Всичко в Арсенал се разпадна за 1 месец

На 29 ноември 2019-а Арсенал уволни Унай Емери за незадоволителни резултати. Испанският специалист за първи път говори за периода си в лондонския клуб, след като му бе посочена вратата на "Емирейтс". Той даде интервю за You Tube канала на уважавания журналист Гийем Балаг, където разкри интересни подробности от времето си на мениджър на топчиите.

Задачата ви бе тежка - да замените легендарния Арсен Венгер. Защо Арсенал подписа с вас?
- Основната причина бе, защото знаех как да организирам прехода на клуба. Трябваше да внедря в отбора млади момчета и да намеря начин как да ги използвам заедно с по-опитните. Другата причина, заради която Арсенал се спря на мен, е, за да може тимът да е конкурентен. А той не беше такъв преди моето пристигане. Трябваше да практикуваме брилянтен футбол, но миксиран с ефективност. А това е едно от основните неща, които свърших успешно в предишните си клубове. Разбира се, имах и опит със суперзвезди. Във всеки мой отбор е имало топнападател, който винаги се откроява като голмайстор в съответната лига. Всъщност точно това се случи и с Обамеянг през миналия сезон.

В Севиля и ПСЖ спечелихте много трофеи. Очакваше ли същото от вас Арсенал?
- Това е една от най-важните характеристики в моята визитка. Играл съм 13 финала и съм спечелил 10 от тях. С Арсенал също стигнахме финал в Лига Европа, но загубихме от Челси.

Започнахте много добре. В първите си 50 мача бяхте най-добрият мениджър в историята на артилеристите. Имахте и серия от 22 поредни двубоя без поражение. Доближаваше ли се отборът до вашето желание?
- Истината е, че в първата ми кампания бях много доволен. Единственото, за което ме е яд, е Лига Европа. В решителния сблъсък за трофея обаче Еден Азар направи разликата. Във Висшата лига постоянно бяхме в Топ 4, ала няколко грешки в края ни струваха скъпо. Имахме и доста контузени, което ни попречи да правим ротации. Но бях доволен, защото се научихме как да бъдем отбор. Бяхме ефективни и конкурентни. А Арсенал ме привлече точно заради това. Смятам, че го постигнахме, просто ни липсваше последната крачка.

Защо обаче не се качихте на следващото ниво?
- Мисля, че и този сезон стартирахме теоретично добре. Усещах, че клубът оценява постигнатото от мен в предишната кампания. Смятаха дори да ми предложат нов договор. На едната международна пауза бяхме трети, но след нея влошихме резултатите си, а това се отрази и на увереността на момчетата. Мачът срещу Шефилд Юнайтед (0:1) беше ключовият момент. За един месец всичко се разпадна, не успяхме да спечелим в седем поредни срещи. Въпросът "какво се случва с нас" ставаше все по-голям и по-голям и в подобни ситуации първи под прожекторите попада мениджърът.

Какво е усещането за кратко време, вместо да получите нов контракт, да ви бъде посочена вратата?
- Истината е, че се отегчих в контекста на трудността на задачата, с която се сблъсквах. Мои приятели дори ми казваха: "Виждаме, че страдаш". Това е нормално, когато не печелиш, страдаш. Трябваше просто да бием веднъж, да възстановим равновесието си и да прогоним чувството за неудовлетвореност, но не се получи. Социалната маса на Арсенал е огромна, ала те не се асоциираха с това, което ни се случва. Търсихме решения, използвахме трима защитници, опитвахме се да енергизираме Обамеянг и Лаказет, но резултатите не идваха. И тогава клубът взе решението да ме освободи. Случи се, защото някои секции от феновете протестираха.

Атмосферата на стадиона беше токсична на моменти, усещахте ли го?
- Винаги казвах на момчетата, че всеки мач за тях е възможност да се свържат с феновете. Особено на "Емирейтс". Бях горд, че не загубихме нито едно домакинство през сезона до онзи двубой с Айнтрахт, след който ми показаха вратата. Бяхме на кръстопът, но вярвах, че можем да преобърнем нещата. Един от големите проблеми беше, че не стояхме стабилно в защита, а това може би е основната база за добри резултати.

Когато побеждавахте, никой не забелязваше акцента ви. Но веднага щом допускахте поражения, започваха да ви се присмиват...
- Знам само основите на английския език, защото не ми дадоха достатъчно време да го науча. Клубът ми помагаше и ме окуражаваше да опитвам да говоря на английски. Комуникацията във футбола е много важна, защото само така можеш да предадеш съобщението, което искаш.

Разбирахте ли се добре с играчите?
- Водил съм много разговори с тях, включително и индивидуални. Винаги след това питах делегата дали съобщението ми е било прието, а изражението на лицата на футболистите също показваше, че ме разбират. Използвах и езика на тялото си. Според мен проблемът с английския стана по-голям заради лошите ни резултати.

Да поговорим малко за футболисти. Защо бе позволено на Рамзи да си тръгне със свободен трансфер?
- Финансовите условия бяха ключовата част. Клубът Арсенал реши да не поднови контракта му. Аз лично го харесвах много, но нямаше какво да сторя в случая.

Съжалявате ли се, че избрахте Гранит Джака за капитан?
- През миналия сезон лентата носеха Чех, Рамзи, Монреал и Косчелни, но те ни напуснаха през лятото. Така че естественият лидер, който остана в съблекалнята, бе Гранит. Гласувахме заедно с играчите, те споделяха мнението ми. Да, след това Джака имаше скандал с феновете, но той е истински лидер.

Друг важен играч за Арсенал е Месут Йозил. Какви бяха отношенията ви с него?
- Говорил съм много пъти с Месут. В някои мачове се виждаше брилянтността му, но трябваше да търся и футболисти около него, с които да се чувства удобно. Исках Йозил, Обамеянг и Лаказет да работят заедно на терена, защото всеки има различни характеристики. Това беше тактическа мотивация за мен. Искам да благодаря предварително на Арсенал, че ми даде възможност да преживея подобни моменти. Един лош месец няма да ми отнеме това чувство.

Микел Артета и Арсенал. Какво ще се получи?
- Той е играл за тима. А да не забравяме, че е работил с Пеп Гуардиола в Манчестър Сити. Смятам, че е подготвен за този скок в своята кариера. Неговото назначаване не ме засяга. Мисля, че Артета е добро решение.

Как минава първият ден, в който осъзнавате, че вече няма да водите тренировките на даден тим?
- Такъв беше моят петък наскоро (смее се). Сбогувах се с футболистите, но индивидуално, така реших, че е по-добре. Не исках да изнасям реч пред цялата група. В следващите няколко седмици се питах какво се е объркало, търсех душата си в този злощастен месец. Няколко клуба веднага проявиха интерес към мен, но ще си почина. Когато правилният проект се появи, ще се захвана усърдно, както винаги.

Евертън искаше ли ви, преди да назначи Анчелоти?
- Няма значение, няколко клуба ми предложиха работа, за което им благодаря. Но сега е важно съзнанието и умът ми да си отпочинат.

Бихте ли се върнали във Висшата лига?
- Обичам да се подготвям за мачове, да анализирам съперника и да живея и дишам футбол. Това ме прави щастлив. За мен е важно да съм в клуб, където наистина ме искат. А ако това е във Висшата лига, още по-добре.

Превод на вестник "Тема спорт"