Още по темата

 

Още по темата

 

Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ продължава златната серия интервюта в рубриката на Христо Стоичков и „Унивижън“. Легендата на Барселона се срещна в ефир с легенда на Реал. Това наистина е нещо много рядко виждано. Камата проведе любопитен разговор с големия Висенте дел Боске, който има 400 мача за най-успелия клуб в историята - Реал (Мадрид).

Като играч е ликувал 5 пъти с шампионската титла на Испания. Но във времето става много по-известен с треньорската си кариера. Начело на „кралете“ два пъти триумфира в Шампионската лига. Вдигна също европейската и световната титла с националния отбор на Испания. Направи го без да изпада в луда радост. Излъчваше невероятно спокойствие на пейката, като само от време на време се усмихваше под мустак.

- Тренер, много благодарим за това, че се съгласи да ни приемеш! Истинска чест е, защото за мен не сте господин Дел Боске, а Дон Висенте дел Боске! Как сте?
- Много добре съм, благодаря. И аз съм доволен, че сме заедно.
 
- На първо място бих искал да поговорим за две много важни години за испанския футбол - 2010 и 2012 г. Когато говорим за тях какво е първото чувство, което ви завладява?
- Имахме много късмет. Испанският футбол вече беше на ниво повече от сто години, но никога дотогава не бяхме успели да станем нито световни шампиони, нито да затвърдим успеха си от европейско първенство. Имахме голям късмет, че точно тогава поколението от футболисти беше наистина добро. Винаги сме имали нужното ниво, но този път беше налице и щипката късмет в гозбата, която също е много важна за постигане на такива изключителни триумфи.
 
- Трудно ли беше да водите тази група от играчи, сред които има много футболисти на Барселона и на Реал (Мадрид)? Знаем, че между тях винаги съществува леко напрежение. Как се справяхте с дисциплината в съблекалнята с тези момчета?
- Нямаше никакви проблеми. Освен големи играчи, те бяха и добре възпитани момчета. Атмосферата беше много коректна и дори приятелска. По-скоро имаше външни опити за нарушаване на спокойствието вътре в отбора. Не си спомням кога точно, но е било някъде между 2011 и 2013 година. Тогава имаше сериозни конфликти между Реал и Барселона, но вътре в националния отбор никога не сме имали проблеми с това и поведението на всички е било за пример. Освен това има и нещо друго. Имахме шест или седем играчи на Барселона и четирима от Реал. Това много ни е помагало винаги, защото те носеха със себе си много неща, които вече бяха тренирали и подготвили в клубните си състави. Просто се възползвахме от това. Хубаво беше, че не трябваше да се стремим да имаме по един играч от всеки клуб от Ла Лига, а можехме да разчитаме на тези толкова важни за нас ядра от играчи като Шави, Иниеста, Серхио Рамос, Бускетс и всички останали. Тимът ни на практика беше почти готов.
 
- През 2010 година си спомням първия ви мач срещу Швейцария в Кейптаун – 0:1. Тогава много хора имаха съмнения във възможностите на отбора. Много специалисти все още не можеха да повярват и чакаха да видят как ще тръгнат нещата с дон Висенте. Какви бяха вашите мисли след този мач?
- Беше много болезнен момент. Много трудно ни беше, защото бяхме успели вече да създадем очаквания, че този мондиал ще бъде много добър за нас. И точно в първия мач загубихме от Швейцария. Наистина деликатен момент. Спомням си, че усещането в отбора в никакъв случай не беше като преди революция. Всички обаче се опитвахме заедно да намерим причините за това поражение и в същото време да си дадем реална сметка, че целта и предизвикателството пред нас все още са реални и напълно достижими. Просто трябваше да победим в следващите шест мача. Ако го постигнехме, щяхме да станем шампиони. Истина е, че беше труден момент за всички. Направихме добре, че успокоихме нещата и запазихме спокойствие, продължихме да работим и да говорим с играчите и да не променяме нищо. Смените в състава за следващия мач бяха продиктувани само от нуждата – Иниеста имаше лека контузия, искахме да играем с един нападател и други подобни. Практически играхме със същия състав, с който бяхме загубили срещу Швейцария.
 
- И след този голям триумф в ЮАР дойде и следващият – станахте европейски шампиони за трети път след успеха преди това на отбора, воден от Луис Арагонес, мир на праха му, през 2008 г. и след титлата от далечната 1964-та.
- Беше момент, в който отборът ни беше достигнал до върховата си форма. От 2008 до 2010 година имаше доста промени, а 2010 до 2012 г. – също, но по-малко. Имахме нови попълнения – в момента се сещам за Серхио Бускетс, Жорди Алба и Жерар Пике. Те се присъединиха към отбора, а преди това не бяха играли на световното. Дадоха на тима още повече качество. Фигурата на Жорди Алба например беше една от решаващите за успеха ни на това европейско първенство.
 
