Близо година, след като Прамод Митал взе властта в ЦСКА, чудесата в Борисовата година са на изчерпване.

Новите червени управници започнаха като в приказките или някой индийски филм, но засега главният режисьор Прамод Митал дава на клуба само малки зрънца от популярността на Боливуд.

В случай, че използваме езика на табладжиите, червените хвърлиха нелепо геле с отпадането си от френския Тулуза за купата на УЕФА, но малшансът в последните  секунди на мача боли много. Други български отбори биха приели за повече от положително представянето си в подобни мачове, като тези срещу Тулуза, но ЦСКА натовари изключително много футболната общественост с така наречената звездна селекция.

Вярно е, че е скъпа, но до момента единствено бразилската перла Неи, сънародникът му Маркиньос и Георги Чиликов оправдават вложените средства. Още в началото на новия сезон от армейците се очакваше едва ли не победи с разлика. Нещо невъзможно. Поне не за такъв кратък период.

За създаване на един изцяло нов тим се изисква съответния период от време. Три-четири месеца в никакъв случай не са достатъчни. Именно затова е погрешно да се правят крайни изводи за състоянието на ЦСКА след нелепото отпадане от УЕФА, тъй като само секунди деляха клуба от групите на турнира.

Червените не успяха да повторят чудесата от есента на 2005 година, на хубавите приказки, в които стават вълшебства и добрите побеждават лошите (Леверкузен и Ливърпул). Последните две евро кампании за червените донесоха отрезвяването.

ЦСКА пропусна да направи крачка напред от извоюваните позиции. В съвременния динамичен свят и футбол застоят на едно място означава отстъпление назад, защото конкурентите препускат бясно напред.

Лошото за ЦСКА е, че следващият голям мач се очертава някъде през август следващата година. Наистина, вечното дерби е в предпоследния кръг, но този мач колкото и „кървав” да е, дори и решаващ титлата, няма шансове да се докосне като очакване, трепет и емоция до двубоите с Омония и Тулуза.

За съжаление на ЦСКА и най-вече на червените фенове, откакто Прамод Митал се изкачи на трона през декември 2006 година, обещаните евро походи си останаха блян. Засега са мираж и успехите на домашната сцена. Последната победа над Левски пък е от пролетта на 2005 година.

Въпреки това, в Борисовата градина никога не е скучно. Червените винаги се стремят да вдигат шум около себе си за добро или лошо. Не щеш ли със стачки за пари, гръмки фрази, бойкоти, съдебни искове или боксови екшъни на тренировки.

След отпадането от УЕФА, червените управници, треньори и футболисти в един глас обещаха титла и купа на България. Поне засега ЦСКА успява. Осем шампионатни победи, едно реми при гостуването на Литекс и нито една загуба. Наистина впечатляващо.

Но критиците на отбора и най-вече на треньора Стойчо Младенов веднага ще надигнат глас за недотам качествената и на моменти безидейна игра. Въпреки победите, в отделни моменти лъснаха слабости в тима на Стойчо.

Груби и елементарни грешки в защита, от които по-опитни отбори биха се възползвали с лекота. Очевидна е липсата на офанзивен халф и заместник на лидера Велизар Димитров. Енигматични пък си остават новите придобивки Кевин Амунике, Зе Руи и Хосе Гарсес. Засега те ще се запомнят единствено с изявите си по софийските дискотеки, любовните си терзания, пиянските си изцепки и бойкотите си за повече пари.

Приоритетите за ЦСКА са ясни – титла и купа. Всички, които обичат клуба, се надяват най-после на Армията да дойдат финансовите инвестиции и стабилност, а след тях и триумфите. Дали това ще стане, зависи от намеренията на управниците. Сигурно е едно – ситуацията в Левски и Литекс дава основание в ЦСКА да мечтаят.

Георги Пешев, Гол.бг