В Кърджали видяхме може би най-доброто полувреме от най добрия Левски и би трябвало да извадим този мач от контекста на другите двубои в сряда, които предизвикаха дискусии относно честната игра, единият с класическа обръщалка в полза на нуждаещия се, а другия с огромна домакинска загуба.

Арда също бе нуждаещ се и в тази връзка, ако трябваше да се случва нещо извън тона на фейрплея, би трябало Левски да не се напряга особено, дори и без сериозен мотив, или пък да речем да попречи на Черно море да се класира по-високо, защото именно моряците още през студеното време отряза единия от двата европейски клона на сините.

Съставът на добрия човек Хулио Веласкес предполагаше към нещо такова. В стартовия състав бяха двама, на които бяхме позабравили физиономиите, а единия от тях дори откри резултата с технично изпълнение от дясната страна на атаката. Освен Мислович, на терена бе и Търдин, друга неясна и неизяснена фигура от списъка на последните селекции на „Герена“. В стартовите единайсет бе и Асен Митков, който от няколко години общо взето блуждае между терена и пейката с приоритет към второто, бе и Илиян Стефанов, който също не може да се пребори за основна фланелка. Обаче и той като Мислович вкара хубав гол в Кърджали.

И какво се оказа – хора, които получиха шанс от треньора си да защитят претенциите за титулярно място, се възползваха по доста добър начин, не точно най-добрия, защото най-добрия футбол бе постигнат без сериозно тяхно участие миналите кръгове.

В Кърджали сините представиха добри флангови идеи и въпреки липсата на отчетливи отработени варинта на атакуващи действия, напададенията бяха факт, бяха опасни, и като резултата дадоха различни по жанр голове. Третият вече бе трениран, защото Макун неслучайно бе там и центрирането към него от корнера бе целенасочено.

И всичко това най-добро се случи срещу отбор, който бе с висока котировка, който два пъти през сезона озори сините на „Герена“ и който драпа за европейска квота. Много странна работа как така Арда не намира път към постоянството и е способен за 45 минути да допусне такъв рязък срив на акциите. Или може би Александър Тунчев бе подготвен за най-добрия Левски, а не за варианта с Мислович и Търдин, с Митков и Нани. Ех, ако Левски имаше и централен нападател, отговарящ на амбициите на отбора… Но това е друга тема, Алекс Колев и Сангаре ще ни позабавляват още малко.

Арда наистина е странен субект. В момента тимът също играе може би най-добрия си футбол, без треньора им да го е изтъкнал и без непрекъснато да призовава да гледаме класирането. И точно в пиковия момент идва най-добрия Левски и на трибуните – много празни седалки и пълна апатия. Терминът „футболен град“, който през годините е използван доста напомпано и пресилено за кое ли не населено място, към този момент не се отнася за Кърджали и това е жалко за усилията на всички в клуба. Арда заслужава повече като подкпрепа. Някъде там вероятно се крие и отговора на въпроса за постоянството и класата. В такава обстановка трудно се държи ниво.

И докато Тунчев като треньор със сигурност иска по-горещи трибуни, за да вдигне и той класата си на специалист, колегата му Веласкес няма такива проблеми. И той е честен към играта и към момента играта му отговаря със симпатия. Това, че сините не попаднаха в центрофугата на съмненията тази пролет, се дължи предимно на Хулио, който демонстрира отдаденост към принципите на играта. Пуска странен състав в Кърджали, обаче показва феърплей. Със сигурност и публиката на Левски ще се реваншира на Веласкес още на мача с Лудогорец в събота на „Герена“.

Желю СТАНКОВ, Тема Спорт