Левски е посредствен извън София

Враца, Пловдив на два пъти, Варна и Кърджали – все градове, в които „Левски“ гостува този сезон, но не успя да спечели. Все стадиони, на които „сините“ бяха солидно подкрепени от свои привърженици, но така и не им отговориха подобаващо с поведение на терена. В събота 26-кратните шампиони затвърдиха впечатлението, че щом напуснат пределите на столицата, тотално загърбват осанката си на гранд.

В Кърджали те бяха бледи, дори апатични срещу „Арда“ и с доза късмет си тръгнаха с точка след 0:0. Тимът, воден от Станимир Стоилов, отправи само един удар към вратата на Иван Караджов, дело на защитника Гьоко Зайков. Нямаше го импулса в играта, за класа изобщо не може да става дума. Последният успех при визита извън София за първенство си остава от времето на Живко Миланов – 2:1 над „Черно море“ в мач без значение през пролетта, което допълнително затвърждава впечатлението, че тези играчи трудно играят под напрежение.

В навечерието на визитата в Кърджали, Стоилов подсказа, че не очаква чудеса от своя тим предвид отсъствието на двама от най-опитните в лицето на Драган Михайлович и Георги Миланов. Обясни все пак, че отборът му не трябва да е зависим от определени играчи, но е видимо към днешна дата, че без бившия футболист на ЦСКА (Москва) играта на „Левски“ в офанзивен план рязко се притъпява.

За капак бившият селекционер размаха пръст на Здравко Димитров за незадоволителното му представяне и го остави резерва. Крилото на „сините“ така и не може да се открои, откакто бе продаден Паулиньо и заигра като титуляр, а редките му избухвания са крайно недостатъчни. Фланговият футболист има необходимите качества, но не и футболния интелект. И това може да се окаже решаващо – първо за мястото му на терена, а след това и на „Герена“. За момента има късмет, че „сините“ не разполагат с друго типично крило отляво. На два пъти там бе пробван Димитър Костадинов, но силата на юношата на „Нефтохимик“ е зад нападателя и на фланга не успява да се приспособи.

Тук някъде Стоилов вероятно ще се примири, че не може да промени манталитета на голяма част от своите футболисти. Треньорът обаче е с вързани ръце – клубът агонизира финансово и новите попълнения тази зима няма да впечатляват като бройка на фона на традициите. Засега акцентът пада върху защитата - левият бек Цунами и централният защитник Ноа Сонко Сундберг. Но не може да се пренебрегва факта, че „Левски“ страда в офанзивен план – разполага само с един типичен нападател, какъвто е Билал Бари.

В голям брой мачове топката изобщо не стига до мароканеца, за да може да се види в действие. Което на свой ред говори, че тимът има остра нужда от крила, а в средата на терена близнаците Цоневи вече не са силното оръжие на отбора и също трябва да се мисли решение. При евентуален нов десен външен халф, Стоилов може да вкара Миланов в средата, но понастоящем не разполага нито с качествена алтернатива на десния фланг, нито с опитния играч, който е контузен. Нещо обаче трябва да се промени. В ДНК-то на клуба е заложено отборът да атакува и да играе офанзивен и атрактивен футбол. Не само на стадион „Георги Аспарухов“, но и като гост. Стори ли го, останалото е ясно – резултати, еуфория и горящи вестници по трибуните.

Материал на "Труд"