Още по темата

 

България се намира в ситуация на извънредно положение. Това засегна и родния футбол. Никога досега българският шампионат не беше прекъсван заради пандемия. Положението обаче е сходно и в голяма част от Европа. Съответно и България нямаше как да бъде подмината от мерките, които се взимат в борбата с коронавируса.

Още по темата

 

Остава да видим от тук нататък дали шампионатът ще си остане само временно прекъснат или впоследствие направо ще бъде прекратен. По-важното е борбата с коронавируса да бъде своевременно и успешно приключена и първенствата навсякъде ще се доиграят, ако се наложи и през лятото. Календарът дава тази възможност. Да, наличието в него на европейско първенство по футбол малко усложнява нещата, но нищо не пречи и то да се изиграе по-късно.

Още по темата

 

Що се отнася до българския шампионат - няма да е прецедент той да завърши през юли. Случвало се е и преди. Най-вече през 60-те. Тогава редовно е имало мачове в седмия месец от годината в разгара на големите горещини. Да, това безспорно е неприятно за футболистите, но далеч не е най-тежкото нещо, което може да се понесе. Ако борбата с коронавируса приключи успешно, изиграването на мачове през юли ще е доста минимална цена, която може да се плати. А и почти всички стадиони вече имат осветление и срещите биха могли да се играят вечерта, когато температурите не са толкова високи.

Още по темата

 

Досега българската футболна история помни няколко извънредни ситуации, в които първенството е било прекъсвано, спирано за дълго време или окончателно прекратявано, а има и едно от тях, което така и не е проведено. Ето за кои години и първенства става въпрос: 1924 година шампионатът почва с фалстарт заради неясни правила Първият български държавен шампионат завършва със скандал и без да е излъчен шампион. Футболът тогава е тотално аматьорски и все още прохожда у нас. Неподготвен за спорни казуси се оказва и органът, който го администрира по онова време - Българската национална спортна федерация, футболният календар тогава е устроен така, че в отделните спортни области на страната се играят регионални първенства. Победителите във всяко от тях получават правото да продължат борбата вече на национално ниво. Спортните области са 6.

Още по темата

 

През 1924-а победителите в тях, които достигат до елиминациите за държавната титла, са тимовете на Орел (Враца), Победа (Пловдив), Черноморец (Бургас), Кракра (Перник), Владислав (Варна) и Левски (София). Последните два тима са най-силни, но жребият ги сблъсква още на полуфинал. В другия Победа (Пд) разбива Орел (Bp) с 5:0 и става първият в историята на играта у нас финалист за държавната титла. Както се и очаква, обаче мачът между Левски и Владислав се оказва доста оспорван. Двубоят между двата тима в столицата не излъчва победител и завършва 0:0. Не разполагаме с нормативните документи от онова време, но според оцелелите източници на информация при равенство трябва да се играят продължения. Ако и те не излъчат победител, трябвало да се проведе нов мач на същия стадион със същия съдия. Варненци обаче отказали да играят продължения и на другия ден си заминали за морето с искане втората среща да се играе на техен терен. Започва спор между тях и БНСФ, който остава неразрешен, федерацията също не намира кураж да постанови някакво окончателно решение и така първият български футболен шампионат остава незавършен, след като така и не е излъчен отбор, който да се изправи срещу Победа на финал.

През 1927 година държавно първенство въобще не се провежда. Причината е продължаващите скандали от предишната 1926-а. И в този случай, както и в първия, за който вече стана дума, е намесен тимът на Владислав (Варна). През 1926-а на финала за титлата варненци се изправят срещу Славия в София. Двубоят завършва 1:1, този път след продължения и отново се налага преиграване. Вече е уточнено, че вторият мач трябва да се състои на следващия ден и да бъде ръководен от същия съдия. Реферът обаче не се явява и от БНСФ назначават друг.

Владислав отказва да изиграе мача с новоназначения съдия и си избира различен, който пък от своя страна не иска да ръководи срещата. При тази обстановка БНСФ първоначално присъжда служебна победа на Славия. От Владислав обжалват решението в съда и в резултат е назначена нова дата за двубой между двата клуба. Ръководството на Софийската спортна област протестира и забранява на Славия да се явява на такъв мач.

Срещата е неуспешно пренасрочвана два пъти. В крайна сметка БНСФ обявява Владислав за шампион на България за 1926 година. През 1927 година скандалът още не е затихнал и в резултат на това през 1927-а държавно първенство изобщо не се провежда. 1944 година дори Втората световна война не спира футбола ни, но комунистите го правят Сезон 1943/44 започва късно - през октомври 1943-а. Регламентът е същият, както в периода 1923-1937 - регионални шампионати, а победителите в тях излизат на държавното първенство. Тук обаче е мястото да отбележим нещо много важно и интересно.

