Котката от Анцинг чукна 80

В последните няколко години феновете на Байерн трябваше да се разделят с легендарни фигури като Герд Мюлер и Франц Бекенбауер, без които нищо за баварците вече не е същото. Днешният 80-годишен юбилей на Сеп Майер (на немски произношението е Зеп, но в България се е наложило Сеп) е отличен повод да отдадем дължимото на един от най-добрите немски вратари, докато той все още е сред нас.

Йозеф Дитер Майер, както е неговото официално име, е роден на 28 февруари 1944 г. в Метен, окръг Долна Бавария. По подобие на всички немци, неговите родители Йозеф и Мария Майер (по професия съответно болничен служител и медицинска сестра) са силно засегнати от финалния етап на Втората световна война и търсят начин тяхното семейство да оцелее. Малкият Сеп и брат му Хорст се преместват в мюнхенското предградие Хаар, където започват нов живот. Скоро на бял свят се появява и Ханс, но светът ще познава средния наследник на фамилията Майер.

Мечтата на Сеп е да стане актьор, но реалността го кара да си избере по-практично занимание и на 14 той започва да чиракува като монтьор. Любовта към спорта обаче е в кръвта му – майка му е играла хандбал, докато баща му защитава цветовете на Хаар (в онзи период немските спортисти са със статут на аматьори и подобно съчетание на професии не е нещо изненадващо). Майер започва като гимнастик и успява да стане многократен областен шампион – по 2 пъти на земя и успоредка и веднъж на греда. Неговата истинска страст обаче е футболът и на 8 години е записан със специално разрешение в детския отбор на Хаар. По това време долната граница е 10 години, но талантът му не остава скрит за специалистите. Малката подробност е, че по това време бъдещият кошмар за нападателите сам действа в атака и бележи гол след гол.

Моментът, който предопределя съдбата му, е сблъсък срещу втория отбор на Байерн. Тъй като титулярният вратар на Хаар се контузва, Майер принудително е поставен под рамката от своя треньор. Дубълът на баварския колос разгромява противника си с 9:1, но колкото и шокиращо да изглежда, вратарят новак хваща окото на директора на академията на бъдещия колос Руди Вайс. Той кани Майер да се присъедини към отбора на Горна Бавария, който гостува в Залцбург и Майер не разочарова – спасява 2 дузпи, а тимът му печели с 2:1. Официално той подписва договор с баварците през ноември 1958 г., като по същото време взима участие в 14 мача за различните младежки формации на ФРГ, което му помага да навлезе бързо в мъжкия футбол. През сезон 1963/64 започва да се налага като титулярен страж на мястото на Фриц Косар и става част от възхода на Байерн. Победата на финала за Купата на регионалната асоциация на Бавария през 1963 г. с 3:1 срещу Хесен е отправна точка за безпрецедентни успехи на домашната и международна сцени. За младите фенове ще е любопитно да научат, че когато Байерн печели промоция в елита през 1965 г., заплатата на Майер е 1500 германски марки, а в зенита на славата му той взима 350 000 – все цифри, които са далеч от стандарта на сегашните играчи. Въпреки това Котката от Анцинг, както е наричан той заради отличните си спасявания, е онази непреодолима преграда, която спомага за това всеки от головете на Герд Мюлер да е победен.

Сред тайните на успеха на вратаря е фактът, че той въвежда в употреба ръкавиците с мек дунапрен. Майер се грижи сам за своята екипировка и дори сам шие фланелките си. Изричното му условие е на тях да няма никакви емблеми, символи (впоследствие име на спонсор), поради което е единственият представител на Бундестима на финала на Мондиал’74, който няма емблемата на федерацията на гърдите си. Освен това чувството му за хумор е легендарно и може да свали напрежението дори в най-напрегнатата ситуация. Показателна е историята, при която той поставя в куфара на познат свой журналист тухла вместо пишеща машина, а потърпевшият се усеща едва когато вече е заел мястото си на стадиона. При друга ситуация масажистът на националния отбор Ади Катценмайер бива сюрпризиран от жив заек. Понякога обаче дори нервите на самия Майер са поставени на изпитание, както се случва при гостуването на Рот Вайс Есен на 13 февруари 1971 г. На стадион „Георг Мелхес“ към стража последователно са хвърлени бирена бутилка и нож с дължина на острието около 20 см, които, за щастие, не го улучват. Оказва се, че това е деяние на пиян 16-годишен младеж и без съмнение си остава най-стресиращият момент във футболната кариера на Майер. За цялата си кариера той играе само и единствено за Байерн и записва внушителните 706 мача във всички надпревари.

Дебютът на Сеп Майер с националната фланелка идва на 4 май 1966 г. при победата с 4:0 срещу Ейре в Дъблин. Той обаче ще трябва да почака 3 години, преди да се утвърди като титулярен вратар на Бундестима и в качеството си на такъв взима участие в Мача на века срещу Италия на полуфинала на Мондиал’70 (най-голямото разочарование в кариерата му, както го описва). И докато на Евро’72 ФРГ е ниво над противниците си, на домашния мондиал Майер се проявява в решителния мач срещу Полша във водната баня във Франкфурт, както и във финала срещу Нидерландия. Възгласът на коментатора Руди Микел „Майер, Майер, отново и отново“ ясно илюстрира приноса на стража за спирането на Йохан Кройф и компания. Отбелязаната от Антонин Паненка дузпа на финала за Евро’76 определено удря по реномето на вратаря, но той вероятно можеше да изкара още известно време на голямата сцена, ако не се бе случил един сериозен инцидент. На 14 юли 1979 г. при усложнена пътна обстановка автомобилът на Майер навлиза в насрещното движение и удря друга кола. За щастие двете жени в нея са леко ранени, но вратарят е с няколко счупени ребра, разкъсани бели дробове и диафрагма. Животът му е спасен след спешна операция, а това означава край на футболната кариера точно преди Майер да се присъедини към бившия си съотборник Франц Бекенбауер в Ню Йорк Космос. На 4 май 1980 г. на „Олимпиащадион“ в Мюнхен се провежда неговият бенефис, в който Байерн побеждава ФРГ с 3:1 пред 78 000 зрители. Въпреки тържествения момент стражът се изпокарва с треньора Пал Чернай, който напуска събитието по-рано.

В резултат на застраховката за спортна инвалидност Сеп Майер купува тенис парк в Анцинг, от който по думите му изкарва повече, отколкото за цялата си кариера. Самият той започва да практикува този спорт и голф и показва нелоши резултати на аматьорско ниво. Любовта към футбола не го изоставя и между 1988 и 2004 г. е треньор на вратарите на Бундестима, а в периода 1994-2008 заема същата длъжност в Байерн. Така имена като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер могат да почерпят опит директно от извора и може би присъствието на подобна легендарна фигура е било стимул да развият собствените си кариери на най-високо ниво.

Материал на Теодор Борисов