Трент Александър-Арнолд е само на 21 години, но има зад гърба си два изиграни финала на Шампионската лига. Участвал е на световно първенство и е близо до това да помогне на Ливърпул да спечели първа титла в Англия от 30 години насам. Десният бек даде интервю пред ВВС, в което отговори на възможно най-много въпроси.

Някои казват, че вие правите "секси" позицията на бека. Какво мислите по този въпрос?
- Ха. Не бих казал, че съм си поставил това за цел. Влизайки в игра, аз не се стремя да правя позицията ми да изглежда секси. Просто си мисля, че много хора подценяват значението на бека, а това всъщност е много важен пост във футбола, тъй като трябва да тичаш нагоре и надолу по терена. Да създаваш неща, но също така и да се защитаваш. Просто излизам там и се опитвам да накарам отбора ни да печели. Независимо дали това означава да играя "секси" футбол, или не.

Как сте толкова добър в центриранията?
- Получава се с упражненията. Когато взехме решението да стана десен бек, центриранията бяха много важна част от играта. Винаги съм се славел като добър подавач. Изпълнявам статичните положения още от годините ми в академията, така че просто трябваше да се опитам да усъвършенствам още повече този талант.

Кой впрочем взе решението да ви направи десен бек?
- Това бяхме аз, моят треньор Нийл Кричли и Алекс Ингълторп. Крич бе мой треньор при 18-годишните, а Алекс бе ръководител на академията. Искахме да вляза възможно най-скоро в първия отбор на Ливърпул и затова решихме, че това е най-правият маршрут към тази цел.

Лесно ли беше да се нагодите от халф към бранител?
- Не, напротив, трудно е. Когато играеш по-напред, много рядко се оказваш изолиран в отбранителна ситуация, а точно това беше най-странното, когато станах защитник - оказваш се сам един на един срещу съперник, без да имаш кой да ти помогне. Но винаги съм се радвал на десния бек, тъй като има повече свобода да се включва напред. В халфовата линия пък е по-хаотично. Дори бих казал, че като десен бек играя повече с топката, отколкото като халф. Става въпрос само да се опитате да повлияете на играта колкото е възможно повече от там.

Може би някои хора забравят, че сте само на 21 години. Чувствате ли напрежение изобщо?
- Не, харесва ми, защото това е нещото, което винаги съм мечтал. Да бъда в състезания за титли, да ходя на финали, да бъда в успешен отбор и да се опитвам да печеля. Когато знаеш, че отборът около теб е достатъчно добър, за да побеждава във всеки мач, това премахва напрежението.

Казвали сте, че вашата амбиция е да спечелите всичко на клубно ниво и с националния отбор, да бъдете легенда за Англия и Ливърпул, както и капитан. Целите се доста високо...
- Да, не виждам защо да не го правя. Единственото ограничение, което човек има, е онова, което той сам си поставя на себе си. Защо да се задоволявам с нещото, което съм направил сега? Да, добре е, но няма как да спра, когато мога да постигна повече и да сбъдна всяка мечта, която някога съм искал.

Празнуването на голове със сгъването на ръцете... За какво бе това?
- Копирах Мбапе (при радването му след попадение)! Това е нещо, което правя с моите приятели... Шегуваме се наоколо. Очевидно е, че не вкарвам прекалено често, а отдавна се заричах, че ще отпразнувам следващия си гол точно по този начин. Трябваше да чакам доста, минаха някъде 3 или 4 месеца между двата ми гола, така че дълго време го планирах (Александър-Арнолд се разписа срещу Лестър на 26 декември).

Перспективата за спечелване на титлата във Висшата лига трябва да е била много вълнуваща?
- Очевидно е нещо, за което мечтая. В клуб като Ливърпул тази цел е бягала толкова дълго, затова титлата ще се помни много. Колкото по-близо стигаш, толкова по-малко се замисляш за нея, защото е повече от реалност и истерията не може да те грабне.

Посланието на Юрген Клоп изглежда винаги е насочено към "следващия мач, следващия мач"...
- Да, защото нямаш полза от това да мислиш твърде напред. Мениджърът винаги казва, че следващият мач е най-важният в живота ти. Затова излизаме на терена, мислейки, че всичко може да се случи. Всеки съперник, срещу който се изправяме, е толкова качествен, че ще бъдем победени, ако сме само на 95% от възможностите си. Ето защо винаги трябва да бъдем на 100%.

Обобщете последните 18 месеца...
- Невероятни за мен. Имаше и разочарования, защото бяхме близо до титлата в Англия миналата година, но не я спечелихме. Въпреки това имаше огромни, радостни моменти. Сънища и мечти, които се сбъднаха и ми случиха неща, които никога не съм си помислял, че някога ще имам възможност да направя. Да изиграя два финала на Шампионската лига и да запиша толкова много участия за отбора, който обичам.

Ливърпул вкарва много късни голове този сезон - тази вяра до последно ли и нещо, което мениджърът насажда при вас?
- Да, но това е и в самите играчи. Знаеш , че твоите съотборници имат способността да вкарват тези голове. Познаваме момчетата около нас и знаем, че нещата ще се случат, ако просто им подадем топката в съответните зони. Късните голове по същество са начин на мислене при нас.

Трент, шахът вероятно е последното нещо, с което бихме свързали един футболист, но знаем, че сте голям фен. Как започна тази страст?
- Докато растях. Аз и моите братя непрекъснато се състезавахме по нещо, а нашият баща е голям фен на шаха и той ни научи да играем. Така намерихме нещо, в което да можем да се съревноваваме помежду си.

Тази конкуренция с вашите братя помогна ли ви да се превърнете във футболиста, който сте днес?
- Бих казал, че моите братя имат важна роля за изграждането на характера ми. Многото време, което отделяхме на футбола, докато растем, също ми помогна, защото, без да го осъзнавам, всъщност трупах практика в игрите ми с братята.

Знаем, че сте голям фен на електронните игри. Миналото лято играхте Fifа с приятелите в Лос Анджелис, но трябваше да си лягате рано. Какво стана?
- Хаха! Да, така е, винаги взимаме нашите плейстейшъни, когато отидем някъде. Прави сте, една вечер не бях най-добрият. Победиха ме, ядосах се и си легнах бесен... Но през зимната пауза в Маями мисля, че бях непобедим. Така че да не говорим за миналото лято, а за това, което се случи по-скоро.


Превод на вестник "Тема спорт"