Две страни на една и съща монета, които обаче рискуват да имат много различни последици за сезона на Милан. Хората на Макс Алегри не успяха да надвият Сасуоло у дома завършвайки 2:2 вчера. С това пропуснаха възможността да са начело еднолично и позволиха на Интер да ги изпревари. Резултатът потвърди още веднъж проблемите на росонерите срещу "по-малките" отбори.

В края на 15-ия кръг от първенството отборът на Милан се намира на второ място в класирането, на 1 точка от лидера Интер, но усещането е, че в дългосрочен план трудностите срещу отборите, които се борят да не изпаднат, могат да имат сериозни последствия. За разлика от резултатите срещу големите отбори, където Милан почти винаги печели. Но какво стои в основата на тази разлика в представянето?

Когато Милан се изправя срещу големите отбори в шампионата, той се развихря и цифрите не лъжат. Срещу Болоня, Наполи, Интер, Ювентус и Рома Милан постигна четири победи и едно равенство (срещу „бианконерите”), спечелвайки 13 точки от 15 възможни, отбелязвайки 5 гола и допускайки само един. Цифри, достойни за титлата.

Когато обаче росонерите се срещат с отбори, които се борят да не изпаднат, променят облика си, но в негативен смисъл. Хората на Алегри загубиха от Кремонезе и завършиха наравно (също 2:2) с Пиза, Парма и Сасуоло. Освен това победите срещу Лече и Торино бяха постигнати с прекалено много затруднения.

Но какво стои в основата на толкова различна производителност? Проблемът трябва да се раздели на два аспекта: технически и психически. Очевидно срещу по-малките отбори Милан не успява да поддържат високо ниво на концентрация през целия мач, което води до пропуски в играта. Небрежности, които струват скъпо в смисъл на точки.

Разбира се, и на тактическо ниво нещо не функционира най-добре, когато росонерите се изправят срещу отбори с по-ниско техническо ниво. Милан на Алегри показа, че дава най-доброто от себе си, когато стои близо до вратата си и контраатакува; тактическа схема, която се променя, когато хората на Алегри се налага да играят срещу отбори, които се затварят. 

Липсата на типичен централен нападател със сигурност не помага, но цялата тактическа схема се затруднява срещу по-малките отбори. Проблем, за който Милан плаща скъпо.