Тежък, унищожителен удар претърпя настъплението на парите в съвременния футбол. Армиите му бяха сразени на стадион „Сантяго Бернабеу“. Цитаделата на световния футбол остана непревзета, защото футболът се оказа по-силен от парвенютата, които са решили, че всичко на този свят се купува.

Но историята, традицията и морала са недостъпни за тях неща. Не случайно Реал Мадрид се титулува като най-великият футболен клуб в света. И не случайно във витрината му има 13 европейски, шампионски купи. А в тези на ПСЖ и Манчестър сити няма нито една. Допреди десетина години ПСЖ беше един симпатичен квартален клуб от Париж. Знаеше си мястото и бе далеч от мегаломанията. Участваше в равностойна конкуренция с останалите френски клубове без да ги задушава с брутални прийоми. След това се превърна в агресор и окупант. Унищожиха интригата във френското първенство и решиха да завладеят и света. Но света им се опря. Защото има вечни ценности като Реал Мадрид. И дори всемогъщите букмейкъри силно се объркаха, сгрешиха и загубиха. Не може при само един гол пасив, да даваш на Реал Мадрид коефициент 4,00 да се класира, а на ПСЖ -1,25. Светът се е объркал и полудял, но не чак дотам! Между другото ПСЖ беше вторият след Манчестър Сити фаворит за спечелване на ШЛ.

Мачът на „Бернабеу“ бе епохален в много и различни аспекти. Той се превърна в едно голямо завръщане на най-красивата и интересна игра. Защото няма какво да си кривим душата, че за последните две години, нещата доста посивяха и станаха съвсем скучни. На футболните фенове им трябваше един такъв мега  празник, който да възвести завръщането на играта след пандемията. И както винаги в такива преломни за човечеството моменти, на сцената излизат най-добрите образци. Кой ако не Реал Мадрид може да се окаже панацеята! Не и Манчестър Сити, които по същото време изиграха ужасяващо безсмислен мач срещу Спортинг!

И още нещо съществено. Да се върнем година назад. С краха на идеята за Суперлигата. Кой тогава застана на амбразурата и стоя докрай. Кой беше заплашван със санкции и дори с изхвърляне от ШЛ? Чеферин ще е най-нещастният човек на света ако му се наложи да даде купата на Карим Бензема. И да стисне протоколно ръката на победителя Флорентино Перес. Но съдбата си прави често такива шегички. И това също е в полза на футбола, защото е приятно опозицията да спечели изборите.

Дори след победата над ПСЖ, Реал Мадрид се подвизава едва като четвърти в списъка на кандидатите за тумбестата купа. Пред него са Манчестър Сити, Ливърпул, Байерн. Заради проблемите на Абрамович, Челси са едва пети. Но вече мнозина се замислят дали не е време за прескачане на фаталната 13-а. Всъщност до целта остават само две крачки – четвъртфинал и полуфинал. Финалът отсега е ясно, че ще е бял. Реал не губи финали, доказателството са последните седем случая, когато „Балетът“ достигна до последната фаза.

Реал Мадрид сам се постави  в специфична ситуация. Сезонът трябваше да бъде преходен за прегрупиране на силите. Карло Анчелоти беше привлечен само като стабилизиращ фактор, а целта бе отборът да се развива и да чака по-добри времена. Осем месеца по-късно Реал е почти сигурен шампион на Испания. Беше преминат лекия спад в играта, чийто апотеоз бе равенството 2:2 срещу Елче на „Бернабеу“ и загубата в Париж. И в средата на март „Лос Бланкос“ изглеждат под максимална пара. А Анчелоти доказа  своята гениалност само с едно свое решение. При 0:1 в 57-а минута той замени статистите до този момент Тони Крос и Асенсио с Камавинга и Родриго. В следващите 20 минути Бензема вкара три гола, а темпото на игра премина поне с три скорости напред. ПСЖ не знаеха къде се намират. Зрелището влезе в историята. Кралете отново са тук.


Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
* заглавието е на Gol.bg