Марез - красивата промяна в Лестър

Името на Рияд Марез се споменава напоследък много често и няма как да не е така, след като алжирското бижу на Лестър прави невероятен сезон. Той е един от основните двигатели на самолета на Лисиците, който продължава да лети твърде високо за всички останали отбори във Висшата лига на Англия. В неделя Рияд Марез беше обявен официално за най-добрия играч за сезона в Англия. Потвърди се нещо, което знаехме отдавна: че той заслужава да се нареди до великани като Рой Кийн и Харисън Форд. Като тях Марез се страхувал първоначално да се обвърже с Лестър. Както Кийн, който като малък писал за проби до всеки друг клуб, само не на Юнайтед от страх, че няма да е достатъчно добър за тях. Или като американския актьор Харисън Форд, който бил на косъм да отхвърли предложената му роля на Хан Соло в "Междузвездни войни", опасявайки се, че няма да свърже двата края.

Притесненията на Марез били свързани най-вече с това, че Англия е страна, за която си е мислил, че трудно би успял. Но впоследствие се видя колко грешно е разсъждавал. "Всеки ми казваше: "Рияд, Англия не е за теб, там се играе много силов футбол, твърде бърз и атлетичен за теб. В Испания ще се чувстваш по-добре." И дотогава изобщо не ми минаваше през акъла, че ще играя някой ден в Англия", споделя Марез и обяснявайки по този начин как през 2013 г. се е озовал в Лестър. Да напусне втородивизионния Льо Авър е трябвало да бъде доста убеждаван да премине в Лестър, тогава сред първите 10 отбора в Чемпиъншип. Съгледвачът Стив Уолш бе човекът, който се среща с него и му помага да разбере, че има качества, които може да доразвие в английската футболна джунгла. После Лестър плати рекордните в историята си 450 000 паунда за него

След това историята е известна - алжирецът започна да трупа симпатии със своите изяви на мачовете на Лисиците, а впоследствие стана и един от любимците на местната публика. Рияд Марез не е някакво чудо, не е феномен, подобно на някои от удостоените за играчи на годината в Англия в последните сезони имена като Кристиано Роналдо и Луис Суарес. Африканецът беше главният заподозрян за отличието тази година още с отбелязването на двата си гола срещу Съндърланд в началото на сезона. Това бе толкова голямо предизвикателство за него, колкото и това пред бившия защитник на Тотнъм и Арсенал Сол Кемпбъл да се кандидатира за кмет на Лондон.

През март мениджърът на Уотфорд Кике Санчес Флорес заяви след домакинската загуба от Лестър (0:1): "Това, което прави Клаудио Раниери, е наистина невероятно. Всеки знае как играе неговият тим, но никой не може да ги спре." Именно Марез вкара гола в този двубой на "Викъридж Роуд", шутирайки от границата на наказателното поле, а същевременно с това показа и колко непредвидим е той като футболист. Много хора и най-вече мениджърите обичат да говорят за специалните играчи, за лудостта и за техния гений, но Марез е красивата промяна в Лестър. Джейми Варди има голяма скорост и е трудно да бъде удържан, а Н`Голо Канте разполага с динамика и взривност като никой друг, но Рияд Марез има от всичко по малко, а към това може да се прибави и щипка гениалност. В повечето случаи ефективността му е триумф над физическата мощ. Не споделям и мнението, че е крехък, но е вторият най-фаулиран играч във Висшата лига след Уилфред Заха от Кристъл Палас. 

Истинската му сила идва от остротата на ума от бързите решения, които взима в дадени ситуации, както и с добрата игра с двата крака. Той успява да направи своите противници смешни, дори когато разполагат с повече мускулна маса. Инстинктът му е на убиец. В действията на Марез няма почти нищо излишно, той знае и прилага на практика доста трикове с топката. Използва ги в точните моменти, а това придава един допълнителен прекрасен вкус на играта му. Марез се измъква умело от защитниците, дисциплиниран е в действията си, ефективността му е убийствена, а когато се наложи, работи и в защита. Всъщност той е дисциплиниран, колкото и всеки останал футболист на Лестър.

Може би искате краен продукт, който ще ви бъде поднесен увит в златна хартия и с чудесна панделка? При победата над Манчестър Сити през февруари (3:1) той демонстрира нагледно всичките си умения и допринесе може би за най-доброто отборно изпълнение през сезона. Това беше ключов мач за титлата и Марез знаеше това. Той дирижираше играта на Лисиците, подаваше топката с прецизна точност, а Фабиан Делф и Александър Коларов се чудеха как да го спрат, да го свалят на земята и да го убият, ако могат. Рияд Марез центрира за едно от попаденията на Роберт Хут, а след това демонстрира силата си с ювелирни докосвания, с които елиминира и направи за смях Никола Отаменди, Мартин Демикелис и Джо Харт. Статистиката показва, че през този сезон Марез може и да е създал по-малко шансове от Роб Брейди и Муса Сисоко, но истинско удоволствие е да го наблюдаваш. 

Пол Дойл, "Гардиън"

Превод: "7 дни спорт"