Левски изоставаше с 0:1 на почивката при гостуването на Черно море, но в крайна сметка спечели с 3:1. Причината – испанският треньор извади десния бек Алдаир и пусна централния нападател Борислав Рупанов, като прати на мястото на португалеца лявото крило Радослав Кирилов. Този ход едва ли не бе обявен за гениален… Но подобни фокуси в родния футбол не са никаква новост. А техен майстор бе непрежалимият Димитър Пенев (12.07.1945 – 03.01.2026 г.), когото изпратихме в последния му път в понеделник. Та треньор №1 на България за XX век също има спечелен емблематичен двубой, когато поставя в главната роля… бек.

През есента на 1998 година за първи път от едно десетилетие български отбор отстранява три съперника в една кампания от евротурнирите. Преди събарянето на Берлинската стена това би било равносилно на полуфинал, както става с ЦСКА през 1988/89 за КНК срещу Барселона на Йохан Кройф под предводителството на Димитър Пенев. Декада по-късно реалностите са съвсем различни и постижението на червените, отново с Пената начело, стига само за 1/16-финал в турнира за Купата на УЕФА срещу друг славен испански клуб – мадридския Атлетико.

Запомнящият се рейд на армейците добива още по-голяма стойност от факта, че е осъществен благодарение на треньорския гений на Пенев. Той го постига с „неизвестни младоци“, подкрепени от ветерани. ЦСКА тръгва от най-ниското стъпало в турнира и в първия двубой дебют в Европа правят цели 8 футболисти. Сред тях са двама, които ще оставят диря във футбола на континента. Стилян Петров още не е известен на Албиона като Стенли, а за Марто със същата фамилия никой не предполага, че ще играе с блясък в три от най-големите шампионати – Бундеслигата, Примера дивисион и Премиършип.

Пената не се плаши да заложи на всеки, в който набитото му око вижда талант. Преди сезона има дилема за вратарския пост – опитният Петко Петков, с когото година по-рано ЦСКА стига до титлата, или 23-годишният Ивайло Иванов, идващ от В група. Разрешава я със замах в полза на втория и не бърка. Първите си мачове в евротурнирите в онзи странен тим на армейците играят още Краси Чомаков, рано напусналият този свят Здравко Радев, Владо Андонов-Тапата, Асен Букарев и Валентин Станчев, който се отплаща с 4 важни гола в еврокампанията. Та още преди да сме навлезли в същината, виждаме доста гениални решения…

Но нека стигнем и до нея. В предварителните кръгове са елиминирани беларуският Белшина (0:0 г., 3:1 д.) и норвежкият Молде (0:0 г., 2:0 д.). В първия червените срещат Сервет. В Женева ЦСКА повежда с 1:0, но допуска обрат и пада с 1:2. Ала на 29 септември 1998-а в Борисовата градина Пената прави поредния си гениален ход – плеймейкърът на отбора, 35-годишният Георги Йорданов-Ламята, неочаквано излиза като… ляв бек в състав с трима номинални защитници. Ходът му е наистина стряскащ, защото, за да си краен защитник, трябва да имаш бързина и повратливост, а Ламята, койтое на „ти“ с топката и има отлична визия, не притежава тези качества. Но пък има заставане. Ветеранът трябва да отговаря за опеката на най-острия нападател на гостите Варела и се справя перфектно. „Можех да използвам Александър Томаш или Галин Иванов, но предпочетох тактическата изненада“, разказва след това Пената. Самият двубой е изигран като по ноти, а Сервет попада в клопката  – ранен гол на Валентин Станчев, последван от разумно разиграване и търсене на убийствени контри. Мачът се превръща в трамплин за кариерата на Мартин Петров – треньорът на гостите Жерар Кастела вижда потенциала на врачанеца и броени месеци след сблъсъка Марто вече е… шампион на Швейцария. ЦСКА не става първи у нас, но великият Ариго Саки, който елиминира червените с Атлетико Мадрид, твърди, че приятелят му Пенев гради тим с голямо бъдеще. Двамата мерят сили 4 години по-рано, на… полуфинал на световно първенство (б.а. – Саки е селекционер на Италия).

Заради хода с Ламята, а и редица такива по време на САЩ’94, Пенев получава не прякора, а титлата Стратега от Мировяне.

Защото наистина решенията му са стратегически. Трикольорите заминават с цел за първа победа на финалите на мондиал, а се завръщат като четвърти в света и с бронзови медали на вратовете. Чичо Митко бе избистрил титулярна единайсеторка, но в 1/8-финала срещу Мексико не може да използва Трифон Иванов. В състава е друг централен бранител – Николай Илиев, но за партньор на Петър Хубчев Пената избира… централния нападател Ивайло Йорданов (б.а. – след това ще бъде ползван в национала почти на всички постове). „Най-яркият ми спомен с него е от преди мача с Мексико, когато дойде и ми каза, че ще играя. Пусна ме на позиция, на която никога не бях действал преди. Между централен нападател и централен защитник трансформацията е доста голяма. Това беше негов гениален ход“, спомни си преди дни Йорданов. На терена Ивайло блесва с уникална асистенция за гола на Христо Стоичков в 7-ата минута. След това върши и работата си в дефанзивен план, а нашите достигат до четвъртфиналите след дузпи. Там им предстоят да вземат скалпа на световния шампион Германия.

Това са само няколко от неизброимите паметни епизоди в кариерата на Пената.

Материал на Янаки Димитров, „Тема Спорт“