Още по темата

 

Легендата на Реал Мадрид и Бразилия Роберто Карлош върна лентата назад пред списание Four Four Two, говорейки за едни от най-паметните моменти в професионалната си кариера.

Вярно ли е, че сте кръстен Роберто Карлош на името на известен бразилски певец?
- Да, моят баща му е голям фен. Когато бях малък, не разбирах, но после осъзнах кой е този певец и какво означава за бразилската култура. Сега аз също го харесвам и е голяма чест да бъда кръстен на него.

Само Кафу има повече от вашите 125 мача за Бразилия. Мнозина ви описват и като най-атакуващия бек в историята...
- Просто се опитах да променя идеята, че бекът може да бъде само дефанзивен и нищо повече. В миналото се е играело по-защитно, но аз исках да намеря баланс. Да знам как да играя отзад, но и как да атакувам. Мисля, че в исторически план аз и Кафу имахме голяма роля в тази промяна.

Имахте и огромна сила във вашите крака и огромни бедра. Така ли е било винаги?
- Наследил съм го от баща ми, който има такива крака. Дядо ми също, така че става въпрос за гени, но и за тренировки. За да бъдеш професионалист, не можеш да разчиташ само на дарбата, с която си роден.

Повечето от вашите голове са абсолютни шедьоври. Кой бе най-трудният?
- Всички са гледали головете ми срещу Франция и Тенерифе с екипа на Реал, но има и още един за Палмейрас срещу Сао Пауло, когато бях млад. Шут от 30 метра горе в ъгъла.

Срещу Тенерифе завъртяхте топката с бомбен удар почти от флагчето за корнер. Наистина ли искахте да отбележите от тази невъзможна позиция?
- Беше абсолютно съзнателно. От мястото, на което се намирах, нямаше друга опция. Можех само да стрелям, нали? Иначе топката щеше да излезе в аут. Имах само частица от секундата и съм много доволен, че взех точното решение.

Ами онзи легендарен фаул срещу Франция (1997 година). Заложихте топката внимателно, какво значение имаше това?
- Трикът е да поставиш вентила на топката в посоката на удара. Това може да окаже голямо влияние и да се спечели повече сила. Първоначално никой не мислеше, че е възможно да се стреля от тази позиция (над 35 метра), но вятърът помогна и аз успях да направя наистина добра връзка с топката. Трудно е да кажа как точно се получи невероятната траектория. Честно казано, няма обяснение. Бях упражнявал подобни фалцови удари на тренировка, но никога не съм си представял, че ще стане в условията на истински мач. Разбрах, че нашият треньор Марио Загало се е съмнявал, че ще отбележа от толкова далеч. Затова след мача му казах: "Този гол е за теб, въпреки че не ми повярва".

През 1997-а завършихте на второ място в класацията на ФИФА за Футболист на годината след Роналдо. Може би трябваше да ви дадат наградата само заради онзи пряк свободен удар?
- Ха-ха, не. Имайки предвид какво направи Феномена Роналдо в онзи сезон (47 гола за Барса), нямаше как да се сравнявам с него. Бях горд с моето постижение, защото рядко се случва един защитник да бъде поставен до най-добрите. Приятна изненада.

Отидохте в Реал Мадрид година по-рано. Каква бе атмосферата и защо решихте да зарежете Интер?
- Треньорът на Интер Рой Ходжсън реши да ме пуска като нападател, а не като бек. Бях притеснен, че по този начин ще загубя моето място в националния отбор. Ето защо поисках да си тръгна. Ако си спомням точно, президентът на Реал Лоренсо Санс привлече осем играчи, когато аз пристигах. Целта беше да вдигнем титлата до 3 години, но голямата класа в нашия състав ни позволи да скочим с няколко крачки напред. Станахме шампиони още в първия сезон!

12 месеца по-късно спечелихте и Шампионската лига (1998) и точно вие подадохте на Миятович, който отбеляза победния гол срещу Юве на финала...
- Беше специален финал. Реал трябваше да чака 32 години за короната. Беше невероятно да бъда част от един от най-важните голове на турнира. Опитах се да стрелям, но защитник отклони топката и Миятович бе на правилното място в точния момент.

