След скандалното интервю за списание Макс, бившият треньор на националния отбор на България Христо Стоичков отвоново говори пред българска медия. Този път пред считания за негов най-близък приятел сред журналистите Владимир Памуков от вестник Труд.

Прекъснаха ми лятната почивка, заради казаното от теб. Не намери ли по-добро време да се “изцепиш”?

Тормоз за вас, журналистите. Никаква почивка. Там, на тръстиката.

Защо изригна точно сега?

Кога сега? Това интервю за списанието е старо. Даже бях забравил, че съм говорил с тях. В България го дадох. Бях се подпалил за нещо, тръгвах от Етрополе за София и ме откриха по телефона. Говорих по пътя, докато карах джипа.

Много “катастрофи” направи за този половин час път. Доста хора са бесни или обидени?

А-а-а, няма само аз да го отнасям. Да се нервя. Нека им прехвърля топката, да се поизнервят. Да излезе злобата. Аз тук си имам доста работа и нямам време да чета и слушам български медии.

Не са ме изпратили тук да стържа лед от интервюто в “Макс”. Искам да кажеш повече подробности... ако желаеш.

Давай, питай. Знам първия въпрос – защо съм се отказал от България?

Да, естествено.

Първо тя се отказа от мен. Не родината, а държавата. Имам предвид историята с данъците. Излъгаха, че не съм платил, за да се вдигне шум. Да си правят актив от мое име. А през това време крадяха като триглави лами. Лапаха планини и морета, мен хвърлиха на кучетата – да ме лаят и да ме псуват. Е, осъдих ги. Сега ме търсят да ми върнат парите, понеже ми взели повече данъци. Не ми трябват тези пари, но ме е яд, че има тъпанари, дето още говорят, че не плащам данъци. Казах ли ви отдавна за царя? Мошеник! Дойде и ви обра! А сега ревете. Само моите имоти още не е взел. И знаете ли защо? Не са в България. А на вас като ви докопа всичко, ще ходите да спите в хотелите на Миленчо Велчовия. Ама те освен големи са и доста скъпички. Построиха ги по морето, докато пускаха лъжите за моите данъци.

Тази история не е достатъчна, за да кажеш “баста” на държавата.

Ама не е само това. Историята с имота, който купих в София спазих всички правила, а раздухаха нещата, все едно съм крал пари и нямам право. Огледаха се в моите пари, дето съм ги изкарал с пот пред очите на света. Каквото пишеше в закона – това направих. Не дадох рушвети. И се почна – кой стоял зад мен, кой пред мен, фирми, схеми, глупости и измишльотини. Само така да ме оплюят. А около шума със Стоичков се направиха маса далавери. Затова казах, че НДСВ е групировка. Хората ги разкриха на последните избори, ама късно. Обзаведоха се вече. А онзи мишок Каролев – и него разкриха. Доносник бил. Ами какъв да е? Как да изкара пари освен с доноси? А точно доносниците затлачиха България. Затова сега 2 милиона пенсионери взимат по 5 лева, а над милион българи си вадят хляба в чужбина. Те ли предадоха България или държавата ги предаде?

Не трябва ли и ние да направим нещо за държавата? Както още Кенеди е посъветвал великата американска нация през 60-те години?

Аз не съм ли направил? Освен всичко – нищо не съм поискал насреща – никакви облаги. Само едната коректност, но примерно и до днес има завистници, които ме помнят, че съм се раздавал докрай за България на световно или европейско, а че в някакъв приятелски мач съм си хвърлил фланелката при смяна. Ето заради такива бунаци не съжалявам за нищо казано.

Други искат да върнеш ордена “Стара планина”, наградите за футболист и спортист № 1 на годината. И още – да не забравяш, че държавата те е изучила. Но според някои – слабо. Това мнение обижда ли те?

За мен е важно децата ми да са добре изучени, защото не могат да играят футбол. И съм им осигурил най-доброто образование – в чужбина. Мен да не ме мислят - докарал съм го до там само един подпис да ми трябва – за автографи и за банката. В живота има успели и неуспели и Бил Гейтс няма висше образование, но не му пука. Аз съм се посветил на футбола и там съм спечелил толкова награди, че като се фотографирам с тях няма да се виждам на снимката. Така, че има мегдан да върна 5-6 на България. Другите ще останат обаче в световната история.

Какво трябва да ти даде България?

Нищо не й искам. Само да не ми забъркват името и да крият чрез мъглата около мен далаверите на хората с мръсни пари. Но явно не става и трябва да си тръгна аз.

Всички политици ли са маскари?

Не. Както има политици и политици, футболисти и футболисти, журналисти и журналисти. С президентите си останах приятел – доктор Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов. С чорбаджията на държавата едно време – Тодор Живков, лека му пръст, също се уважавахме. Приятел съм с Бойко Борисов, Надежда Михайлова, Нихат Кабил. Проблемът на България е, че мошениците в политиката са повече от тези личности. Мен като ми поискаха 300 000 евро да купя къща от общината, се разбра, че на хора от политиката са давали много по-хубави имоти за стотина хиляди евро. Затова призовавам: “Другарю Борис Велчев...,

Господин Борис Велчев.

Добре, все тая, хайде господин прокурор, пробуди се, сърце. На мен моя приятел – еврокомисарят Оли Рен всеки път когато идваше в България да реди да ни приемат в Евросъюза ми казваше, че в Брюксел са изненадани как няма дори един осъден политик в България. Въпреки, че някои неща намирисват яко, нали?

А обикновените хора? Тези, които са те аплодирали?

Тях съм ги радвал и не съм съжалявал за нито един миг. Но не съм забравил как през славната 1994 г. у нас разбрах, че искат да отвлекат децата ми за откуп. Наложи се да ги охраняват и то хора от чужбина. Да ги похитят не в Испания или някъде другаде по света, а точно в България, и точно през 1994 г. А миналата година отрязаха спирачките на джипа ми, и добре, че го разбрах навреме. Не съм хленчил никога за тези неща. Сега ги казвам за първи път. Но не съм ги забравил и никога няма да ги забравя. Най-близките ми хора помнят тези тежки моменти.

Някои фенове на ЦСКА са ти обидени…

И аз съм обиден на някои от тях. ЦСКА е славен период в моята кариера – победи и купи! Рекорд от 38 гола в едно първенство. Щастливи хора по трибуните и на терена. Славно минало, което никакви плюнки не могат да изтрият. Беше истинско! Но не се чувствам длъжен на ЦСКА. Както и клубът не ми е длъжен за нищо. Разбрах го тази година. И като си говорим за обидени, да попитам: Наистина ли “червените” фенове ме подкрепяха максимално докато бях треньор на националния отбор. Отнасях се с уважение към “Левски”. Така беше редно за моя пост. Питаха защо не съм взимал цесекари, без да се интересуват, че тези които ми се предлагаха във времето, даже отпаднаха от титулярите на ЦСКА. Затова някои от феновете се обидиха. Усещах го. И може би затова не ме подкрепиха с цялото сърце, когато левскарите ме ругаеха по време на мачовете.

Как точно да те подкрепят?

Те знаят как. И могат. Аз нямаше за какво да ги уча. Казвам го само, понеже си играем на обиден – не обиден.

Защо не стана треньор на ЦСКА?

Не съм имал конкретно предложение никога. Само подмятания от хора около бившия президент на клуба Васил Божков. Но никога с него не сме разговаряли официално. Това е абсолютната истина.