За Михаел Шумахер е написано и казано достатъчно, особено за шампионския му период във Ферари от 2000 до 2004 година. Мнозина обаче забравят първите години в кервана на най-успешния състезател, който отпразнува своето Гран При №300 вчера. При това на любимата си писта "Спа".

Как феноменалният германец се превърна в легенда? След две титли с новаторския болид на Бенетон през 1994 и 1995 година, Михаел решава да отиде във Ферари. Германецът взима на пръв поглед лудо решение - да напусне шампионски автомобил и да отиде в отбор, който не е излъчвал световен шампион от цели седемнайсет години!

Марката "Ферари" винаги е била високо ценена, но какво кара Михаел да загърби разработен болид и да отиде на напълно непознато място, пилотирайки кола, която по думи на бивши пилоти на Ферари е била "пред разпадане" на пистата?

Тези, които познават Шумахер знаят отговора - предизвикателството. Странно или не, има хора, които предпочитат изтощителната и изцеждаща победа пред лесната такава. Сладостта да спечелиш титлата с кола, която ти самият си създал е с по-голяма тежест от това да седнеш в най-добрата кола и да я закараш до световната купа.

Роденият в малкото германско градче Керпен бъдещ най-успешен пилот във Формула 1 прави точно това - избира по-трудното. И по-сладкото: да участва в развитието на нов и непознат болид, за да го направи най-добрия.

Шумахер има особен глад за победа, който е много рядко срещан в света на Формула 1. Той не признава второ или трето място, за разлика от повечето пилоти не кара за точки, а само за победа. Той развиваше своето Ферари близо 5 години, за да може болидът да се превърне в силата, която беше в началото на този век.

Шуми не караше ски през цялата зима и не си почиваше през лятото по плажовете. Той беше с инженерите, механиците и караше, караше, караше. Като луд. Много често той е казвал на инженерите какво да променят по колата. Рори Бърни, главният конструктор на болида на Ферари често се допитва до Михаел, когато реши да промени детайл по колата.

Когато германецът пристига във Ферари, колата е наричана "каруца" и "бомба със закъснител". Пилотите на Скудерията не чувстваха сигурност в болида. За периода 1991-1995 година Ферари имаше срамните две победи.

Когато Шумахер дойде в отбора през 1996 година той работеше повече от всеки друг пилот. И записа три победи през сезона, завършвайки трети в шампионата. Три победи, повече от целия отбор на Ферари за пет години преди това! За да стане ясно, че Ферари беше наистина едва лъскава "каруца" и през 1996 година, трябва да се вгледаме в резултатите на Еди Ървайн - съотборника на Шумахер. Ирландецът спечели точно 11 точки за цял сезон, качвайки се едва един път на подиума с измъчено трето място и осем поредни отпадания - почти четири месеца Ървайн не можеше да опитоми "дивото черно конче" и в осем поредни "езди" падаше от него. Обаче Шумахер успя. Защото за разлика от Еди, Михаел не пиеше по баровете, не сваляше евтини момичета, а се занимаваше с колата си. Тя беше голямата му любов.

Желанието да превърне тази кола в най-добрата беше мечтата на Шумахер. Не случайно легендата Джеки Стюарт казва, че създаването на шампионската кола на Ферари след години усилия е "най-големият подвиг на Шумахер".

Докато Ървайн обикаляше света и баровете, Шумахер наблягаше над физическата си подготовка, оборудвайки огромен камион във вид на фитнес-зала. "За да си силен в състезанието, трябва да си силен физически, да поддържаш най-добрата си форма". Така смяташе великият германски пилот още преди години. И се оказа прав.

През 1997 година сезонът бе маркиран със сблъсъка между Шумахер и Вилньов на "Херес", дисквалификацията на Шумахер за целия сезон (прецедент във Ф1) и скандалите след това. Да, Михаел беше виновен, защото умишлено удари Вилньов, но в случая хъса и огромното желание за победа надделяха над трезвия ум.

Германецът водеше с точка преди последния старт, но загуби титлата. През сезона Михаел записа пет победи, три втори места и 78 точки - второ място в крайното класиране. За сравнение Ървайн имаше едно второ, четири трети места, едва 24 точки и седмо място в генералното класиране.

Ферари вече набираше скорост, но не беше достатъчно силен като Уилямс. Разликата между двата болида бе стопена от личните качества и усилия на Михаел Шумахер. За разлика от Хил и Вилньов, които спечелиха титлите съответно през 1996 и 1997 година с най-добрата кола, Шумахер държеше своята "каруца" на една линия с тази най-добра кола.

Какво стана с Хил след титлата му? Смени няколко отбора и вече никой не знае нищо за него. Вилньов не записа нито една победа в сезона след титлата си и също потъна в забрава. Във Формула 1 няма слаби пилоти, но има велики и добри. Великите се борят за световната титла и със слаби болиди, а добрите могат да се борят за титла само с най-добрата кола. Сред втория тип пилоти са Хил и Вилньов. А великите пилоти като Сена и Михаел Шумахер се помнят винаги.

Не случайно Герхард Бергер, дългогодишен съотборник на Айртон Сена казва: "Шумахер и Сена си приличат твърде много, но за мен най-поразителна е приликата им в настройката към състезанието. Преди старт Шумахер е весел и приветлив, но на пистата е безкомпромисен. Преди състезание Сена четеше Библията, но след старта ставаше като звяр".