Ваша е и асистенцията към Зидан за онзи велик гол на финала през 2002-а срещу Леверкузен. Вие свършихте трудната работа, нали?
-
Много често ме питат за този гол, но аз изобщо не знаех, че Зидан е на това място... Ако трябва да съм искрен, видях мой съотборник в наказателното поле, но не знаех, че е той. Чак после осъзнах, че съм асистирал на един от най-великите футболисти в историята на тази игра! Вярвате или не, аз не видях какво направи той в реално време. Просто зърнах топката в мрежата. Насладих се на красотата на изпълнението по телевизията в съблекалнята. Беше един от най-красивите голове, няма съмнение. Зизу винаги ми е благодарил, но всъщност аз съм му благодарен, защото имах честта да играя заедно с него.

Вярно ли е, че играчите сте си организирали често пътувания с частни самолети по време на сезона?
- Вярно е, но само след победи. Беше страхотно време. Исках винаги да играем в събота, за да може в неделя да пътувам и да гледам Формула 1 на живо. Винаги съм бил голям фен. Освен това бяхме добри приятели с Михаел Шумахер, Дейвид Култард, Хейки Ковалайнен и Нико Розберг. Наслаждавахме се на животите си, но останахме отговорни, когато става дума за тренировки.

След 11 години вашата кариера в Реал М свърши по начина, по който започна - с титла в Ла Лига при Фабио Капело. Беше ли това перфектен край?
- Беше невероятно сбогуване, след като вече бяхме триумфирали три пъти в ШЛ, но аз исках да играя в Реал дори по-дълго. Имах договор за още една година, но получих добри оферти и реших да си тръгна. Преди да подпиша с Фенербахче, почти отидох в Челси...

Защо не се получи?
- Всичко беше договорено с Челси, имахме искрен разговор с Роман Абрамович, но лондончани настояваха да има клауза за определен брой мачове в договора, с която аз не се съгласих. Това е единствената причина да не играя в Англия.

Какво се случи с Роналдо, който получи конвулсии преди финала на Мондиал 1998 срещу Франция (0:3)? Двамата бяхте в една стая с него, как неговото състояние се отрази на отбора?
- Видях колко му е зле на Роналдо в хотела, но след това, което се случи с него, нямахме апетит да играем на финала. Знаехме, че ще загубим още преди мача. Все пак нашият основен играч отиваше към болницата. Минаха много години, да видя Роналдо жив и щастлив е най-важното за мен. Но това, което се случи, не бива да е извинение, защото Франция игра по-добре и заслужено вдигна титлата. Трябва да ги уважаваме. Ако Роналдо беше на 100% готов, може би щяхме ние да спечелим, кой знае? Случката оказа влияние на нашата концентрация, но никой не е виновен.

На Мондиал 2002 се реванширахте и станахте световни шампиони...
- През 2002-а направихме същото, което и 4 години по-рано. Единствената разлика е, че Роналдо този път не беше в болница.

Били сте начело на Акхисар и Сивасспор, както и на Делхи Динамос. Планирате ли пак да бъдете треньор?
- Не в момента. Сега работя като директор на институционалните отношения в Реал Мадрид и съм щастлив. Координирам тренировките на Раул Гонсалес в дубъла, гледам и първия тим под ръководството на Зидан. Зизу беше №1 като играч, сега е №1 и като треньор. Понякога пътувам с отбора, работя за клубната телевизия. Точно това искам в момента. Ние сме семейство. Младите се учат от Серхио Рамос, Марсело, Бензема, Асенсио... Но всички имат една и съща цел.

Някои ви наричат най-добрия ляв бек в историята. Гордеете ли се?
- Лъжа е, че съм най-добрият. По-скоро съм в Топ 10. За мен Бранко е №1 в бразилската история, а по света - Паоло Малдини.


Превод на "Тема спорт"