Милано в Годината на змията

Интер помаха на Милан, сбогува се и продължи сам на върха. Пет отбелязани гола и пето поредно спечелено дерби, Милано все още е черно-син в Годината на змията. Два гола през първото полувреме, само 12 минути през второто резултатът изглеждаше под въпрос, след като Леао намали и след това още три гола, за да завърши бляскаво тимът на Индзаги. След като Милан бе пратен на въжетата, започна подигравателното скандиране „Пиоли гори“. А в края на мача под проливния дъжд Симоне беше пропит от радост. Той си тръгва от дербито триумфиращ: тифозите и клубът го молят да спечели скудетото, медиите всеки ден му напомнят, че има най-силния отбор. Всеки мач изглежда като капан, но той вече свикна и в резултата от този тригодишен период може да включи и 6 победи в 10 дербита (две загуби). Интер записа рекордната пета поредна срещу Милан, който пък никога не бе допускал подобна негативна серия в дербито.

Завършваме с разкошния Мхитарян (два гола и асистенция, доминиращ в халфовата линия) и Тюрам, който изработи първото попадение и вкара второто, с което окончателно погреба съжалението по Лукаку. Крилата също работеха добре: Думфрис, почти нападател, ограничи Ерлнандес и Димарко (Карлос Аугусто се включи на ниво). Барела все повече бродираше с изтичането на минутите, оставяйки шпагата на Мхитарян. Фратези пък завърши перфектната седмица с първия си гол в дербито: жалко е да го оставиш резерва, но също така е трудно да му намериш място, без да смениш формацията. Може би в бъдеще ще се опита с диамант в халфовата линия. Засега ще има ротация, тъй като ангажименти не липсват. Никога не променяйте печеливш отбор – това за Индзаги е задължително. И докато печели така, всяка забележка се превръща в бърборене.

Компактен, мощен и смъртоносен – сигурността на Интер беше налице още преди дербито, сега е още по-стабилна. А като си помислим, че Мартинес дори не вкара, а забавлявайки се, започвайки екшъна за втория гол, асистира за третия и изработи дузпата за четвъртия. Първенството бързо променя мненията и сега от дуела Интер – Милан минаваме към Интер – Ювентус.

Дербито в четвъртия кръг тежи, но не решава нищо. За Милан обаче можеше да представлява трамплин към звездите, вместо това го свали на земята. Изборът на Пиоли този път нито проработи, нито убеди. Калабрия, който се изтегля напред до Крунич може да бъде печеливша изненада, ако бъде използван на моменти, но ако играе на тази позиция за постоянно, рискува да бъде непродуктивен. Първо, защото тогава би могло да се разчита на номинален халф, и второ, защото Милан всъщност игра с трима отзад през първото полувреме: с тромавия дует Тиау – Кяер и Ернандес, задържан назад от напористия Думфрис. Включванията напред на французина бяха рядкост, както и взаимодействието му с Леао.

Милан владееше много топката през първите 45 минути (72%), но степента на опасност беше намалена до нула. Пулишич изобщо не се видя на терена и логично бе сменен. Плътността в средата на терена на Интер отне линиите за подаване на Лофтъс-Чийк и Райндерс – този път двата лъва изглеждаха като котенца. Когато Пиоли опита да промени инерцията при 1:3 и в 77-ата минута вкара в игра Окафор, Йович и Флоренци, две по-късно резултатът стана 4:1 и мачът приключи. Сега задачата на Пиоли е да вдигне духа на отбора. Ударът е тежък, но добрите неща от първите три кръга остават.

Мачът се разви отлично за Интер, който започна силно и поведе още в 5-ата минута след мощен пробив на Тюрам и центриране за Димарко, чийто удар бе коригиран в мрежата от Мхитарян. При същите действащи лица арменецът бе близо до 2:0. Първият знак от Милан след 20 минути бе пробив на Ернандес. След това последва смъртоносна контра Мартинес – Думфрис – Тюрам и бижу на Маркъс под лявата сглобка за 2:0. Тук Интер можеше да убие мача, но остави топката в очакване на повече пространства. Когато след почивката Леао намали, се появи съмнението, но вместо това Дармиан намери Лаутаро, той  Мхитарян и 3:1. Тео поваля Мартинес и от дузпата Чалханоглу е безапелационен. Но петия гол е във въздуха и Фратези го вкарва след пас на Мики. Интер е с пълен актив, 13 отбелязани гола и един допуснат след 4 кръга. Може ли да се иска повече?

Андреа Ди Каро, „Гадзета дело спорт“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС