Благодарим, че отново мечтаем

28 септември, 2025 година. Дата, която на практика не казва кой-знае какво, хвърлена на прима-виста, но дата, която всеки един българин ще помни оттук насетне. Не за друго, а защото именно на нея националният ни отбор по волейбол за мъже стана световен вицешампион. Да, правилно прочетохте – СВЕТОВЕН ВИЦЕШАМПИОН. Второ място в света. Сребърни медали за едни млади момчета – най-младите, всъщност, на първенството на планетата във Филипините, които, да се надяваме, тепърва ще ни радват с отличия както на европейски, така и на световни първенства, а и на олимпийски игри.

Но да върнем малко лентата назад и да погледнем как реално България, водена от италианския специалист (в пълния смисъл на думата „специалист“) Джанлоренцо Бленджини, стигна до финал на планетарен форум за първи път от 1970 г. насам, когато на домашния Мондиал отстъпи на Източна Германия.

Бленджини заложи на 10 дебютанти в състава, който във Филипините беше най-младият. Повтарям го, защото е за отбелязване и оборва до известна степен теорията, че младостта води до грешки и намалява шансовете за голям успех в ранните етапи на развитие на един отбор. 10 дебютанти, които наред с по-опитни играчи в тима като Мартин Атанасов, направиха немислимото и си тръгват от Филипините със сребро.

„Лъвовете“ – на шампионата без кавички заради наистина лъвското представяне на целия турнир, победиха последователно Германия, Словения и дебютанта Чили в груповата фаза. Първите два изброени отбора в топ 10 на света. След това последва успех над Португалия навръх Деня на Независимостта, преди да направим един специален обрат срещу САЩ. От 0:2 до 3:2 гейма. Каквото и да се каже за него в действителност ще е малко на фона на трудните първи два гейма и на невероятния характер от едни наистина млади момчета, за да се доберем до последните четири. Там пък Бленджини и компания спряха вдъхновения отбор на Чехия. Без да блестим, спечелихме с 3:1 и накарахме цяла България да мечтае за историческо първо злато.

Тези момчета върнаха усмивките на хората и, вероятно за кратко, ни обединиха в иначе едни разединени времена. На голям екран в редица български градове, включително и в столицата, мачът за титлата прикова погледите на цялата нация.

В неделя на финала играхме с Италия. Не беше писано. Класата на „Скуадрата“, действащи шампиони от 2022-а, си каза думата, особено на сервис и блокада. Въпреки всичко това, в добавка отчитайки и опита на италианците като група, България взе гейм в спора за трофея. При това на 17 точки. Със силна игра, с вдъхновена игра, с игра, достойна за финал. Нашите показаха, че не просто са заслужили мястото си на финала, но и демонстрираха, че можем да мечтаем за по-високото стъпало на почетната стълбичка в следващите години.

Мъжкият национален отбор е победител, независимо че завърши на второ място във Филипините. Много епитети могат да се дадат за тези млади състезатели – братята Александър и Симеон Николови, синове на Владимир Николов, капитанът Алекс Грозданов, Атанасов, Аспарух Аспарухов и всички останали в списъка на Бленджини. Алекс Николов и Алекс Грозданов сред най-добрите на турнира. Но нека да направим и една закономерна констатация на фона на всичко това. А именно – тези момчета, тези волейболисти върнаха позагубения и позабравен светъл лъч в колективните ни спортове.

Великият успех през 1970 г. с играчи като Димитър Златанов – първият българин във Волейболната зала на славата, и Димитър Каров, след това бронзът на Световното през 2006 г., та чак до този състав на България при мъжете, който грабна за мнозина изненадващо сребро. Изненадващо на фона на предварителните очаквания, не и на представянето във Филипините. Волейболът отново демонстрира, че е номер 1 сред колективните спортове в България. Постиженията на юношите и девойките. Нека не ги забравяме и за секунда, особено световната титла на девойките до 19 г. от Осиек по-рано това лято.

Този светъл лъч ни кара да забравим за миг проблемите във футбола и баскетбола. Националният ни отбор по футбол за мъже наскоро обяви името на нов селекционер – бившият наставник на младежите Александър Димитров, след пораженията от Испания и Грузия с по 0:3 в световни квалификации. Това бледнее пред скандала с 46 треньори, футболисти и служители, уличени в нелегални залагания в Първа и Втора лига.

Баскетболът – мъжкият тим, воден от Росен Барчовски, загуби тежко от Нидерландия като гост в предварителните квалификации за Световното първенство в Катар през 2027 г. Така нашите останаха на последно място в групата си и не се класираха за същинските квалификации. А ни чакат предквалификации и за ЕвроБаскет 2029.

Връщайки се към волейболистите, които ни направиха горди и изпълнени с надежди за бъдещето, трябва да сме наясно с едно. Нещо, за което предупреди и Бленджини след финала. „Процесът е дълъг, но балансът е задължителен“. Именно това трябва да е основата занапред. Че България все още е в процес на развитие и е направил положителна крачка в него, но не трябва да бяга от баланса, за да не се връща назад. Да остане здраво стъпил на земята и да работи. Нещо, в което аз лично не се съмнявам. Че ще работим. Защото само с работа може да стигнем отново до сребро, а защо не и един ден да изкачим върха – на Европейско, Световно или Олимпиада. Благодарим, че отново мечтаем.

Материал на БГНЕС