Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. 

Днес публикуваме материал на Илиян Койчев, който прави страхотен анализ на развитието на юношеските ни национали, които през 2008 година играха на финалите на Европейско първенство.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Преди точно 10 години националите ни под 19 години за първи път от доста време постигнаха участие на финали на европейско първенство. За уточнение - това са родените през 1989 и след това. Но къде са те сега? По-надолу в статията ще проследим накратко тяхното развитие през годините, но преди това малко спомени по историческото класиране на финалите.

Водени от Михаил Мадански, нашите юноши преминават успешно през два групови етапа, за да достигнат до заветната цел - участието на Евро 2008 в Чехия. Попадаме в квалификационна група 9 в компанията на здрави отбори като Турция и Дания, както и аутсайдера Фарьорски острови. За късмет ние сме домакини на групата, като срещите се играят в Несебър и Бургас.

Стартираме с ключов успех - 1:0 срещу Дания с гол на Михаил Александров. Следва безлично поражение с 0:2 от Турция и може би още по-безлично равенство 0:0 срещу Фарьорските острови. Класираме се втори с 4 точки и изпреварваме Дания (със същия актив) само заради директната победа срещу тях.

Следва елитният кръг, проведен в Норвегия, където нашите юноши се изправят срещу домакините, Исландия и Израел. Стартираме с 1:0 срещу Израел с гол на Момчил Цветанов, последвано от 2:0 срещу Израел (Михаил Александров и Исмаил Иса) и финално 2:1 срещу Исландия с попадения на Момчил Цветанов и Атанас Зехиров.

Така с пълен актив от 9 точки печелим първа позиция и класиране за Евро 2008, където попадаме в група с бъдещия шампион Германия, Унгария и Испания. Стартираме с поражение от Унгария с 0:1, а на вратата на унгарците блести настоящият вратар на РБ Лайпциг Петер Гулачи.

След поражение от немците с 0:3, а в техния тим блестят близнаците Свен и Ларс Бендер (сега в Байер Леверкузен), вратарят Рон-Роберт Цийлер (Щутгарт), Денис Дикмайер (Хамбургер) и Омер Топрак (Дортмунд). Последният двубой пък губим с 0:4 от Испания с Аспиликуета (Челси), Жорди Алба (Барселона) и Давид де Хеа (Манчестър Юнайтед). Така отпадаме безславно без отбелязан гол и спечелена точка.

Постижението обаче е историческо и би следвало някаква част от тези играчи да използват това като трамплин в развитието си. Логично е и 10 години по-късно някои от тях да бъдат гръбнак на мъжкия национален отбор. Но дали е така?

Иван Караджов: 2008 - ЦСКА, 2018 - Арда Кърджали; 0 мача за нац. отбор

Цветомир Панов: 2008 - Спартак Плевен, 2018 - Лудогорец; 1 мач за нац. отбор, настоящ национал

Милчо Макенджиев: 2008 - Локомотив Мездра, 2018 - Беласица; 0 мача за нац. отбор

Даниел Златков: 2008 - Пирин Благоевград, 2018 - ММА…; 0 мача

Кристиян Узунов: 2008 - ЦСКА, 2018 - Витоша Бистрица; 0 мача

Александър Киров: 2008 - Левски, 2018 - Локомотив ГО; 0 мача

Михаил Александров: 2008 - Борусия Дортмунд, 2018 - Арсенал Тула; 21 мача и 3 гола за нац. отбор, настоящ национал

Стефан Велев: 2008 - Локомотив Стара Загора, 2018 - Славия; 5 мача

Радослав Василев: 2008 - Рединг, 2018 - Черно море; 2 мача

Даниел Димов: 2008 - Черно море, 2018 - Черно море; 0 мача

Бранимир Костадинов: 2008 - Хартс, 2018 - Дунав; 0 мача

Петър Денчев: 2008 - Спартак Пловдив, 2018 - Амврисеас (Гърция); 0 мача

Костадин Гаджалов: 2008 - Ботев Пловдив, 2018 - Дънди; 0 мача

Тодор Колев: 2008 - Черно море, 2018 - Монтана; 0 мача

Иван Цачев: 2008 - Левски, 2018 - Ботев Гълъбово; 0 мача

Исмаил Иса: 2008 - Левски, 2018 - Дунав; 1 мач

Момчил Цветанов: 2008 - Литекс, 2018 - Славия; 0 мача

Атанас Зехиров: 2008 - ЦСКА, 2018 - Черно море; 1 мач

Изводите са, че само 6 от 18-те участвали на Евро 2018 са записали срещи за мъжкия национален отбор. Само двама от тях бяха част от последния сбор за контролни срещи, а единствено Михаил Александров е постоянна част от тима, реализирал и голове при това.

Развитието на всеки от тях през тези 10 години може да прецените сами, като кариерите на повечето са били обект на много публично внимание - най-вече на играчи като Караджов и Златков. Така участието на голямо първенство в юношеска възраст определено не е гаранция за развитие по-напред в кариерата или за това, че играчите биха могли да бъдат гръбнак на мъжкия национален отбор след време. 

Материал на Илиян Койчев