В навечерието на старта на Серия А трансферният пазар все още обещава някои важни подкрепления. Повечето отборите не са завършили селекцията си, но Ариго Саки (75 г.) не крие кой е фаворитът му за титлата и излага ясните си аргументи.

Саки, първенството започва след няколко дни. Кой е фаворитът?
- Ювентус. Вярвам, че бианконерите ще са фаворити и защото Интер загуби двама важни играчи като Хакими и Лукаку, но най-вече техният водач. Антонио Конте свърши изключителна работа, като успя да опровергае прогнозата ми, която и миналата година бе в полза на Ювентус.

Достатъчно ли е завръщането на Алегри, за да промени нещата?
- Алегри знае как да побеждава, той е прагматичен треньор, както и велик тактик. Отлично познава пътищата, които водят до титлата. Неговият Юве невинаги е бил убедителен, но в Италия резултатът винаги е преди всичко и Алегри знае как да го получи. Не се изненадах, че той беше повикан отново, макар завръщанията невинаги да са успешни. Юве искаше да промени нещо, но първо не успя със Сари, а след това и с Пирло. В крайна сметка и двамата получиха отбор, създаден от Алегри, който е много добър в това да накара играчите да повярват в идеите му. Бианконерите разполагат с много класен състав, който притежава и нужната дълбочина.

Доколко важно е за Ювентус италианското ядро?
- Много. И в деветте поредни титли в лигата, особено при първата, италианската група беше решаваща. Бонучи и Киелини имат характер, знания, харизма. И прехвърлят всичко това на по-младите. Към Киеза майката природа пък е била щедра и той притежава мощ, скорост, сила и техника. Той обаче трябва да мисли повече и да се движи в правилните времена и разстояния. Киеза може да се възползва от възможността да тренира с Роналдо, който е еталон в това отношение. Федерико трябва да се научи да използва синергията със съотборниците си, в противен случай няма да се получи.

Следващият италианец в Юве е Локатели, какво той може да даде?
- Доста неща. Локатели има класа, умее да сменя ритъма. И все още има място за подобрение - винаги трябва да присъства в играта. Когато притежава топката, Локатели е диригентът на оркестъра, а такива като него са малцина.

Възможно ли е Роналдо, който не обича да е резерва и да бъде сменян, да се превърне в проблем?
- Аз съм един старомоден социалист: за мен всички са равни. Когато тренирах, ако играчът не се чувстваше добре, бих го заменил или оставил на пейката. Независимо дали се казва Гулит, Ван Бастен или Барези. И аз правех услуга на всеки от тях, защото футболът не е индивидуален спорт. Няма играч, който да носи отбора на раменете си: трябва да се подобрява синергията между футболистите.

Къде може да е слабото място на Юве?
- В колектива. Който иска да победи Юве, ще трябва да има по-добър отбор и по-добра тактика. Бианконерите ще се съсредоточат върху защитата, конкретността и индивидуалността. Ювентус разполага с много солисти и се нуждае от всички тях, за да се получи стиковката в името на отбора. Такова сътрудничество помага за разкриването на таланта, който примерно един Дибала притежава в изобилие.

Нека да погледнем към конкурентите, кое е най-сериозната заплаха за Ювентус?
- Трудно е да се каже отсега. Що се отнася до шампиона Интер, трябва да видим реакцията на играчите, които искат да докажат, че са конкурентни дори без Лукаку и Хакими. Джеко е много добър, но вече е на определена възраст (б.р. 35 г.) и има характеристики, различни от тези на белгиеца. Милан няма опит и
достатъчно качество, освен с малки изключения. И росонерите загубиха важни фигури, като Донарума и Чалханоглу. Аталанта може да изненада, макар да разполага с по-малко средства от останалите или във всеки случай предпочита да не ги харчи. Рома и Наполи нямат минало, пълно с трофеи, а историята има значение. Мауриньо е добър и прагматичен треньор, винаги съм се възхищавал на Спалети, дори ако той невинаги успява да увенчае работата си. Треньорът обаче не е магьосник: средата, която го заобикаля, е решаваща. Най-лошото не е да нямаш пари, а да ти липсват идеи и среда, свикнала да побеждава. Надявам се обаче, че прекрасното представяне на националния отбор на европейското първенство ни научи на нещо за важността на играта, идеите и отношението, като по този начин се даде тласък на италиански футбол.

Интервю на Gazzetta dello Sport, превод на в-к "Тема спорт"