Уверено и тъжно можем да влезем в ролята на Суперкомпютъра, който предвижда класиранията във Висшата лига или „Евровизия“ и да прогнозираме, че към днешна дата националите може да победят единствено Сан Марино, Гибралтар и Лихтенщайн, а със свръхчовешки усилия в елиминации от два мача да отстранят Андора и Естония.

Оправдания винаги има, независимо дали са на фона на бойката виталност на Александър Димитров, или на тъжната обреченост на Илиан Илиев. От ръководни кадри на БФС до квартални анализатори с 1,6 промила след 60-ата минута, всички са категорични, че като няма терени за ДЮШ и нямаме играчи в силни първенства – толкова!

Истината е, че вече години наред националният отбор е аморфна маса без дух и характер, а масата за карти на лагерите ражда повече емоция и хищнически инстинкти, отколкото 90-те минути на терена. Групички, дребнотемия, конфликти за капитанската лента, за които намекна и новият селекционер – това са големите проблеми, а не толкова футболните стойности на отделните играчи и нивото на отборите им. Ето ги и сърбите, които са силно подобрена наша версия откъм играчи, но за сметка на това още по-голяма шлака като отборно единение и мотивация.

Патриотичното самоосъзнаване също е елемент, който липсва на играчите ни, а наличието му би покачило с поне 50% успеваемостта на отбора.

свързани статии

Дали лош материал прави лош отбор, или добър материал се превръща в лош отбор… Със сигурност материалът на Фарьорските острови не е по-добър от нашия. Вратарят Ламхауге пази и изпадащия датски Фредериция, защитниците Ватихамар и Ферьо са съответно във Викингур и Клаксвик, голмайсторът срещу Чехия Сьоренсен е в словенския слабак Триглав, а централният нападател Едмундсон е в Акурейри. Тези играчи, които имат по-малко талант от дървена талпа в сибирската тайга, записаха четири победи в настоящите световни квалификации. Тук статистиката и историята вадят изключително тъжни съпоставки спрямо нашия отбор. За настоящия цикъл Фарьорите имат четири победи, а връщайки лентата назад националите ни се нуждаят от 8 години, за да отброят четири успеха общо в европейски и световни квалификации. В настоящите СК нямаме успех, в цикъл за Евро 2024 също сме на нулата. Трябва да се върнем към пресявките през 2021 година, за да отброим две победи над Литва с 1:0 и над Северна Ирландия с 2:1. За Евро 2020 може да се похвалим с 1:0 над Чехия, а за да намерим четвъртия успех, трябва да превъртим лентата до 31 август 2017 година, когато бием Швеция с 3:2 в световна квалификация. Сметката показва, че Фарьорите са се нуждаели от 7 мача и 1 година, за да стигнат до 4 победи, а на нас са ни били нужни 31 срещи и 8 години!!??

Подходящият национален селекционер е другият компонент, който липсва на националите, за да може да надигнем глава от локвата, в която се въргаляме. Както Мъри Стоилов каза в интервюто си за „Мач Телеграф“ преди ден, селекционерът трябва да е „табела“. Само голямо име може с респекта си да мобилизира играчите да загърбят дребните интриги и да извърши това единение, толкова важно за играчи, които се събират за по два мача на 2-3 месеца. Селекционерът трябва да е мотиватор и психолог и далеч по-малко да е потопен в безкрайността на различните схеми и стратегии, чиито нюанси така или иначе трудно могат да бъдат пресъздадени от отбор, трениращ заедно за толкова кратък период.

Материал на „Мач Телеграф“