Окончателно ми просветна, най-вероятно, в онзи момент, когато Томас Мюлер се хвърли на земята пред топката, заложена за изпълнение на фаул. Две минути преди края на редовното време. На осминафинал от световно първенство. При резултат 0:0.

После играчите на Германия разказваха, че са готвили това изпълнение предварително. Абсурдната му несвоевременност обаче предизвика по-голям ефект, отколкото би могъл да произведе някой вкаран гол.

Победни голове в последните минути вече сме виждали. Опит да се вкара победен гол, като бъде разиграна клоунада – още не.

Футболът е прекрасен заради своята непредсказуемост, но тя по-често касае резултата, а не сюжета. Сюжетът може да се повтаря. Така на настоящото първенство вратарите неведнъж вече убедително доказаха, че са способни да се борят за победата самостоятелно – Очоа, Навас, Енеяма, а сега и М'Боли.

Ако за секунда забравим емоциите (а мисля, че по време на това първенство всички се научихме да го правим, защото иначе няма как да изкараме до финала), ще установим, че всъщност геройството в рамката на вратата лесно може да бъде предсказано. То е обусловено от самата същност на играта – футболистите стрелят, вратарят – лови; щом не са му вкарали, значи браво на него!

Да се предскаже обаче успешната игра на вратаря като последен защитник е абсолютно невъзможно. Разбира се, Мануел Нойер нерядко го прави в мачовете на Байерн (а Уго Льорис – в тези на Тотнъм), но този му маниер на игра обикновено решава изхода на някой отделен игрови епизод.

В мача между Германия и Алжир този похват на вратаря се превърна в един от най-важните компоненти. Ако Нойер не бе поел част от задълженията на настиналия Матс Хумелс, немците сигурно щяха да получат чифт голове още до почивката. Невероятните му 19 докосвания до топката извън рамките на наказателното поле е тотално разрушаване на шаблона, подвиг от някаква друга реалност.

В този осминафинал имаше и герои, с които сме свикнали и които са ни напълно понятни, като например Райс М'Боли, който извади 10 немски удара. Рафик Халиш пък не спря да се сражава в центъра на отбраната, докато окончателно не му се схванаха краката. Или треньорът Вахид Халилходжич, който от втория опит успя да обуздае един африкански тим и да го научи грамотно да противостои на всеки съперник – мачовете на Алжир срещу Белгия, Южна Корея, Русия и Германия се получиха напълно различни.

Но все пак и на други турнири сме ставали свидетели на максимално себераздаване, храброст и тактическа дисциплина. Работата е там, че Бразилия 2014 г. в това отношение регулярно придобива някакви космически измерения.

Друга причина за възникването на това впечатление е Томас Мюлер. Нападателят на Бундестима заслужава да бъде изучаван отделно като  изключително нефутболен тип футболист, като се започне от физиката (Мюлер е невероятно слаб, чорапите му не се държат на краката му, а корите се изместват някъде към петите) и се завърши с особеностите на играта му (в Германия го наричат "изследовател на пространството").

Дори когато Германия започва да се разпада, както беше срещу Алжир (новакът Мустафи се изнервя, Гьотце и Йозил демонстрират малодушие, Крос започва непозволено често да губи топката), Мюлер сякаш не забелязва, че край него всичко се руши.

И този сюжет ни е добре познат: силен отбор си тръгва от някой турнира именно по този начин – налетял на някакви парвенюта, които изнасят мача на живота си. Отчаяната съпротива на аутсайдера локализира слабите места на фаворита и след няколко удара последният не успява да дойде на себе си.

Не бих се учудил особено, ако Слимани, Судани или Фегули бяха успели да докопат някое от дългите подавания миг преди Нойер и бяха пратили Германия вкъщи. Далеч по-изненадващо беше това, че Мюлер, който показа убийствена реализация в останалите мачове, пропиля 5-6 положения, изпълни цирковия номер с фаула, а после все пак намери с подаването си задния крак на Шурле и така помогна на Бундестима да се спаси така, както не беше се спасявал от полуфинала на Евро 2008 срещу Турция.

А в Бразилия на човек след всеки мач му се струва, че първенството вече няма как да стане по-хубаво. И за съжаление така ще ни се стори само още 10 пъти.

Иван Калашников, "Спорт сегодня"