Отдавна не е новина, но все пак трябва да го припомним: Рой Кийн и сър Алекс Фъргюсън вече не са приятели. Най-успешното дуо между мениджър и капитан в ерата на Висшата лига развали отношенията си през 2005 г., когато халфът напусна "Олд Трафорд". И двамата едва ли някога ще се помирят.

"Не бих простил на Фъргюсън. Цялата врътка пред медиите, как аз съм смущавал всички останали, беше пълна глупост. Не ме интересува дали е Алекс Фъргюсън или Папата, нормално е човек да се защити", заяви коравият Кийн преди няколко години. Безкомпромисният ирландец стигна и по-далеч, като омаловажи прочутия подход на Фърги към собствените му играчи и се усъмни доколко треньорът е действал изцяло според интересите на клуба.

"Хората говорят за отношението на Фъргюсън към футболистите. Това са врели-некипели. Казват, че винаги се е съобразявал с интересите на Манчестър Юнайтед. Синът му Дарън също взе медал, беше голям късметлия", подхвърли Кийн. Фъргюсън от своя страна не спести критики към своя играч в автобиографията си и се върна към прочутата тирада на Кийн пред камерите на клубната телевизия, която доведе до разкола.

Тогава Юнайтед беше загубил с 1:4 от Мидълзбро след безобразна игра и контузеният Кийн разкритикува остро няколко от футболистите в интервю пред MUTV. Естествено, мениджърът нямаше как просто да подмине случая.

"Впоследствие срещата ни премина ужасяващо. Не можех да си позволя да загубя контрол върху ситуацията. Ако бях оставил нещата без последици, смятам, че играчите нямаше да гледат на мен по същия начин", пише Фъргюсън.

"През цялата ми кариера съм бил достатъчно силен, за да се справям с такива проблеми. Рой тотално прекрачи границата и нямаше какво друго да направим".

Изглежда и двамата по-скоро биха извършили престъпление, отколкото да се помирят, но когато говорим за Кийн и неговия буен нрав, трябва да си спомним и друг период от футболния му път. Ирландецът е имал меко казано нажежени моменти и с другия велик мениджър, белязал кариерата му - Брайън Клъф.

Но въпреки проблемите, и до днес Кийн има да каже само хубави неща за легендарния Клъф, под чието ръководство играеше в Нотингам Форест. Именно Клъф първи дава шанс на полузащитника в английския футбол, когато го привлича през 1990 г. за 47 000 паунда от Коб Рамблърс.

Английският наставник остава в историята като абсолютна икона на треньорството с направо невъобразими постижения в Дарби Каунти и Нотингам Форест, а Рой Кийн никога нямаше да се превърне в познатия футболист без напътствията на Клъф.

"Помня, че той веднъж дойде при мен още в ранните ми години в Нотингам Форест. Обади ми се преди един от първите ми мачове и ми каза: "Можеш да подаваш, можеш да шутираш, можеш и да тичаш - просто прави тези три неща", спомня си Кийн. "Колкото и глупаво да звучи, много играчи не могат да правят и трите, така че тогава разбрах, че имам това предимство".

Рой Кийн е любимец на Брайън Клъф и мениджърът няма как да скрие по-специалното си отношение към него. Разказва се история от култовите години във Форест, когато при едно от избухванията си Клъф започва да обижда играчите в съблекалнята един по един.

Хвърля обвинения в мързел и самодоволство, а на вратаря и предан йоркшърец Марк Кросли казва "Купи си къща в Нотингам или върви на майната си да играеш за Барнзли".

Когато стига до Кийн обаче, наставникът просто не е способен на обида и от сърцето му се откъсва само: "Обичам те, ирландецо". Това обаче не означава, че през трите си години във Форест халфът не е изпитвал на гърба си гнева на своя мениджър.

Върхът е през 1991 г. по време на мач срещу Кристъл Палас за ФА Къп. Кийн прави едно твърде небрежно връщане към вратаря, което води до гол във вратата на Кросли.

 

 

В съблекалнята разяреният Клъф поваля Рой на земята с удар и му заповядва никога повече да не прави такива неща. Не може да се отрече, че подаването наистина е твърде разочароващо: Вратарят Кросли си спомня историята, за която и той носи вина.

"Това е истина, Рой ми подаде твърде слаб пас назад, аз я изчистих лошо и Джон Салако ме прехвърли от центъра. Така в последната минута мачът завърши 3:3 и се стигна до преиграване".

"Клъфи причака Кийно в съблекалнята, защото той спринтираше на излизане от терена и винаги влизаше първи след мач. Но треньорът се криеше зад вратата, удари Рой в корема и каза "Никога не подавай топката назад към вратаря, млади човече", разказва Кросли.

"Реално вината беше моя, но той удари Кийно и мисля, че това просто беше неговият начин да каже: "Аз съм треньорът и ще правиш каквото ти кажа".

Интересното е, че Рой Кийн, който меко казано не се слави като човек, който би си замълчал и преглътнал обида, не се заема да отвърне на Брайън Клъф. И не показва никакви лоши чувства към него.

"Дали съм приел зле този случай? Не. Той беше гений", спомня си Рой епизода. "Беше ядосан, разгневен и ме удари. Спомням си как си помислих "Все още те смятам за брилянтен треньор"

"Появих се на следващия ден и тренирах, не писах на някой журналист, не се обадих, не се оплаках в WhatsApp или Twitter, че някой ме е ударил", допълва Кийн, изстрелвайки една от типичните си стрелички към съвременните футболисти.

 

 

Колкото и брилянтен да е Брайън Клъф обаче, той не успява да предотврати изпадането на Форест от елита през 1993 г. Това води до напускането на Кийн и трансфера в Манчестър Юнайтед за рекордната на Острова сума от 3.75 млн. паунда.

По-нататъшната история на полузащитника на "Олд Трафорд" е добре известна - 7 титли на Висшата лига, 4 Купи на Англия и трофей от Шампионската лига в славен 12-годишен период.

Няма спор, че най-добрите години на Кийн са в Юнайтед, но тъкмо Клъф го превръща във футболист от такава класа. Бившият играч на Форест Брайън Лоус припомня друг случай, когато Клъф поставя младия халф на мястото му.

"Рой беше станал малко наперен, малко разлигавен, когато излязохме една вечер. Клъфи беше във фоайето на хотела и го чакаше. Искаше малко да го свали на земята".

"Така че му заби един удар и го прати в стаята му. Всъщност Рой го прие и не отвърна. Много го уважаваше, беше все едно баща му му е хвърлил един пердах. Мисля, че осъзнаваше, че си го е заслужил".

Да, толкова голямо е уважението на Кийн към този същински феномен в треньорското поприще. Направо човек се чуди дали и Фъргюсън не е трябвало да предприеме подобен подход към раздразнителния халф.

Материал на webcafe.bg