От привилегированата си обсерватория в Лондон Фабио Канаваро (48 г.) гледа към Италия и извън нея за бъдещето си като треньор.

„Тук съм в биещото сърце на международния футбол. Следях мачоветена Челси и Тотнъм, скоро ще отида и в Манчестър. След като наблюдавахи някои срещи от Серия А, затвърдих идеята, че нашият футбол по интензивност и скорост в преходите все още е крачка зад английския. Но ние израстваме и имаме добри перспективи“, заяви шампионът от Мондиал 2006.

Канаваро, какво означава, че петима италианци от тридесетте номинирани, се конкурират за „Златната топка“?

Това не се е случвало след победата ми в трофея преди 15 години, така че това е добър знак. Жоржиньо е с най-големи шансове, въпреки че съм убеден, че Меси ще спечели. Барела и останалите заслужават номинациите си, но Киеза също трябваше да бъде в групата за това, което показа.

Изненадан ли сте, че трима италиански защитници са в спора за трофея?

Напълно логично е на фона на победата ни на европейското първенство. Бонучи и Киелини продължават да бъдат чудесна двойка въпреки годините. В перспектива имаме отлични халфове и нападатели, но колкото и да е странно, ни липсват централни защитници. Бастони израства добре, но ако не се появят и други, мисля, че Роберто Манчини ще трябва да обмисли и варианта с защита от трима за предстоящия мондиал.

Изпреварихте Буфон в надпреварата за „Златната топка“ през 2006 г., Дзоф завърши втори през 1973 г. – има ли надежда за Донарума?

За вратарите, както и за защитниците винаги е много трудно. Неслучайно само руснакът Лев Яшин я спечели. Джиджо ще има няколко възможности, ако продължи по този начин. С националния отбор и ПСЖ той ще може да спечели много отличия и да увеличи шансовете си за трофея, като се има предвид, че ерата на Меси и Роналдо е в края си и все още не се очертават на хоризонта подобни серийни победители.

Да хвърлим поглед към Серия А – родният ви Наполи върви уверено без грешка…

Което ме прави много щастлив! Когато отборът е в оптималния си състав,той не се страхува от никого и наистина може да спечели титлата. Лучано Спалети също се промени малко, но за добро. В смисъл, че без да отнема от красотата на играта, той стана по-конкретен в разполагането на футболистите по терена. И отборът дава отлични отговори по отношение на солидността, изглежда, че се удрятев стена, играейки срещу тях.

Маурицио НИЧИТА, „Гадзета дело спорт”