- След толкова години във футбола какво можете да кажете за настоящия отбор на Испания? Има ли нещо, което да е останало от вашето време?  Опитват ли да подражават на играта на онзи отбор?
-  Няма как да продължаваш да играеш по същия начин, защото в отбора идват нови и по-млади играчи. Мисля обаче, че с успехите си ние поставихме основите на една нова и по-добра епоха за тима и дано тя да продължи дълго. Заслуги за нея преди нас има и Луис Арагонес. Изградихме също така един стил на игра, който се запазва и е много трудно да изчезне. Няма да е същото, защото играчите в момента са с други различни характеристики и умения, но в испанския футбол вече има изграден един стил, който ще се загуби наистина много трудно, дори и след нас.
 
- Дали Испания днес е фаворит за следващото европейско първенство? Какво е вашето мнение за този отбор?
- Мисля, че продължаваме да сме фаворити. Имаше обновяване на отбора и вече остават много малко играчи от онзи тим. Мисля, че само Жорди Алба, Бускетс, Серхио Рамос останаха, но пък дойде следващото поколение, носещо своите безспорни качества. Иначе и Карвахал вече не е толкова млад. Други играчи от предишния етап на Луис Арагонес също се оттеглиха и постоянно тече смяна на поколенията в тима. Появиха се Фабиан, Себайос, Иско и други... Дано и те да дадат много на испанския национален отбор. За мен те само ще добавят качествата и уменията си към вече изграденото от нас преди това.
 
- Продължавате да живеете всеки ден с футбола. Тук отборите са Барселона, Реал, Атлетико, Валенсия, Севиля... Едни наистина четири – пет състава с огромна мощ в Испания. Мислите ли, че тези клубове ще имат достатъчно сили, за да се преборят с английските си съперници, защото се видя какво се случи в последното издание на Шампионската лига?
- Да, факт. След толкова години, в които английските отбори бяха почти незабележими в европейските турнири, където можем спокойно да кажем, че имаше испанска хегемония назависимо дали това е бил Реал, Барселона или Атлетико. Тази хегемония продължи дълги години, но сега ще се води жестока битка за лидерство в Европа. Мисля обаче, че както Реал и Барса, така и Атлетико, Валенсия и Севиля ще бъдат винаги на нивото на всички останали клубове.
 
- Когато говорим за тези големи отбори, знаем за какви огромни суми и за какви колосални интереси става въпрос. Какво мислите за трансферите, които днес вече са наистина космически? По наше време се говореше за 5 или 6 милиона и това беше много скъпо. Днес обаче милионите са от 100 и нагоре. Добре ли е това за футбола и трябва ли да се търси начин да бъде спряно?
- Връзките ми с футбола са били винаги по любов и никога не съм имал досег с финансите на никой от отборите, в които съм бил. Гордея се с това! Във финансово отношение мисля, че май останах в миналия век. Клубовете могат да си позволят тези суми, защото ги печелят и генерират огромни приходи. Ще дойде обаче момент, в който ще бъдат поставени някакви граници. В испанския футбол това вече стана и никой не може да си позволи да харчи повече от това, което успява да генерира като бюджет. Това е правилният път за бъдещето.
 
- В Англия Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Тотнъм, а тук Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Севиля, в Италия Ювентус, който вече има Кристиано, Наполи... Това ли са отборите? Може би и Борусия (Дортмунд)?
- Да добавим и ПСЖ…
 
- ПСЖ. Да!
-  Да. Има доста отбори, които влязоха в европейския елит, но това е хубаво за надпреварата и съм сигурен, че испанският футбол ще е отново на върха.
 
- Много благодаря! Беше истинска чест за мен, защото вкъщи имам едно видео, в което различни хора говорят за мен и вашите думи в него са наистина важни. Тази година се навършват 25 години от момента, в който едно момче от България успя да спечели „Златната топка“ и искам да ви подаря нещо, на което ще напиша, че е специално за Дон Висенте дел Боске. Специално за Вас, тренер!
-  Благодаря от сърце! Ще го пазя.
 
- Беше чест да бъдем заедно. Да говорим за футбол. Да обясним на младите хора защо Висенте дел Боске е един от най-великите треньори в историята на испанския футбол и в света.
- Благодаря за този подарък. Винаги съм те посочвал като пример за това как един футболист трябва да бъде верен на клуба си. Твоята преданост в днешно време би била много полезна за младите момчета, защото начинът, по който бранеше цветовете на отбора си е много важен и в никакъв случай не трябва да изчезва.