България от 1941 година се намира в състояние на война, макар и считана от правителството за „символична" срещу Англия и САЩ. Въпреки военното положение първенствата през 1941-а и 1942-а се играят нормално. През 1943-а обаче войната вече върви необратимо към поражение за Германия, а и за България като неин съюзник. Тогава американците и англичаните решават да накажат страната ни, която имат за съюзник на Хитлер. И от 14 ноември 1943-а, до пролетта на 1944-а няколко български града, но най-вече София, са засипани с хиляди бомби от американски и английски бомбардировачи. Даже и в такава обстановка 5 от предвидените 7 кръга от столичното първенство се изиграват. Шампионатът продължава и през пролетта. Дори жестоката война и сринатата ни столица не се оказват достатъчна причина футболът да спре. Явно тогава народът е свикнал на далеч по-големи несгоди и не се е плашил не просто от вируси, но дори и от жестока война.

През лятото на 1944 година започват и елиминациите от държавното първенство. На 5 септември обаче и Съветският съюз обявява война на България, а на 8 септември неговите войски влизат на територията на страната ни. Войната с Англия и САЩ не е прекратена, а междувременно, правейки опит за завой в политиката, в началото на септември 1944 България обявява война и на Германия. Така в един момент чисто юридически страната е в конфликт с всички големи държави в света. В България сражения през есента на 1944-а не се водят, но започва нещо като гражданска война, в която комунистите, които вземат властта, старателно разчистват сметките си със своите опоненти, повечето от които избиват. Първенството може да се доиграе, тъй като най-страшните ужаси на войната вече са преминали, поне на българска територия.

Комунистите обаче решават да го прекратят в момента, когато предстоят четвъртфиналите от държавния шампионат. Те искат всичко да бъде организирано от тях и предпочитат шампионат, започнат при друг строй и друга власт, да не бъде довършен. Така засега 1944-а остава последната от трите години, в които е имало футбол, но не е определен държавен шампион.

Сезон 1949/50 е последният засега с прекратен шампионат. Причината или по-точно казано вината за това може да се търси изцяло в комунистическа партия. По някое време е решено да се стартира с тотална реорганизация във футбола. Казваме по никое време, защото шампионатът от сезон 1949/50 започва нормално. Изиграват се първите два кръга. Веднага след тях - на 20 септември 1949 година ЦС (централния съвет) на ВКФС (Върховния комитет за физкултура и спорт) решава да прекрати първенството и да прави реорганизацията.

А тя е по подобие на ставащото в СССР - първенството да започне да се провежда по системата пролет-есен, а клубовете да станат доброволни (отделен въпрос е колко са доброволни) спортни организации, на производствен принцип. Така например Левски, който е преименуван на Динамо, става клуб на пощата, и работещите в текстилната и хранителната промишленост. Торпедо (доскорошният Локомотив) става ДСО на работниците в транспорта и тежката промишленост. Строител (тук влиза Славия и още няколко клуба) става организация на строителите и строителните войски. ЦДНВ - така се нарича тогава ЦСКА, се утвърждава като отбор на министерството на отбраната.

Години по-късно цялата тази реорганизация ще се срине и ще се докаже, колко неправилна е била. Клубовете ще си върнат старите имена, първенствата пак ще започнат да се провеждат в правилния цикъл - есен-пролет, но дотогава ще мине време. Така сезон 1949/50 е прекратен в зародиша си. Шампион ще има чак в края на 1950-а заради новия формат и обръщането на календара.

С прекратяването на първенствата се приключва през 40-те години. След това обаче имаме и някои случаи на прекъсването им за дълго време, породено отново от некадърното управление на българския футбол. Шампионатът през сезон 1961/62 е спрян за два месеца и половина. Мачове между 1 април и 16 юни няма.

Причината не е била епидемия или извънредна ситуация, а далеч по-приятна -първото класиране на България на световно първенство - в Чили през 1962 година. Родната федерация не успява да си подреди календара така, че първенството да приключи навреме, а след неговия край националите да се подготвят добре за Мондиала в Южна Америка. В шампионата тогава участват 14 отбора и то включва само 26 кръга - по 13 на полусезон. Въпреки това календарът е изключително разпокъсан и зле организиран. Пролетният дял започва в големите студове - на 10 февруари.

До 1 април се изиграват 7 кръга, след което първенството е спряно. Другите 6 са оставени за след края на световното първенство -за големите жеги между 16 юни и 15 юли. Наистина безумно. Това решение се взима с идеята националите да се подготвят по-добре за световното. Логика отсъства, а нашите не блестят в Чили. Така прекъснатият на 1 април шампионат се доиграва чак юли -ситуация, която може да се повтори и сега. Както се вижда правили сме го и преди, но сега има далеч по-сериозна причина -COVID-19.

Ситуацията е много сходна с тази през 1962-а. Разбира се, има леки разлики в нюансите. България пак (за трети пореден път) се класира на световно първенство - в Мексико през 1970 година. Родната федерация пак е объркана. Програмата на първенството уж е съобразена със световния форум, но и този път сезонът не успява да завърши навреме.

Пролетният дял стартира чак на 8 март и е спрян след 23-я кръг на 19 април. Националите отиват да се подготвят на Белмекен за световното - изначална грешка, която води и до провала на финалите в Мексико, за който несправедливо вината е стоварена върху футболистите. Оплюти и поругани те доиграват шампионата, чийто последни кръгове се провеждат между 27 юни и 27 юли.

Здравко Гюров, в-к "Меридиан мач", заглавието е на Gol.bg