През 1998 година във Ферари вече бяха готови да берат плодовете на труда на Михаел Шумахер, Рори Бърни, Рос Браун и Жан Тод. Целият екип гласува кредит на доверие на Шумахер, оставяйки го да взима най-важните решения относно подобренията на колата. Болидът вече беше достатъчно силен, за да се бори с Макларън - новата най-добра кола в кервана. Михаел до последно беше в борбата за титлата, имайки нужда от победа в Япония. Всичко започна добре, той спечели пол-позишън и водеше състезанието, но спука гума и мечтата за титлата отлетя. Шест победи, две втори, три трети места, 86 точки и второ място в генералното класиране за Шуми.

Победите и точките на Шумахер с Ферари се увеличаваха с всеки изминал сезон. На следващата година Шумахер бе в борбата за титлата, но до Силвърстоун, когато след сблъсък в стената, счупи крака си и отсъстваше над три месеца от пистата.

Дългото петгодишно чакане свърши през есента на 2000 година, когато Михаел спечели своята първа титла с Ферари и трета изобщо. Последваха още четири поредни титли и години, през които германецът строши всички рекорди - за най-много световни титли, най-много победи, най-много първи позиции, най-много Най-бързи обиколки, най-много победи през един сезон, най-много спечели точки. През 2002 година Михаел постави още един изумителен рекорд - той се качи на подиума във всичките състезания.

Считан за най-добрият пилот на дъжд в историята, заедно с Айртон Сена, Михаел изстискваше последната капка от "силата на черното си конче", успявайки да се бори за титлата с теоретично невъзможна за подобна битка кола. Трудейки се неуморно почти пет години в създаването, разработването и усъвършенстването на болида, Шумахер изпълняваше мултифунционалната роля на пилот, инженер, механик, изпълнителен директор. Затова и годишната му заплата беше космическа.

В най-силните си години Шумахер бе смятан за робот, но всъщност е един най-обикновен човек и необикновен шампион. С изключително силна воля за победа, понякога Шуми изглеждаше като зъл демон на пистата, карайки винаги на ръба, с несравнима агресия.

Това, което правеше Шумахер на пистата беше един почти животински глад да "изяде" съперниците си, да "настъпва" колата си до краен предел, докато й изгърми двигателя, да кара за победа и само за победа, а не за второ или трето място, които също носят точки.

Михаел защитаваше позицията си на пистата както никой преди и след него. Готов да се сблъска (както с Хил и Вилньов), Михаел бе решен на всичко заради победата - десетчасови тренировки във фитнеса, няколкочасови тестове с новата кола през зимата, рисковани маневри по време на състезание... Германецът носеше със себе си ореола на победител, той изпъкваше сред другите, очите му имаха особен блясък, в тях се четеше готовност да те разкъса, ако дръзнеш да посегнеш към победата, която той заслужава повече от теб.

Шумахер е едно рядко срещано съчетание от удивителни способности да пилотира и бърз, и бавен болид. На всякакви условия. На всякакъв тип писти. Той караше с бясно темпо дори когато имаше огромна преднина пред останалите, защото по природа е такъв - уникален. Затова и днес е най-успешния пилот за всички времена.

И когато се сетим за пресконференцията на Монца през 2000 година ще разберем, че този на пръв поглед безсърдечен шампион има голямо сърце. Той помни и не забравя. Запитан "Какво значи този изравнен за вас рекорд с постижението на Сена?” (по 41 победи), Михаел погледна надолу, помисли, замълча. В гърлото му като че ли имаше буца и той нито можеше да каже нещо, нито да си поеме въздух или да погледне напред.

Този момент продължи не повече от 5-6 секунди, но на мен ми се стори като цяла вечност. Примерът за хладнокръвие, егоизъм и коравосърдечие се срина пред очите на целия свят. Михаел само успя да промълви "Този рекорд значи много за мен" и не само, че се разплака, той започна да плаче като малко дете, сещайки се за своя идол - Айртон Сена.

От дясната страна на Шумахер стоеше Хакинен - неговият най-голям съперник през годините, а отляво - Ралф, малкият брат на Михаел. Финландецът и Ралф не вярваха на очите си, също като журналистите на пресконференцията и всички зрители през телевизорите. Точно в него момент Шумахер сякаш с нетърпение изтръгна от себе си маската на безскрупулен гладиатор и плуващ в сълзите си, усети облекчение, показвайки чисто човешкия си образ.

През пролетта на 2003 година Михаел загуби майка си и със сълзи на очи, няколко часа след смъртта й спечели Гран При на Сан Марино - на Имола. На същата тази писта, на която Шуми видя със собствените си очи как Айртон Сена се разбива в стената, карайки плътно зад него. На същата тази проклета Имола, която отне живота на неговия идол, Шумахер трябваше да изживее най-тъжната си победа. Сълзите в очите му се появиха и в края на сезона, когато бе станал световен шампион. Оттук насетне той вече можеше да изхвърли на боклука образа на робота и да покаже, че и той е човек.

В сянка остават десетките милиони евро, които Михаел е дал лично за благотворителност в Африка, Азия, Южна Америка и Европа. Милиони евро от сметката на Михаел са отишли за училища в Сенегал, болници в Босна, центрове за изоставени деца в Перу. При това, с изричното желание на германеца, да не се разгласяват действията му. По неофициални данни, той е дарил над 100 милиона евро до момента.

Шуми никога не е отказал автограф или интервю. Харесван или мразен, Шумахер е сред онези спортисти, за които всеки има мнение, без значение дали е положително или отрицателно. И днес, когато Шумахер вече има точно 300 старта във Формула 1, той остава емблема на романтичните времена в този спорт, когато световната титла все още се решаваше от личните умения на пилотите на пистата, а не толкова от технологиите и бизнеса.


Друми Георгиев, Gol.bg