На мен, също като на много други хора, селекционерът на Италия Чезаре Прандели ми допада заради своята неуморимост и непрекъснатия стремеж към промяна. Какво ли не опита той за 4 г. начело на Скуадрата, как ли не я прекрои.

И аз, като мнозина други, приписвах на Прандели вечното свойство на италианския гений – страстта към любопитството, която навремето е отвела генуезеца Кристофоро Коломбо до бреговете на Америка.

Но сега, след Коста Рика, изпитвам необходимостта да споделя с вас едно свое важно откритие. Не че мнението ми за Прандели се е променило. Просто искам да внеса едно уточнение.

Струва ми се, че разбрах кой е непосредственият физиологически подтик, който кара този човек непрекъснато да променя всичко в градината си.

Мисля, че става дума за амнезия.

Че как иначе? Та това беше само преди няколко дни. И всички го видяха. И беше гениално измислено. Играе Италия срещу Англия, показва чудесния си цъфтящ, благоуханен футбол. И изведнъж – бум! – от небето, като в балет на Чайковски, слиза зъл дух със спрей за замразяване в лицето на Тиаго Мота.

И всичко умира! Птиците не пеят, цветята не ухаят, футболистите спират да играят футбол и мислят само за едно: само веднъж да свърши този ужас, че да изтичат до душовете да се сгреят малко.

Тиаго Мота в ролята на нула градуса. Необходим и достатъчен фактор на замръзването на живия футбол. Остроумно измислено, няма що.

До първите звуци на италианския химн се надявах, че става дума за някакъв колективен майтап (имам предвид прогнозирания състав за мача с Коста Рика). Понякога се изумявам от поведението на италианските си колеги. По принцип те работят блестящо, но понякога ги обхваща някакво престъпно безгрижие, получават пристъп на колективен заплес.

Какво само не обсъждаха по "Скай Италия" по отношение на състава за мача с Коста Рика. Пускаха в игра Буфон, после го връщаха обратно в лазарета да се лекува и оставяха на вратата Сиригу. Продължително и тънко спореха защо Прандели няма доверие на Бонучи. И нито дума – НИТО ДУМА! – не казаха за това, че Прандели иска да играе не футбол, а ръгби, пускайки едновременно Де Роси, Маркизио и врага на всичко, което носи в себе си поне искрица живот – Тиаго Мота.

Вероятно съзнанието на Прандели е прекомерно литературно: някой сравни костариканската защитна линия от петима души със стена и той реши: щом е стена, значи трябва да издълбаем в нея някоя дупка.

Имам един въпрос. Къде беше в такъв случай Кристиан Виери?

В какво се състоеше планът на пълководеца? Да смаже всичко, което се движи, за да се стигне до неизбежно нулево равенство?

За какво му беше Тиаго Мота пред Де Роси? Къде се е чуло и видяло – Маркизио като ляво крило?

Може до безкрай да продължа това странно занимание – да крещя на руски на един знаменит италианец, като че ли той ще ме чуе; като че ли въпросният наистина е откачил.

Но всички смени, предприети от Прандели, показват, че той вижда футбола в дълбочина, триизмерно, както малцина са способни да го правят. Просто, изглежда, наистина съществуват известни проблеми в отношенията на италианския селекционер с миналото време. И той всеки път е принуден наново да измисля футбола, който играе отборът му.

Да наблюдаваш човек, чиято памет клони към нулата, е невероятно удоволствие. Това е залегнало в сценария на някои знаменити комедии и дори драми.

Страничният ефект от това интересно свойство на Прандели е, че националите на Италия нямат никаква представа какво да правят, ако това, което днес – само и единствено днес – предлага треньорът, не се получава.

Италия няма никаква базова схема, никаква собствена игра. Това си пролича особено ясно през второто полувреме на двубоя с Коста Рика. Когато склеротичното първоначално подреждане беше разрушено, вместо него не възникна абсолютно нищо надеждно и познато. Така е, защото отборът на Прандели не си е изградил абсолютно никакви навици. Нито вредни, нито полезни.

А дали не съм си го наизмислил всичко това за Прандели? Напълно възможно. Случват ми се такива неща. Но тогава нещата придобиват далеч по-зловеща окраска.

На Прандели всичко му е наред. Проблемът е в нашите глави. Всъщност нищо особено не се е случило с Италия през последните 4 години - всичко ни се е привидяло. Евро 2012 е било халюцинация, както и мачът с Англия тук, в Бразилия.

А Италия – тя просто е изиграла класическия си отвратителен мач, защото каква Италия би била тази, която не изнася един кошмар мач на световно първенство? Че как биха могли италианците да спечелят турнира без един такъв ужас на живо!

Игор Порошин, "Спорт сегодня"