Както и преди, може би не точно повече от преди, но е неизбежно това да се случи – да се впуснем с устрем в някакъв хит, който ще ни прави компания ден и нощ, и който отчасти ще ни кара да се усмихваме, а отчасти ще ни изтощава. Това е футболът от вчера, от днес и безспорно този от утре, защото времето минава, договорите се приближават към естествения си край и трябва да им се вдъхне (ново) живот, да се преработят. Скот Мактоминей поне беше прям, избегна дипломатичността, нахлу в темата с обезоръжаващата си искреност и даде начало на дебата: „Не е важно да говорим за това сега. Нямаше нови преговори. Най-важното сега е представянето на терена, а не подписването на нов договор. Все още не знам дали и кога ще подновя договора си“.

Безупречният (по отношение на интелектуалната честност) Скот Мактоминей се изказа ясно, пренебрегна реториката и описа актуалното състояние: последните разговори датират отпреди няколко месеца, а след това, между Световното първенство, ваканциите, мазолите и доброкачествената аритмия, която ще бъде лекувана с операция в Англия (или в Шотландия), нямаше начин да се стигне до споразумение, защото разстоянието е значително. 

Мактоминей пристигна през лятото на 2024 г., за 30 милиона от „Манчестър Юнайтед“, а за него беше подписан четиригодишен договор с прогресивно увеличаваща се заплата, която достигна 4,5 милиона (нето). Историята разказва за футболист, който се наложи веднага, отбеляза 12 гола в първия си сезон, беше избран за MVP и изигра решаваща роля в спечелването на шампионската титла. Наполи и Мактоминей, разбира се, имаха възможност да разкрият съответните си намерения и ако клубът иска да задържи полузащитника, шотландецът — очевидно — възнамерява да поиска увеличение, достойно за неговата стойност: за да остане и да удължи договора си до 2030 г., ще са необходими (биха били необходими) 7 милиона евро (почти двойно повече бруто) и финансовото усилие за клуба би станало значително, което би се отразило съществено на бюджета. Следователно става въпрос да се намери компромис, който да задоволи и двете страни, и да се очертае перспектива, която да гарантира взаимно спокойствие. 

„Наполи“ току-що удължи договора на Марианучи до 2032 г., реши да задържи Ди Лоренцо до края на кариерата му — през 2030 г. той ще бъде на 37 години — а в края на миналия сезон сключи договор с Ррахмани до 2029 г.; но други случаи в миналото са изисквали месеци наред преговори. Примерите са разнообразни, дори болезнени – от Квара до Игуаин – най-разтърсващите сбогувания – но включват и Хамшик, който, за да остане, се задоволяваше с хартиена салфетка, върху която да сложи автограф. Подновяването на договора на Скот... ето го.