За да разберем защо старата реплика за мечтания трансфер покрива Рафиня и семейството му, трябва да се върнем назад към детските му години в квартал Рестинга на Порто Алегре в Бразилия. По това време баща му Рафаел е част от музикална група, наречена „Самба Три“ и свиреща на тантан и реболо, видове барабани.

Местният герой в града тогава е Роналдиньо, който си проправя път през юношеските формации на Гремио и чиято любов към футбола се отразява от страстта му към музиката. Роналдиньо е личен приятел с таткото на Рафиня и голям фен на „Самба Три“, която взима името си от южнобразилски израз, превеждащ се като „супер готино“.

Когато кариерата на Роналдиньо го отвежда в Пари Сен Жермен като 21-годишен през 2001-а и след това до онзи златен период с Барселона преди европейската лебедова песен в Милан, групата лети всяка година, за да му помогне да отпразнува рождения си ден, който е през март. Музикантите остават около две седмици, пускат музика с Роналдиньо в неговия дом, наслаждават се на барбекюта и ходят да гледат мачовете му на живо. Като необвързан човек бразилецът държи приятелите да са около него за рождения ден.

Бащата на Рафиня пази спомена за славни времена, белязани от смях и приключения, но той никога няма да забрави първото си пътуване до „Ноу Камп“ през сезон 2003/04. Ако го питате сега, таткото навярно ще усети как ръцете му настръхват, защото това са дните, в които феновете идваха рано, за да могат да гледат триковете на Роналдиньо по време на загрявка. „Това е моето момче”, казва си Рафаел, който от този момент вече знае какво иска за сина си Рафиня. Един ден и той да играе за Барселона!

Опитайте да си представите какво чувства играчът сега, докато размишлява за завършването на своя трансфер от Лийдс на „Ноу Камп”. Като малко момче той е слушал достатъчно от своя баща за екскурзиите до Европа и фантастичните истории за Роналдиньо. А когато самият маестро се връща в Порто Алегре по време на паузите в европейския сезон, не пропуска да прави барбекюта в къщата си. Разбира се, „Самба Три“ винаги е там и Рафаел използва шанс да вземе своя син заедно със себе си. Самият Роналдиньо пък има навика да раздава фланелки на Барселона и хората от целия квартал следват неговия клуб. Защо да не го правят? Това бе техният човек, който удиви света като номер 10 на „Камп Ноу“. Затова Рафиня би смятал Роналдиньо не само за свой футболен пример за подражание, но и за най-готиния чичо, който можете да си представите.

Ако съдбата на крилото отдавна е била един ден да играе за Барселона, пътят му до „Камп Ноу“ не се оказа никак гладък. Налага се синът на Рафаел да премине през безмилостно отхвърляне в Бразилия и стъпки от Авай през Витория Гимараеш до Спортинг Лисабон. След това идва ред на Рен във Франция и Лийдс. Но има и друг слой в симетрията на преминаването му в Барселона и той надхвърля това, че е бразилец с „Р“ в началото на името си. Освен Роналдиньо каталунците са имали още Ромарио, Роналдо Феномена и Ривалдо, а сега и Рафиня.

Когато Жоан Лапорта за първи път става президент на клуба през 2003 г., той прави Роналдиньо своята маркова покупка. В момент, в който каталунците бяха на ниски нива, именно бразилецът донесе магията, върна усмивките и изведе отбора до титли в Ла Лига и ШЛ през 2006 г.

Сега, когато Лапорта се завърна за втория си президентски престой, той се обърна в друг труден момент към играча, който смята себе си за племенник на Роналдиньо. В много отношения легендарният бразилец изгради първия президентски мандат на Лапорта. Може ли Рафиня да запали и втория? Предстои да разберем…

Дейвид ХАЙТНЪР, GUARDIAN, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС