Футболът отдавна се превърна в комерсиална игра, а играчите вече мислят повече за това каква заплата ще вземат от това как ще играят за емблемата на клуба. Не много отдавна обаче нещата бяха доста по-различни.

В историята на Ювентус има много емоционални моменти, но точно този момент може би всеки един фен на Юве ще помни, защото винаги ще се пита, ами ако той играеше …

Годината е 2003, а Ювентус е загубил първия полуфинал от Шампионската лига срещу Реал Мадрид определян тогава като Галактико. Юве губи първата среща с 1:2, а в състава на Реал Мадрид играят играчи като Касияс, Роберто Карлос, Йеро, Фиго, Зидан, Раул, Роналдо …

Въпреки това в Торино Юве не само, че не изпитва никакъв страх от своя съперник, а се справя с него по категоричен начин. Трезеге в 12-та минута заличава голът предимство на гостите, а Дел Пиеро с уникална солова акция разпилява защитниците на Реал за 2:0 в 43-та минута. В 68-та минута идва тежък момент, Реал получава дузпа, но Буфон спасява удара на Фиго. В 73-та минута Дзамброта пуска пас от центъра към Недвед, който изпреварва Салгадо и Йеро и със страхотен удар в стил Недвед, русият чех окончателно решава мача. Бившият играч на Юве Зинедин Зидан само фиксира крайното 3:1. Ювентус е на финал!

Ще се върнем обаче няколко минути преди края на тази среща. Павел Недвед един от най-добрите играчи на клуба в този период току-що е вкарал за 3:0 и отива да празнува с феновете след попадението. Юве вече докосва финала и дори Реал не вярва, че може да направи каквото и да било. Недвед е много радостен отбелязал е изключително важен гол, който на практика решава срещата и праща клуба на финал за първи път от 1998 година. Чехът е печелил КНК с Лацио през 1999 (последното издание на турнира) и губи отново с Лацио финала за Купата на УЕФА през 1998, с класирането на Юве на финала той може да стане един от малкото играчи играли на финал в трите европейски клубни турнира.

В 82-та минута обаче се случва нещо ужасно за Недвед. По-малко от 10 минути, след като е реализирал и реално класирал Юве на финала. Чехът винаги се е славил като играч, който се раздава до края, не се пази и винаги гони топката. Случаят е такъв и в тази 82-та минута, Недвед прави фаул в центъра на терена срещу Стив Макманаман. Съдията Урс Майер е на само метри от ситуацията и веднага вади жълтия картон. Недвед се извинява за нарушението на Макманаман, но веднага след това вижда Майер, който му показва жълтия картон. Недвед пада съкрушен на земята в центъра на терена и започва да плаче. Той добре знае, че това е негов трети жълт картон и той ще пропусне финала срещу Милан, финалът за който толкова много е бленувал и е помогнал той да стане факт. След края на мача всички празнуват, но Недвед е със сълзи на очите. Една мечта е толкова близо да се случи за едно момче от Чехия, но тя така и не става факт. Той гледа от трибуните и изживява много тежко това, че не може да помогне на своя отбора във финала в Манчестър, който е загубен с дузпи от Милан.

Недвед повече никога няма шанс да играе финал в Шампионската лига, но в края на тази 2003-та година той заслужено печели най-ценното индивидуално отличие за всеки един футболист – „Златната топка“. Недвед е един от хората заедно с големите Дел Пиеро и Буфон, които нито за миг не смятат да предадат Юве в най-тежкия момент през 2006 и играе в Серия Б и помага за мигновеното завръщане на клуба, там където му е мястото в Серия А още през следващия сезон. В момента Недвед е вицепрезидент на Ювентус и отново работи за благото на клуба.

Няма как да знаем дали щеше финалът да е по-различен. Ние феновете на Ювентус сме убедени в ролята на чеха във финала и определено той би помогнал мачът да бъде спечелен. И затова винаги казваме, а ако Недвед играеше …

Валентин Видолов, Juventusbulgaria.com