2020 г. трябваше да бъде годината на Ливърпул. "Червените" имаха солидна преднина пред Манчестър Сити през февруари и бяха само на две победи от заветната цел – титлата на Англия. Големият триумф можеше да дойде след мач с градския съперник Евертън! Мечтан момент. Първите златни медали от 30 години насам изглеждаха неизбежни, докато... знаете какво.

Трудно е да се повярва, но Ливърпул никога не е печелил титлата във Висшата лига, въпреки че често беше на косъм от нея. С Рафа Бенитес купата почти стана червена през 2009 г., но проклетите равенства развалиха всичко. Следващият шанс се откри през 2014 г., но кошмарната грешка на Стивън Джерард се оказа фатална. Миналия сезон мърсисайдци спечелиха историческите 97 точки, но с една по-малко от Манчестър Сити.

Не, наистина, може би този отбор е просто прокълнат. Докато се чудим кога ще приключи този сезон и дали изобщо ще приключи, в Ливърпул всички се притесняват. Има реален шанс титлата да бъде отнета, въпреки че беше почти спечелена. Даже спечелена...

Последният триумф на тима датира от 1990 г., преди появата на Висшата лига през 1992 г. През това време Манчестър Юнайтед стана шампион 13 пъти и задмина "червените", Челси – 5, Сити – 4.

Да, Ливърпул два пъти спечели Шампионска лига и други турнири, но желаната Висша лига все се изплъзва и отива при други.  Първият сериозен опит да се промени тази ситуация беше през сезон 2008/09, когато Бенитес имаше таланти като Джерард, Алонсо и Торес. Юнайтед беше победен два пъти, но това не спря стратегията на сър Алекс Фъргюсън и "Червените дяволи" завършиха първи.

Последва продажба на Алонсо в Реал Мадрид, Торес изгуби предишния си ентусиазъм. Както обикновено, Ливърпул постепенно остана без боен дух в течение на сезона. И после отново водещи фигури напускаха "Анфийлд".

През сезон 2013/14 се появи Брендън Роджърс. Под негово ръководство Луис Суарес, Даниел Стъридж и Джерард почти взеха заветния трофей. Но нека бъдем честни: без да броим няколко звезди, този отбор беше слаб и резултатите му бяха заслуга на мениджъра. Ливърпул игра красиво, а Суарес беше основната движеща сила. "Червените" вкарваха много, но мачовете бяха напрегнати: 5:3 със Стоук Сити, 4:3 срещу Суонзи, 6:3 с Кардиф, феновете изпиваха по кофа с валериан.

И дойде съдбовният сблъсък с Челси. Ливърпул дори не беше длъжен да спечели, равенството щеше да е достатъчно. И нека Жозе Моуриньо паркира автобуса както си иска.

Но при целия си талант, Роджърс още не беше опитен мениджър. Той заложи на традиционния си атакуващ отряд, въпреки че това изобщо не беше необходимо. В резултат на това вечният спасител Джерард допусна онази грешка. Демба Ба не закъсня и вкара.

И добре, Ливърпул просто загуби, но последиците от това фиаско бяха катастрофални. Психиката рухна. Мърсисайдци все още можеха да се преборят за титлата със Сити, но дойде и скандалният мач с Кристъл Палс. В него отборът пропусна преднина от три гола. "Гражданите" станаха шампиони, през лятото Суарес премина в Барселона. Роджърс обеща, че отново ще се бори за титлата, но беше невъзможно да замени уругваеца. Нито Рики Ламбърт, нито Марио Балотели поеха такава тежест на плещите си.

Следващият шанс дойде през 2018/19, когато всичко беше решено от една загуба от Сити с гол за няколко милиметра. Противоречив гол. Но Юрген Клоп е опитен мениджър и стабилен треньор. Напълно възстанови Ливърпул, запушвайки всички дупки в отбора. При него всеки сезон на "Анфийлд" се оказва по-добър от предишния. За първи път в съвременната си история, "червените" станаха по-силни, след като научиха грешките си. Звездите останаха, тимът не се разпадна, психически стана по-силен. Всичко беше перфектно, всичко, но този път се намеси пандемията от коронавирус. Тук дори и геният на Клоп не помогна

Грешка на Джерард, 97 точки, пандемия... Трудно е да си фен на Ливърпул.

Материал на Goal.com, превод на Gol.bg